Решение № 510 от 22.12.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Пазарджик, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220201285 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЕТ „Г.- Б.Г.“, с ЕИК 202583337, със седалище и адрес на управление с. В. ***, представлявано от Б.С.Г., чрез пълномощника адв. П. Г. от САК, против Наказателно постановление № 656768-F643887 от 17.08.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с чл.180 ал.1 от ЗДДС с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, са наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до това, че НП е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, като се иска НП да бъде изменено и се преквалифицира нарушението по чл.180 ал.3 от ЗДДС като се намали наложената санкция в размер на 200 лева. С жалбата се претендират и сторените разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и излага аргументирано становище в подкрепа на искането си за изменение на НП с преквалифициране на нарушението и намаляване размера на наложената 1 имуществена санкция. Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, за което ангажира доказателства.

Наказващият орган се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище за това, че НП е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон и пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложените в същата доводи и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

ЕТ „Г.- Б.Г.“ е санкциониран с НП при следната приета за установена фактология:

ЕТ „Г.- Б.Г.“ подал заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС на 04.01.2022 г., заведено с вх. № 1300000001/04.01.2022 г. С оглед на това на инспектори към ТД на НАП Пловдив било възложено да извършат проверка за наличието на основание за регистрация по ЗДДС. При извършената проверка било установено, че дружеството е формирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 55 703,64 лева, достигнат за периода от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. Същият бил формиран от дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване.

Клиенти на лицето били данъчно незадължени физически лица. Дейността била осъществявана от 2 бр. търговски обекта- заведение за хранене в с. В.

*** и заведение за хранене в гр. С., ул. „Б.. За реализираните продажби били издавани фискални бонове за извършени плащания в брой от две фискални устройства (ФУ) във всеки едни от цитираните обекти на ЕТ, съответно въведени в експлоатация на 19.06.2019 г. и на 09.01.2019 г.

Реализираният облагаем оборот от 55 703,64 лева бил формиран с отчитането на плащанията в брой чрез двете ФУ, като за това в обекта в с. В. бил отчетен оборот чрез фискалната памет в размер на 28 881,10 лева, а в обекта в гр. С.- 26 822,54 лева. Данъчното събитие по тези доставки било настъпило на основание чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС на датата, на която била извършена продажбата съвпадаща с датата на издаване на съответния 2 документ- фискален бон.

При това положение ЕТ е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в срок до 07.07.2021 г. (в 7дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000.00лв.).

Дружеството било регистрирано по ЗДДС, считано от 21.01.2022 г.датата на връчване на Акт за регистрация № 130422200180084/18.01.2021 г.

За периода от 22.07.2021 г. (датата, на която е следвало да бъде издаден акт за регистрация, ако лицето беше подало заявление в срок) до 20.01.2022 г.

(датата на регистрация на дружеството по ЗДДС) дружеството е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него доставки по арг. на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС.

През данъчен период 01.09.2021 г.- 30.09.2021 г. ЕТ „Г.- Б.Г.“ било извършило облагаеми доставки на обща стойност 3 432,10 лв. , за които не е начислило ДДС в размер на 283,38 лв. Облагаемият оборот е формиран от продажби, извършени в заведения за бързо хранене в гр. С. и с. В.- търговски обекти на ЕТ, към данъчно незадължени физически лица, за които са били издавани фискални бонове от въведените в експлоатация в тези две заведения ФУ, от които е отчетен оборот съответно 1 628,70 лева и 1 803,40 лева На датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем и възниква задължение да бъде начислен от доставчика. Когато за извършената доставка не е издаден данъчен документ, данъкът е дължим за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, Съгласно чл. 25, ал.

4 от ЗДДС при доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.

Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 283,38 лева с данъчна основа 3 148,72 лева по извършените облагаеми доставки по реда на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като в срок до 30.09.2021 г. състави обобщен отчет по чл.119 ал.1 от ЗДДС, доколкото на осн. чл.113 ал.3 т.1 от ЗДДС издаването на фактура не е задължително при получатели- данъчно незадължени лица и като посочи съставения отчет в Дневника за продажби и справка-декларация за данъчен 3 период 01.09.2021 г.-30.09.2021 г., които е следвало да подаде в компетентната ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик, в срок до 14-число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.10.2021 г., включително.

