Решение № 207 от 11.04.2025, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Дупница, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20241510100221 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. К. С. срещу М. Д. К. и С. К. К..

Ищцата твърди, че въз основа нотариален акт за прехвърляне срещу задължение за гледане № 170, том I, дело № 343/1990г. от 16.04.1990г. заедно със съпруга й К. Д. С. прехвърлили в полза на ответниците С. К. К. и М. Д. К. следния свой недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор *** съгласно схема № 15-5661821.01.2024г., издадена въз основа КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 10.08.2020г., адрес на имота: гр. Дупница, ул. ***, представляващ самостоятелен обект, находящ се на етаж 8 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 99,93 кв.м., заедно с прилежащите към обекта мазе № 2, както и 4,63 % ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху мястото, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма. Заявява, че ответниците не изпълнилни поетото с договора задължение за издръжка и гледане, не се интересували от нея, не осигурили ползване на стая. Счита, че поради неизпълнение на договора прехвърлителите имали право да го развалят, като с оглед смъртта на К. С. ищцата била легитимирана да иска разваляне на договора и като негов наследник. По изложените съображения моли договорът да бъде 1 развален до 2/3 идеални части, равняващи се на прехвърлените от ищцата като прехвърлител и полагащите й се права като наследник на К. С..

Ответникът М. Д. К. е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Заявява, че от 2021г. не бил собственик на имота, поради което не бил легитимиран ответник. Твърди, че двамата ответници са изпълнявали задълженията си по договора, в т.ч. че прехвърлителите имали възможност да ползват една стая, а ответниците подпомагали гледането и издръжката им. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Ответницата С. К. К. е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Твърди, че двамата ответници са изпълнявали задълженията си по договора, в т.ч. че прехвърлителите имали възможност да ползват една стая, посещавали ги събота и неделя, пазарували им, поддържали и ремонтирали къщата им в с. Коркина, рязали и подреждали дървата за огрев. Преди извършване на ремонтите ищцата идвала при ответниците да се къпе и пере, в което била подпомагана от С. К.. Ответницата я водила на лекар, купувала й лекарства и готвила на ищцата, плащала сметката й за телефон. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Ответницата С. К. К. е депозирала насрещен иск срещу първоначалната ищца Ц. К. С..

Tвърди, че веднага след сключване на процесния договор, тя и съпругът й М. К. поели грижите за прехвърлителите, а след развода между двамата ответници от 27.04.2021г., същата сама се грижила за ответницата. Заявява, че през месец януари 2024г. Ц. С. отказала да комуникира и получава грижи от нея, поради което започнала да й превежда по 200 лв. месечно чрез пощенски запис. Счита, че с оглед отказа на ответницата по насрещния иск да получава грижи и издръжка, за ищцата по този иск е налице интерес да иска от съда трансформиране на задължението й за полагане на грижи в парично по заплащане на парична издръжка. Моли съда да бъде трансформирано задължението й по договора по осигуряване на отопление, осветление, грижи при болест и немощ и право на обитаване на една стая до живот в парично задължение по заплащане на парична издръжка.

Ответницата по насрещния иск - Ц. К. С. е получила препис от него, по който е депозирала отговор в указания от съда срок, с който оспорва насрещния иск като неоснователен. Отрича да е отказвала получаването на грижи и издръжка. Изтъква, че години наред грижите за нея се полагат единствено от другата й дъщеря (Д. К. С.) и нейния съпруг. Настоява, че не й е осигурена възможност да ползва стая в процесния апартамент, както и че приобретателите не се интересували от нея и не я посещавали в с. Коркина, не я чували по телефона и дори не й казали, че има двама правнука. Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният конститутивен иск за разваляне на договора е по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а предявеният насрещен иск за трансформиране на задължението по договора в неговия 2 паричен еквивалент е с правно основание чл. 95 вр. чл. 97 ЗЗД.

В тежест на ищцата Ц. К. С. е да докаже сключването на твърдения от нея договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с твърдяното от нея съдържание, а в тежест на ответниците по първоначалния иск и ищцата по насрещния иск (М. Д. К. и С. К. К.) е да докажат, че са изправна страна по договора, неоказването на съдействие от ищцата за получаване на изпълнението в натура, както и че веднага след това са започнали да предоставят парично изпълнение в натура в размер, който съответства на вида и обема на дължимите грижи и издръжка.

В настоящия случай между страните не е налице спор, а и от приложения нотариален акт за прехвърляне срещу задължение за гледане № 170, том I, дело № 343/1990г. от 16.04.1990г. (л.

3) е видно, че на посочената дата К. Д. С. и Ц. К. С. са прехвърлили в полза на М. Д. К. и С.

