Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 997 от 07.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 192/2023
Вид
Решение № 997
Подписан
07.06.2023
В сила
04.07.2023
Състав
Васил Александров Тасев

Цитирани разпоредби

  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330200192 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4622223, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Б. М. Ч., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител – адв. Л.-З., моли съда да отмени обжалвания електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на електронния фиш, като се претендират и разноски за осъществена юрисконсулстска защита. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес и в законово установения в чл.189, ал. 8 от ЗДвП преклузивен срок.

Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 19.03.2021 г. в 14:45ч. на път ІІ-64км.49 + 800 посока север било извършено нарушение за скорост с МПС - л. а. "Фолксваген пасат" 2,0 ТДИ с рег. № ** **** **, установено и заснето със система за автоматично фиксиране ATCC ARH CAM S 1 . В атакувания фиш е отразено, че разрешената скорост в посочения участък е 60 км.ч. и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 79 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 19 км/ч.

Установено било, че горепосоченото МПС е ползвано от жалбоподателя Б. М. Ч., ЕГН **********.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДП, като на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Ч. било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Описаната фактическа обстановка , въпреки приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства – снимков материал, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, писмо на Български институт по метрология, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за собственици на превозното средство относно л. а. "Фолксваген пасат" 2,0 ТДИ с рег. № ** **** ** , остава неизяснена, предвид непълнотите констатирани в издадения Електронен фиш серия К № 4622223.

На първо место настоящият Съд намира , че правото на защита на жалбоподателя е била нарушено , тъй като от самия фиш по никакъв начин не става ясно на кое конкретно место е било установено санкционираното нарушение. Наказващият орган се е задоволил единствено с упоменаването на 2

„път ІІ-64км.49 + 800 посока север “, като липсват данни в коя част от територията на Р България е било осъществено нарушението.

Следва да се отбележи също така , че в атакувания фиш липсва упоменаване местонахождението или поне наличието на пътен знак В26 – забранено движението със скорост по- висока от обозначената – за да се направи преценка за обосноваността на констатациите в ел. фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя, а искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение,направено с депозираното писмено становище се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Претенцията на жалбоподателя е своевременно направена. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че е заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лева, Съдът намира, че тази сума следва да бъде възложена на въззиваемата страна и същата да се осъди да я заплати на жалбоподателя.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш Серия К № 4622223, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Б. М. Ч., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

О С Ъ Ж Д А ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Ч., ЕГН ********** сумата в размер на 200 /двеста/ лв., представляваща направените по делото разноски за упълномощаване на повереник.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на 3

АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4