Решение № 502 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100507657 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 3746/01.03.2024 г., постановено по гр. д. № 37606/2021 г. на СРС, ГО, 63 състав е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че А. С. Т., с ЕГН: ********** и Ц. В. Т., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. София, район Витоша, ул. ******* ДЪЛЖАТ при условията на солидарност на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ******* /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи“ АД/ с адрес на управление: гр. София, ул. *******, към дата 10.05.2019 г. /датата на образуване на ч.гр.д. № 25926/2019 г. по описа на Софийски РС/ следните суми:

1/ 10 225.84 евро - главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38618/11.09.2008 г. и допълнителни споразумения към него, която сума е частичен иск от общата главница по кредита в размер на 81 042.95 евро, 2/ сумата от 123.18 евро - застраховки, която сума е частичен иск от общия размер на вземането за застраховки от 177.77 евро и 3/ 700.40 лева - нотариални разноски - такса за подновяване на договорна ипотека от 24.08.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25926/2019 г. по описа на Софийски РС - 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение съответно изпълнителен лист по ч.гр.д. № 25926/2019 г. по 1 описа на Софийски РС, но които суми към датата на приключване на устните състезания по настоящото гр.д. № 37606/2021 г. на СРС - 06.02.2024 г. са изцяло погасени от ответниците /след образуване на изпълнително производство/ КАТО СА ОТХВЪРЛЕНИ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковите претенции за сумата от 832.52 евро - такси, която сума е частичен иск от общия размер на вземането за такси от 1024.20 евро и е формирана от 814.62 евро такси - комисионни за управление на кредита за периода от 10.05.2016 г. до 07.05.2019 г. и 17.90 евро - такса за просрочен кредит и за сумата от 129.60 лева - нотариални такси за връчване на нотариални покани, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.

Срещу решението, в частта на уважаване на исковете, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците А. С. Т., с ЕГН: ********** и Ц. В. Т. с излагане на доводи, че е недопустимо и неправилно, поради липса на правен интерес, допуснато нарушение на процесуалните правила, непрадвилно приложение на материалния закон и необоснованост. Недопустимо и неправилно, според ответниците, съдът е уважил в една част установителните претенции без да съобрази, че установяване съществуването на вземането съдът установява не към момента на подаване на заявлението – в случая 10.05.2019 г., а към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. Освен това при съобразяване събраните суми в хода на образуваното изпълнително производство, съдът следва да отхвърли исковите претенции като длъжника няма право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането е съществувало в хода на провежданото принудително изпълнение. Правилно съдът е приел за установено, че вземанията са погасени чрез плащане извършено в хода на принудителното изпълнение. Неправилно обаче, съдът е приел че същите са били дължими. Освен това от представените по делото доказателства е установено какви суми са били преведени на ищеца от ЧСИ и от купувача на ипотекирания в полза на ищеца имот. Чрез последните се установява, че вземанията са били погасени изцяло. Правилно съдът е приел, че в производството е установено неправомерно поведение на банката във връзка с начисляването на лихва върху лихва по договора за кредит, което поведение представлява анатоцизъм спрямо потребител – физическо лице и същото представлява нищожна клауза. Неправилно обаче съдът не се е произнесъл по всички направени от ответниците възражения във връзка с нищожността на клаузите за възнаградителна и наказателна лихва независимо, че същите не са предмет на предявените претенции. При изследване на въпросите за дължимостта на главното вземане, съдът е следвало да се произнесе и по тях, както и да съобрази дали с извършените плащания са били погасени вземания за главница и/или за лихви. При постановяване на решението си, съдът е нарушил процесуалните правила, тъй като не е дал отговор на въпроса каква е дължимата и непогасена главница независимо, че в случая е бил предявен иск за част от главното вземане и предмет на спора не са лихвите по договора – възнаградителна и 2 наказателна. Това препятства формиране на СПН по предявения иск и по иска за останалата непредявена част от вземането. Неправилно съдът в постановеното решение не е посочил дали с извършените плащания в размер на 39747.11 евро е била погасена само главница и/или и възнаградителна и наказателна лихва. Освен това при формиране на фактически констатации и правни изводи, че е била заплатена тази сума, съдът е следвало да отхвърли иска за сумата 5015.21 евро от предявената с частичен иск главница /пропорционално на претендираната главница /39747.11 евро/81042.95 евро/.

При формиране на фактически констатации и правни изводи, че част от клаузите по договора предвиждащи прибавяне към главницата на непогасените и забавени вноски за възнаградителна лихва са нищожни, съдът е следвало да отхвърли частичния иск за сумата 5130.67 евро /пропорционално на претендираната главница /3525.40 +1605.27 евро/81042.95 евро/, доколкото чрез ССчЕ е установено, че размрът на начислените лихви върху капитализирани лихви е 1605.27 евро.

Поддържат, че съдът неправилно не е уважил в цялост възражението за погасяване по давност на вземанията за договорни и мораторни лихви за периода 10.01.2015 г.-08.03.2018 г. без да съобрази, че констатациите на експерта по ССчЕ са че е погасена по давност сумата 20123.54 евро за възнаградителна лихва и сумата 1301.24 евро за наказателна лихва.

Неправилно съдът не е уважил възражението за нищожност на договора за кредит поради липса на погасителен план.

Поддържат, че неправилно съдът не е уважил възражението, че в случая не е настъпила изискуемост на кредита.

По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение в частта на уважаване на предявените искове и отхвърлянето на последните като неоснователни, респ. като погасени чрез плащане и по давност. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Юробанк България“ АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. С оглед изложените подробно правни и фактически доводи е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение в посочената обжалвана част като правилно.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца „Юробанк България“ АД срещу постановеното решение в частта на отхвърляне на исковете за сумите за такси на управление по договора за кредит и за направените нотариални разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изложени са доводи, за това че постановеното решение в посочената обжалвана част е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост.

3

Отправено е искане за отмяна на решението в посочената обжалвана част и уважаване на исковете за описаните вземания. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.3 ГПК е подаден писмен отговор на насрещната въззивна жалба от ответниците А. С. Т. и Ц. В. Т., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправено е искане за потвърждаване на решението в посочената част като правилно.

Срещу постановеното от съда по реда на чл.248 ГПК определение № 19538/10.04.2024 г., с което е оставена без уважение молбата на ответниците за изменение на постановеното решение в частта на разноските е подадена в срок частна жалба с искане да бъде отменено като неправилно. Заявени са оплаквания, че постановеното от съда определение е неправилно и е отправено искане за отмяна и уважаване на искането за разноски в пълнота.

В срок е подаден писмен отговор на частната жалба от ищеца, в която е изразено становище за нейната неоснователност.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Насрещната въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.263, ал.2 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съгласно задължителната практика на ВКС / ППВС № 1/10.11.1985 г. и TP № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, 4 когато съдът е разгледал непредявен иск. Това са случаите, когато съдът е е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. В множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение № 5/20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 77/08.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 92/23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/07.04.2009 г. по т. дело № 623/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 176/03.11.2010г. по т. дело № 118/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 186/26.11.2010 г. по т. дело № 417/2009 г. на ВКС, ТК и други/ е прието, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.

В случая при постановяване на решението си съдът е съобразил и спазил посочените изисквания и се е произнесъл съобразно въведения предмет на спора.

Производството е образувано по предявени искове с правно основание по чл.

240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.

86 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК - за установяване дължими вземания /за главница, такси, застраховки и нотариални разноски/ на ищеца към ответниците по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.09.2008 г., за които е издадена заповед № 260803/17.12.2020 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6486/2020 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.