Решение № 5702 от 21.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5702 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20211100114798 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове от И. Т. И., ЕГН **********, чрез адв. В. Б., съдебен адрес: София, ул.

„******* против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. ”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образуваното и водено срещу него в периода от 28.02.2014 г. до 29.09.2021 г. наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателния акт - 29.09.2021 г. до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че по ДП № 40/2012 г., пр.пр № 2066/2011 г. на Окръжна прокуратура, Кюстендил на 28.02.2014 г. на ищеца е повдигнато обвинение по чл. 253. ал. 5, вр. ал. 3. т. 2., вр. ал. 2. пр.2 и пр. 4., вр. ал.1. пр.1 и пр. 2, вр. чл. 26. ал. 1 НК.

С присъда № 5/11.03.19 г., постановена от ОС - Кюстендил по н.о.х.д. № 369/2017 г. ищецът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години, както и лишаване от право да заема държавна длъжност и да извършва търговска дейност. Със същата присъда ищецът е оправдан по повдигнатото му с обвинителен акт обвинение за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2 и ал. 1, пр. 1 и 2 НК, както и за разликата в сумата 1 на обвинението от 19 475,10 лв.

С присъда № 4/24.02.2021 г., постановена от САС, НО, 6 състав, по в.н.о.х.д. № 1127/2020 г., присъдата на ОС - Кюстендил е отменена в осъдителната част и ищецът е оправдан и за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С решение на ВКС по н.о.х.д. № 554/2021 г. по описа на Второ НО, присъдата на САС е оставена в сила.

Ищецът твърди, че, считано от повдигане на обвинението, до окончателното му оправдаване са изминали 7 години и половина, които били най - голямото изпитание в живота му до сега.

През цялото време на протичането на делото изпитвал притеснение, несигурност и страх за бъдещето си, ограничил социалните си контакти с приятели и близки, затворил се в себе си.

Заявява, че на 28.10.2014 г., докато се намирал под домашен арест претърпял исхемичен мозъчен инсулт, поради преживявания стрес, инсулт, според него, се намира в причинна връзка с напрежението и необичайното психично въздействие на наказателното преследване, с което живеел всеки ден. Заявява, че след прекарания инсулт, е освидетелстван с ТЕЛК - съгласно ЕР № 0575 от 19.02.2016 г. на Първа МБАЛ, зас. № 034, като му е определена 72 процента намалена работоспособност. Съгласно ЕР № 1442/22.05.2019 г. му е определена трайно намалена работоспособност 50 процента. Според ЕР № 0417/01.02.2021 г. отново му е определена 72 процента загуба на работоспособност.

По тези съображения ищецът претендира исковите сума, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2021 г. и сторените разноски.

Представил е писмени доказателства, поискала е допускане на гласни такива и назначаване на СМЕ. Поискала е и прилагане на н.о.х.д. № 369/2017 г. по описа на ОС - Кюстендил.

В хода по същество моли съда да уважи иска изцяло. Претендира разноски по списък.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер.

Счита претенцията за времето между 24.02.2021 г. и 29.09.2021 г. за неоснователна по отношение на ответника, тъй като се касае само за едно обвинение по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2 и 4, вр. ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което е повдигнато от ответника. Ето защо счита, че, ако бъде доказана претенцията, ответникът може да носи отговорност само за едно, а не за две обвинения.

Оспорва иска за неимуществени вреди като недоказан.

Възразява да носи отговорност за твърдените от ищеца негативни емоции.

Възразява срещу наличието на причинна връзка между заболяванията на ищеца и воденото срещу него наказателно производство.

Възразява срещу размера на претендираното обезщетение от 40 000 лв. за неимуществени вреди, който не е в съответствие с чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.

2

В случай, че главният иск бъде отхвърлен, то моли за отхвърляне и на акцесорния такъв за лихва.

Възразява срещу присъждане на разноски за производството по делото, тъй като към исковата молба не са приложени доказателства, от които да може да се направи извод дали е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Присъединява се към искането на ищеца за изискване и прилагане на наказателното дело.

В хода по същество ответникът, препращайки към отразеното в писмения отговор, заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло. Възразил е срещу приетата СМЕ в частта, в която в.л. прави извод за психичното здраве на ищеца.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По искане на страните съдът изиска и приложи по делото н.о.х.д. № 369/2017 г. по описа на ОС - Кюстендил.

Не се спори в настоящото производство, че ищецът е привлечен като обвиняем на 22.05.2012 г. с Постановление на ОП, Кюстендил за престъпление по чл. 206, ал. 4 НК – обсебване в особено големи размери. По ДП № 40/2012 г., пр.пр № 2066/2011 г. на Окръжна прокуратура, Кюстендил с Постановление от 28.02,2014 г. му е повдигнато обвинение по чл.

253. ал. 5, вр. ал. 3. т. 2., вр. ал. 2. пр.2 и пр. 4., вр. ал.1. пр.1 и пр. 2, вр. чл. 26. ал. 1 НК – за пране на пари в особено големи размери, представляващо особено тежък случай.

Първоначално, с Постановление от 24.02.2014 г. му е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер 10 000 лв., впоследствие намалена на 5 000 лв., по – късно изменена с определение от Кюстендилския окръжен съд на домашен арест. Неколкократно, по жалба или протест съдът се е занимавал с мярката за неотклонение на ищеца, като с определение на КОС, постановено на 18.01.2017 г. по н.о.х.д. № 134/2015 г. е определена мярка за неотклонение подписка. Не се спори и че през времето от 06.03.2014 г. до 26.04.2014 г., с прокурорско постановление на ищеца е била наложена мярка забрана за напускане на пределите на страната, отменена с решение по в.н.ч.д. на САС, постановено на посочената по – горе дата. Не се спори, че за период от шест месеца ищецът е бил под домашен арест.

