Решение № 3404 от 20.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3404 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100501804 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 22937 от 15.12.2025г., постановено по гр.д. № 8966/2025г. по описа на СРС, 63-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К.

Й. И. осъдителни искове за сумата от 1133,10 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот – апартамент № 57, находящ се в гр. София, ж.к. „********, сумата от 253,88 лева – обезщетение за забава за период от 15.08.2022 г. до 07.02.2025 г.; сумата от 18,18 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 5,53 лева – обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.02.2022 г. до 07.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба - 14.02.2025 г. до изплащане на вземанията. С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на К. Й. И. сумата от 400 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят сочи, че неправилно първоинстанционният съд бил анализирал съдържанието на приложената по делото молба от лицето Л.А.И.. Молбата имала оповестително действие, с което било уведомено дружеството, че досегашният потребител на топлинна енергия е починал, поради което следвало да се извърши промяна на партидата. В молбата нямало волеизявление, от което да се направи извод, че молителката желае да сключи договор за продажба на топлинна енергия. Единствен собственик на имота била ответницата К. Й. И.-К., която била клиент на топлинната енергия за процесния имот. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът К. Й. И. е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Счита, че въз основа на подадената от Л.А.И. молба била открита партида на нейно име много преди процесния период и това правоотношение не било прекратено. Въззиваемата страна не живеела в жилището, което се ползвало изцяло от Л.А.И.. Оспорва представеното с исковата молба извлечение от сметки. Поддържа възраженията си за недължимост на лихвите и изтекла погасителна давност. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Третото лице – помагач „Нелбо“ АД не е взело становище по предмета на спора.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно, поради което въззивната инстанция препраща на основание чл. 272 ГПК към изложените в него мотиви. Независимо от това, по изложените в жалбата оплаквания следва да бъде добавено следното.

За уважаването на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

Наред с това, с Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, е изяснено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

2

В конкретния случай от приетата в първоинстанционното производство заповед № 2827 от 25.06.1976г. на председателя на ИК на СГНС се установява, че процесният имот апартамент № 57, находящ се в гр. София, ж.к. „******** I“, бл. ********, е определен за обезщетение на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ /отм./ на К.И.М.. От приетото удостоверение за идентичност се установява, че описаният в заповедта адрес гр. София, ж.к. „******** I“, бл. 27 е идентичен с настоящ адрес гр. София, ж.к. „******** I“, бл. 120. От приетата справка за родствени връзки, както и удостоверение за наследници на К.И.М. се установява, че същият е починал на 17.01.2009г. и е оставил за наследник ответницата К. Й. И. - внучка по право на заместване от починалия преди наследодателя негов син Й.К.И.. Преди смъртта на собственика на имота обаче, на 03.11.1988г. Л.А.И. – преживяла съпруга на Й.К.И. – е подала молба до директора на праводателя на „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискала да бъде сменена партидата за плащане на парно отопление и топла вода за процесния имот, тъй като нейният съпруг Й.К.И. е починал на 03.02.1986г. От приетите по делото съобщения към фактури за процесния период е видно, че титуляр на партидата за процесния имот и абонатен номер е именно Л.А.И..

От гореизложеното следва, че към датата на подаване на молбата – 03.11.1988г. – потребител на топлинната енергия е бил единствено К.И.М. като собственик на топлоснабдения имот. Това е така, защото съгласно действалата през този период норма на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за ползуване на топлинна енергия, обн., ДВ, бр. 49 от 27.06.1975 г. /отм./, потребители на топлинна енергия са заведенията или учрежденията, собственици или наематели на жилища, които използуват топлинна енергия за отопление, вентилация и битови нужди. Доколкото наследството на К.И.М. е открито едва на 17.01.2009г., то към датата на подаване на молбата нито молителката Л.А.И., нито нейният покоен съпруг Й.К.И. са притежавали наследствени права върху имота, а не се твърди и не се установява да са придобили права на друго основание. Следователно оплакването на жалбоподателя, че подадената молба представлявала уведомление за настъпило наследствено правоприемство по отношение на потребителя на топлинната енергия, е неоснователно. Молбата следва да се разглежда като искане за откриване на партида на името на Л.А.И., в какъвто смисъл е възприета и от въззивника, който е открил партидата на нейно име. При това положение, съобразно постановките на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, облигационното правоотношение по неформалния договор за доставка на топлинна енергия е възникнало между въззивника „Топлофикация София“ ЕАД и Л.А.И., и не се твърди, нито се доказва то да е било прекратено към процесния по настоящото дело период.

Ето защо, макар ответницата К. Й. И. да е придобила правото на собственост върху имота през 2009г. по наследяване от К.И.М., като е заместила на основание чл. 10, ал. 1 ЗН своя баща Й.К.И., това наследствено правоприемство не й е придало качеството потребител на топлинна енергия за имота. Това е така, защото към датата на откриване на наследството е съществувало облигационно правоотношение от 1988г. по договор за доставка на топлинна енергия с Л.А.И., която е трето лице за собствеността, защото е преживяла съпруга на Й.К.И. и в това си качество не наследява по право на заместване. Това правоотношение е останало валидно съществуващо и през исковия период от м.05.2021г. до м.04.2023г.

Предвид гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата К. Й. И. не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове за заплащане на цена на доставената в имота топлинна енергия, цена на услугата дялово разпределение и лихви върху тях. Предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемата страна К. Й. И.. Същата е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро /400 лева/, платени изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е съобразено с обжалваемия интерес, както и с извършените от процесуалния представител действия по подаване на 3 отговор на въззивната жалба и представителство в едно открито съдебно заседание.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22937 от 15.12.2025г., постановено по гр.д. № 8966/2025г. по описа на СРС, 63-ти състав.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на К. Й. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******** I“, бл. ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 204,52 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Нелбо“ АД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4