Нарушението било установено в ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик на 11.01.2022 г. при подаване на Заявление за регистрация по ЗДДС и представяне на документи във връзка с регистрация по ЗДДС.

ЕТ начислил ДДС в размер на 283,38 лв. със закъснение на 12.03.2022 г. с Протокол № 0000000003/28.02.2022г. на основание чл. 102, ал.3 от ЗДДС.

Съставеният Протокол № 0000000003/28.02.2022г. с данъчна основа 3148,72лв. и ДДС 283,38 лв. е включен в дневника за продажби и Справкадекларация с вх.№ 13001864087/12.03.2022г. за данъчен период 01.02.2022г. 28.02.2022г.

Размерът на неначисления ДДС е определен по реда на чл. 67, ал. 2 от във връзка с ал. 1 от ЗДДС и съгласно формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС данъчната основа се умножава по ставката на данъка 20%, а когато не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно се приема, че той е включен в договорената цена.

Нарушението било извършено в гр. Пазарджик на 15.10.2021 г.

Така констатираното съставлявало нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, поради което св. Н. Б.- ст. инспектор по приходите в ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик съставила АУАН № F643887 от 15.03.2022 г. срещу ЕТ „Г.- Б.Г.“ в присъствието на собственика и представляващ ЕТБ.Г., на който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис.

Въз основа на съставния АУАН на 17.08.2022 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на собственика и представляващ санкционирания ЕТ- Б.Г. на 31.08.2022 г., а жалбата била подадена лично от надлежно упълномощен от законния представител на търговеца адвокат на 08.09.2022 г., когато е входирана в Офис Пазарджик, на ТД на НАП- Пловдив, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на 4 събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Н. Б., които като категорични, съдът напълно кредитира, независимо, че свидетелката е служебно обвързана с АНО. В същото време този свидетел няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е извършено от същия. Св. Б. бе категорична, че във връзка с подадено заявление за регистрация по ДДС от ЕТ-жалбоподател било установено, че същият не е бил регистриран своевременно, като същевременно е извършил облагаеми доставки в дейността си, като облагаемият оборот за задължителна регистрация е бил постигнат от търговеца в един много по-ранен момент от момента на подаване на заявлението за регистрация. Св. Б. посочи, че ЕТ впоследствие е самоначислило дължимия ДДС с протокол по чл.114 от ЗДДС, след съставяне на АУАН, затова към ревизионния акт били начислени само лихви за просрочие.

С оглед характера на настоящото съдебно производство, съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.

Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото.

Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата, в частта с която е атакуваното настоящето НП- предмет на производството, е ОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на законовия представител на ЕТ-нарушител и в присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението. НП също е съставено от компетентен 5 орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че ЕТ-жалбоподател е подал заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от с.з. на 04.01.2022 г. Не е спорно също, че извършената от контролните органи проверка във връзка с това заявление, е установила, че за периода 01.09.2021 г.-30.09.2021 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер на 3 148,72 лева, като облагаемият оборот за задължителна регистрация бил достигнат още за периода 01.07.2020 г.-30.06.2021 г. и бил в размер на 55 703,64 лева . Установи се, че с оглед на така констатираното, ЕТ е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 07.07.2021 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000лв.).

При това положение правилно АНО е приел, че заявлението за регистрация е било подадено от дружеството със закъснение (от 5 месеца и 28 дни- бел. моя).

Безспорно е също, че за периода 01.09.2021 г.-30.09.2021 г. ЕТ е извършил облагаеми доставки на обща стойност 3 148,72 лева, представляващи доставки на услуги в две заведения за бързо хранене, отчетени чрез монтираните и въведени в експлоатация ФУ в всеки един от експлоатираните търговски обекти на ЕТ. Установено е, че с оглед на така констатираното, неначисления ДДС за посочения период, изчислен по формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС е в размер на 283,38 лева.

С оглед на посоченото, няма съмнение, че ЕТ „Г.- Б.Г.“ е следвало да подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния оборот до 07.07.2021 г., но е сторил това едва на 04.01.2022 г., т.е. със горецитираното закъснение от почти половин година. В случая става дума за едно продължително бездействие от страна на ЕТ, но то осъществява състава на едно друго нарушение, а именно неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението за регистрация по ЗДДС, което е осъществено в периода от датата, когато за същото е възникнало задължението за регистрация до датата, на която то е подало заявлението.