Решение № 1272 от 14.07.2017, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр.

Пловдив 14 юли 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ

ЗЛАТАНОВА при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2420 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от

ДОПК.

Образувано е по жалба на „**********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. **********, представлявано от управителя С.Р.Р., против ревизионен акт № Р-16002414001251-091-001/16.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 598/29.08.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признат данъчен кредит в общ размер на 356 190,99лв., ведно със съответни лихви за просрочие в размер на 11 164,07 лв.

Жалбоподателят оспорва изцяло ревизионния акт и моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован. Претендира да е налице по отношение на него право на данъчен кредит по спорните доставки. Представя писмени доказателствени средства.

Претендира разноски.

Ответникът Директор на Дирекция “ОДОП“-

Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Ревизията е повторна, въз основа на решение № 945/23.09.2014 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - Пловдив, с което е отменен първоначално издаденият РА № *********/07.07.2014 г. относно задължения по ЗДДС и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, преписката е върната на органа, издал ЗВР за извършване на нова ревизия по ЗДДС.

Началото на повторното ревизионно производство е сложено със Заповед № Р-16002414001251-020-01/01.10.2014 г., издадена от орган по приходите, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК и с предмет прилагане на ЗДДС за данъчен период – 12.09.2013 г. – 31.12.2014 г.

С последователни ЗВР срокът за извършване на ревизията е продължаван, ревизията е спирана, респ. възобновена и извършена при спазване сроковете по чл.114 от ДОПК.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Видно от приложените по делото Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив и Заповед № РД-09-2 от 05.01.2015 г., на органа, издал посочената по-горе ЗВР са били делегирани надлежни правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16002414001251-092-001/14.04.2016 г. в срока по чл. 117 от ДОПК,считано след възобновяването.

В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният Ревизионен акт, редовно връчен на 22.06.2016г.

С оглед на изложеното, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

Не се констатират процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на оспорвания акт, а и от страна на жалбоподателя възраженията се свеждат до приложението на материалния закон.

С обжалвания ревизионен акт е отказан данъчен кредит на основание чл.

70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури с предмет на доставка покупко-продажба на влекачи и полуремаркета /ППС/, издадени от доставчиците „**********, „**********и „БГ милк груп” ЕООД.

В хода на ревизията, след извършени насрещни проверки и представени документи и писмени обяснения от задълженото лице и от трети лица, е прието от ревизиращия екип, че по процесните фактури не са извършени реални доставки на стоки.

Относно доставчика

„**********отказаното право на данъчен кредит е по 10 бр. фактури, издадени през м.09 и м.10.2013 г.

Доводите на администрацията са твърде несъответстващи на изисквания от закона фактически състав на правото на данъчен кредит. Мотивирано е, че ревизираното лице не било представило информация къде е публикувана обявата за продажбата на превозните средства и по какъв начин е установило контакт с доставчика. Въпросната информация е за обстоятелства, които са напълно неотносими.

Отчетено е още, че не е представена информация кое е лицето, с което са водени търговски преговори относно закупуването на превозните средства и не е посочено точното местонахождение и точния адрес на обекта на доставчика, където е направен оглед на МПС, преди да бъдат продадени. Тези обстоятелства са твърде косвени и нямат общо с относимите факти.

Аргументирано е, че доставчикът не е представил доказателства за прехвърлянето на собствеността върху стоките,което вече е по-съществено обстоятелство, както и, че лицата, които са били упълномощени да извършват регистрация на ППС, предмет на доставките, не били служители на ревизираното дружество и на дружеството доставчик, а имали само пълномощни. Последното отново е твърде несъстоятелно.

Установено е в хода на ревизията, че ППС са придобивани от дружество в Испания -„**********.“,след което чрез доставчика са достигнали до ********** като за предходния доставчик от Испания е установено, че не е декларирал извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки към българското дружество нито през м.09.2013 г., нито в следващи данъчни периоди.

Неотносими отново са констатациите,че при ревизията на доставчика се установило негови предходни доставчици да са единствено фирми, които са дерегистрирани по ЗДДС. Последното, очевидно не се отнася до процесните доставки, след като за тях е установено предходния доставчик да се намира в Испания и няма как да е дерегистриран по ЗДДС.

Аналогични и при идентични обстоятелства са мотивите и относно доставчикът „**********. Тук отказаното право на данъчен кредит в общ размер от 50 341 лв. за данъчен период м.12.2013 г. е по 4 броя фактури с предмет покупко – продажба на ППС.

В резултат на извършените насрещни проверки и изискани доказателства се е стигнало до извода, че няма доказателства за мястото, на което са се намирали ППС преди закупуването. От ревизираното лице е посочено като място, на което те са били разположени преди закупуването им „паркинг НЕОПЛАН - на главния път за Враца, между селата Горни и Долни Богров, преди бензиностанция ЛУКОЙЛ“, а като място, където са продадени – двора на КАТ София, но не са представени доказателства за това.