След внасяне на обвинителен акт срещу ищеца в съда първоначално е образувано н.о.х.д. № 134/2015 г., по което с присъда от 18.11.2016 г. той е признат за виновен за извършено престъпление чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2 и 4, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 , вр. чл. 26 НК Цитираната присъда е отменена от САС, НО с решение от 19.06.2017 г. по в.н.о.х.д. № 259/2017 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото е образувано н.о.х.д. № 369/2017 на ОС, Кюстендил, по което, след множество проведени съдебни заседания, с присъда № 5/11.03.19 г., ищецът е признат за виновен за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години, както и лишаване от право да заема държавна 3 длъжност и да извършва търговска дейност, като е оправдан по повдигнатото му с обвинителен акт обвинение за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, пр. 2 и ал. 1, пр. 1 и 2 НК, както и за разликата в сумата на обвинението от 19 475,10 лв.

Тази присъда отново е обжалвана и протестирана и по образуваното в.н.о.х.д. № 1127/2020 г.

САС, НО, 6 състав с присъда № 4/24.02.2021 г., е отменена в осъдителната част й, като И. е оправдан и за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Установява, се, че с решение на ВКС по н.о.х.д. № 554/2021 г. по описа на Второ НО, присъдата на САС е оставена в сила.

По искане на ищцата съдът разпита свидетеля Р.Х.Б., негов близък. В показанията си той заяви, че познава ищеца десет години преди на започнат проблемите му, И. живее в с.

Мировяне и се занимава със земеделски продукти и гледа животни. От него свидетелят е купувал селскостопански, биопродукти. Знае за проблемите му, за това, че Прокуратурата образувала наказателно производство срещу него, запорирали сметките му, обвинявали го, че е взел големи суми. От ищеца знае за образуваното през 2015 – 2016 г. наказателно производство срещу него, знае, че и в този момент е бил под домашен арест. За него разбрал, тъй като се наложило съпругата му, която е зъболекар, да лекува пулпит и да му прави промивки в дома му, тъй като не можел да излиза. Задържането му било от шест до десет месеца, през това време нямал пари, с които да им плати.

По – нататък свидетелят Б. заяви, че И. И. винаги е бил душата на компанията, но, след образуваното производство, след задържането си под домашен арест, вече не се виждал с никого, не канел гости, сякаш намразил хората. Преди бил красив мъж, сега се изменил, напълнял, затворил се в себе си. Свидетелят е лекар и каза, че ищецът редовно споделял с него по телефона проблемите си, имал нужда да излее натрупаното напрежение, говорели по половин час по телефона. Казвал му, че не му се живее в тази държава, с това правосъдие, че го натискат, че за му взели всичко, че са блокирали сметките му.

Б. знае за прекарания инсулт, помагал му е през този период като физиотерапевт, тъй като от залежаване имал болки в кръста. След прекарания инсулт претърпял и сърдечна операция.

Според показанията на свидетеля, понастоящем наказателното дело по отношение на ищеца е приключило.

По делото бе изслушано и прието, като неоспорено от страните, заключението на назначената по искане на ищеца съдебно – медицинска експертиза. Вещото лице заявява, че в приложената Епикриза от История на заболяването № 16296/28.10.2014 г. – 31.10.2014 г., ищецът постъпва в Общо неврологично отделение при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД. Анамнестично, при постъпването е отбелязано, че от няколко дни ищецът е с остра вирусна инфекция, а сутринта на 28.10.14 г. се събудил със затворено ляво око. Извикан екип на ЦСМП, който установил високи стойности на артериалното налягане. След медикация /Хлофазолин, Фурантрил/ е оставен на място, но поради перзистиране на оплакванията е консултиран с офталмолог, кардиолог и УНГ и насочен за консултация с невролог. В 4 момента на прегледа се оплакал от слабост в лявата ръка. При хоспитализацията е съобщил, че приема антибиотик за възпаление на венците и милурит по повод подагра. Отразено е етилизъм и като придружаващо заболяване – нелекувана артериална хипертония. В неврологичния статус като отклонение от нормата е отразено наличието на левостранна хемипареза и левостранна хемихипестезия. Компютърната томография на глава не дава патологични отклонения. В консултацията с кардиолог е отразено АН 140/100 и ЕКГ данни за екстрасистолна аритмия, ляв преден хемиблок. При изследванетоэна мозъчните артерии е установена нестенозираща атероматоза в част от церебралнтите артерии. Проведено съответно лечение и дехоспитализиран с пълно обратно развитие на левостранната хемипареза и хемодинамично стабилен и окончателна диагноза: Исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА /басейна на дясната средномозъчна артерия/. Левостранна латентна хемипареза. Левостранна хемихипестезия. Артериална хипертония. Дислипидемия.

И. И. отново е хоспитализиран в Клиника по УНГ при І МБАЛ – София с История на заболяването № 13069/11.11.14 г. – 15.11.14 г. по повод световъртеж, нестабилна походка, гадене, замайване. Съобщава, че се е лекувал в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД по повод инсулт като другите оплаквания отзвучават, но все още се оплаква от замайване и нестабилна походка. От консултацията с невролог – Вертебрален синдром; Синдром на двустранна лумбосакрална радикулопатия L3, L4, L5, S1. Ортопед – спина бивида S1; спондилолестеза L5; сакрализация на процеси трансверзи L5. Изписан с подобрение и окончателна диагноза: Други нарушения на вестибуларата функция. Световъртеж от централен произход. Придружаващи заболявания: Артериална хипертония. Дислипидемия.

Разпечатката съдържа 46 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b38b5158-52e1-4a0d-b6df-0e319d18f58e