К. К. притежавания от тях апартамент 24 в гр. Станке Д., ул. ***, вляво от входа, състоящ се от две спални, дневни, столова, клозет, баня, дрешник, входно антре, черна антре с обща жилищна площ от 99,93 кв.м., при съседи: северозапад ул. „***“, североизток: дворно място, югоизток: ул. „***“, югозапад: апартамент 23 на ДМ Бобов дол и стълбище, заедно с мазе № 2, при съседи северозапад: ул. „***“, североизток: коридор, югоизток: мазе № 1 на И.Г.Д., югозапад: сметопровод, ведно с 4,63 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж, като приобретателите са се задължили да гарантират квартира, отопление, осветление, грижи при болест или немощ било лично или чрез трети лица и право на обитаване на една стая до живот на К. и Ц..

Основният спор между страните се свежда до това дали е налице неизпълнение от страна на приобретателите по процесния договор, обуславящо правото на ищцата да развали договора, съотв. дали неизпълнението се дължи на неоказано от нея съдействие, обуславящо трансформиране на задължението на ответната страна в парично, по който въпрос съдът намира следното:

В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика (ТР № 6/15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК, ВКС) се приема, че специфичната крайна социална цел при договора за издръжка и гледане е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяваща се в ежедневно покриване на потребностите му. В тази връзка се сочи, че за да е налице точно изпълнение, длъжникът следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди, в рамките на договорения обем, като при повече от един приобретател е достатъчно точното изпълнение от един от тях.

В съдебната практика изрично се подчертава още, че поради самата същност на тези задължения, изпълнението на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, като кредиторът не е длъжен да приема нерегулярно и непълно изпълнение (Решение № 163 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 229/2019 г., III г.о., Решение № 790 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2008 г., IV г.о.). Относно разпределението на доказателствената тежест се разяснява, че ищецът по иска с правно 3 основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението, нито е длъжен да доказва, че ответникът не е изпълнил задълженията си. В тежест на приобретателя е да докаже, че е изпълнявал поетите задължения за издръжка и гледане (Решение № 163 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 229/2019 г., III г.о., Решение № 20 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2014 г., IV г.о., Решение № 790 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2008 г., IV г.о.). Ищецът може само да оспорва наведените твърдения, но това доказване е насрещно и може да бъде непълно - достатъчно е да създаде вероятност, с което разколебава безспорността в установяваното от ответника (Решение № 80 от 03.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2560/2017 г., IV г.о.).

В случай, че приобретателят се позовава на неоснователен отказ на прехвърлителя да приеме изпълнение в натура, негова е и тежестта да го докаже. Дори да проведе успешно доказване, длъжникът не се освобождава от задължението си по договора, а е длъжен да трансформира задълженията си в парични сам и веднага след неприемането, съотв. след като неоказването на съдействие стане факт, без да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора не следва да остане неудовлетворена докато трае производството по трансформация. Заявената готовност за даване на издръжка след предявяването на иска не означава изпълнение на задълженията по договора. Длъжникът по договора ще бъде изправна страна, ако е предоставил парично изпълнение в достатъчен обем, за да покрие задължението му по договора, а ако не установи такова парично изпълнение, алеаторният договор подлежи на разваляне. В този смисъл Решение № 402/2015г. на ВКС по гр.д. № 1921/2014г., IV г.о., Решение № 790 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2008 г., IV г.о., Решение № 494 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 642/2011 г., IV г.о., Решение № 363 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 756/2009 г., III г.о.

Съотнесени към настоящия случай, изложените по-горе принципни разяснения в съдебната практика, означават, че е в тежест на ответниците М. Д. К. и С. К. К. да проведат пълно и главно доказване на това, че са изпълнили точно задълженията си по договора, като ежедневно, непосредствено и непрекъснато са осигурявали грижите и издръжката, в уговорения между страните обем, докато ищцата Ц. К. С. е достатъчно да ангажира доказателства, които да разколебават безспорността на твърдяното от ответниците.

В случая единствените доказателства, ангажирани от ответниците в подкрепа на твърдението им, че са изпълнявали договора, са показанията на доведените от тях свидетели – свид. К. К. и свид. Е. Х.а-Е.. От същите обаче не може да се установи, че през периода след смъртта на К. С. (1997г.) до настоящия момент страните са осъществявали редовни контакти, а още по-малко може да се приеме за доказано, че в този период отношенията им са били съпроводени и с точно изпълнение на поетите с договора задължения. Така, според свид. К., последните години майка й е ходила до с. Коркина пролетта и лятото, тъй като автобусът не бил редовен, а баба й идвала при майка й последно 2022-2023г. Нелогични са в такъв случай изявленията на същата свидетелка, че майка й се грижила за баба й, осигурявала лекарства и дрехи, още повече че се сочи, че след 2022г. комуникацията им била нарушена поради промените в настроението на ищцата. В сходен смисъл са и показанията на свид. Х.а-Е., в 4 които също не се съдържат никакви конкретни данни за изпълнение на уговорените задължения, особено в периода след развода между двамата ответници. Макар също да изтъква липсата на обществен транспорт до с. Коркина, свид. Х.а-Е. не навежда твърдения грижите и издръжката да са осъществявани по друг подходящ начин.