Мотивирано е още, че лицето регистрирало превозните средства в КАТ не е ясно в какви взаимоотношения е с ревизираното лице или с доставчика.

Представени са от ревизираното лице спорните фактури, ведно с регистрационни талони на ППС, издадени на „**********/старо наименование на ревизираното лице/; договори за покупко-продажба на МПС, подписани в гр. София между **********и жалбоподателя; приемо-предавателни протоколи; банкови преводни нареждания, извлечения от счетоводен регистър.

В писмените си обяснения управителя на доставчика е посочил, че автомобилите са му докарани от Испания в България на паркинг, намиращ се на главния път между Долни и Горни Богров, което впрочем съвпада с твърденията на ревизираното лице, но не става ясно от кого,кога и как са докарани, което е косвено обстоятелство, но разколебава доказването.

Отчетено е от ревизиращите, че не е представен договор за наем на ползвания паркинг и, че лицето, извършило регистрацията на автомобилите в КАТ е неизвестно.

От събраните в хода на ревизията документи е установено, че първоначално собственик на автомобилите, които доставчикът е фактурирал на жалбоподателя, е същата фирма „**********.“ Испания, като при другия доставчик, за която е установено, че не е декларирала ВОД на автомобили към „*****, а този доставчик от своя не е декларирал извършени вътреобщностни придобивания на автомобили от испанската фирма. От тук е направен извод и за наличие на основание да не се признае правото на данъчен кредит, което само по себе си не е правилно, тъй като поведението на доставчиците по веригата не следва да единствен мотив за това.

Другият доставчик „**********е издал общо 10 бр. фактури,по които не се признава право на данъчен кредит в размер на 150 750 лв. за данъчен период м.11.2013 г.

Тук в хода на ревизията ревизираното лице е представило копия на фактурите, договори за покупко-продажба на МПС, подписани в гр. Пловдив между продавача „**********и купувача – ревизираното лице; извлечения от счетоводни сметки за отразяване на отразените във фактурите автомобили.

Установено е, че отново предходен доставчик на автомобилите е испанската фирма „**********.“, но липсват доказателства за получаването им от нея.

Според представени документи /протокол за приемане на интрастат декларация/ декларираните покупки от доставчика са посочени с код за влекачи за речно или морско корабоплаване, каквито лицето не е закупувало. Според условията на доставката, стоките следва да са получени от доставчика в Испания, което обстоятелство не отговаря на другите такива, декларирани при различни проверки. Като регион на потребление на стоките е посочен гр. Стара Загора, където дружеството няма офис или търговски обект. Липсват документи и за извършени плащания при придобиването на превозните средства. „**********е декларирало вътреобщностно придобиване на автомобили от фирма „**********.“, като е посочило грешен номер на испанския доставчик. Последният не е декларирал ВОД на автомобили към българското дружество.

Мотивирано е наличието на връзка между доставчика и предходния доставчик - първи собственик на превозните средства, изразяваща се в това, че управител на испанската фирма е **********, който е упълномощил **********, негов брат във връзка с дейността на „**********.“. От своя страна ********** е едноличен собственик на капитала, представляващ и управител на „**********/предишно наименование на ревизираното лице/ за периода 10.09.2013 г. - 06.12.2013 г., през който ревизираното лице е закупило всички автомобили и ремаркета от доставчиците от България – „**********, „**********и „БГ милк груп“ ЕООД. И за трите дружества са налице данни, че са закупили автомобилите, които са фактурирали на ревизираното лице, от „**********.“ Испания.

Установено е още, че ревизираното лице финансира дейността си със собствени средства от стопанска дейност и привлечени средства. За целта е представен Договор за паричен заем в размер на 480 000 евро, подписан на 01.06.2013 г. в гр. Арчена, Испания между ********** – заемополучател и Fluensanta Luna Karasena - заемодател, който заем следва да бъде върнат до 29.01.2018 г. Прието е,че по този договор за заем не са представени доказателства за това кога и как посочената сума е предадена на заемополучателя, още повече че по информация от данъчната администрация на Испания, испанският данъкоплатец не е предоставял такъв заем, а г-жа Luna Karasena не само не знае за такъв заем, но не познава и лицето, посочено като получател на сумата. От тук и извода, че получени в заем средства няма. От тук е направен извод относно косвено обстоятелство, а именно, че не се установява да са били налице средства, с които управителят на ревизираното дружество тогава ********** да е закупил превозните средства. Тук неправилно се приема, че не е доказано плащането по фактурите, защото доказателства за плащане по банков път има, но предвид твърденията на самото ревизирано лице за произхода на средствата,с които е закупил процесните ППС, следва да се приеме,че се касае за косвено доказателство, което е относимо към предмета на спора.