Протоколно определение № 676 от 06.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 676 гр. Пазарджик, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500780 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят- ищец П. Л. Р., редовно призован, не се явява.

За него се явява адв. А. Д., надлежно упълномощена.

За жалбоподателя- ответник ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ – С., редовно призовани, се явява юрк.Р. Р..

Адв.Д. : Да се даде ход на делото.

Юрк.Р. : Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв.Д.: Оспорвам подадената от ответната страна въззивна жалба.

Поддържам, подадения от нас отговор на въззивна жалба. Оттеглям подадената от ищеца въззивна жалба в частта, с която се обжалва 1 първоинстанционното решение за размера на присъденото обезщетение за неизплатен извънреден труд в отхвърлителната част. Поддържам въззивната жалба в частта, с която се обжалва решението по отношение на размера на присъдените разноски, като в този смисъл поддържам частната жалба против определението на съда, с което е отказал да измени решението в частта за разноските. В тази връзка представям молба за частично оттегляне на подадената въззивна жалба. Поддържам подадената частна жалба срещу определението на РС-Пазарджик, с което е отхвърлена молбата ни по чл.248 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските.

Юрк.Р.: Аз поддържам нашата въззивна жалба. Оспорвам тяхната частна жалба. Имам искане за разглеждане на видеофайловете по обосновка, която съм представил в предишните заседания.

Съдът намира, че са налице условията на чл.264, ал.1 от ГПК и като съобрази постъпилата молба намира, че производството по въззивната жалба по съществото на спора срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение по делото следва да бъде прекратено, тъй като е налице оттегляне на тази жалба. Остава висящо производството по частната жалба, с която се атакува определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК, касаещо разноските пред първата инстанция, дължими на адвоката, представлявал страната при условията на чл.38 от ЗАдв. За това действие не е необходимо съгласието на ответната страна, поради което при условията на чл.264 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. д. № 780/2024г. по въззивната жалба на П. Р. против решението в частта, с която са отхвърлени исковете му за главница и лихви до предявения размер. Производството остава висящо по отношение разноските.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив, в едноседмичен срок от днес.

2

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №948/19.07.2024г., постановено по гр.д.№1113/2023г. по описа на РС- Пазарджик, по предявените от П. Л. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., обл. Пазарджик, ул. „П. М.“ № 29, ап. 8 чрез пълномощника си адвокат А. Д. от САК, с адрес за кореспонденция: град С., улица „Р. В.“ №14 Б. офис 2, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: град С., булевард „Г. Н. А.“ № 21 искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1000лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020г. до 24.03.2023г., както и сумата от 250лв., представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С., бул.„Г. Н. Г. С.” №21, да заплати, на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, на П. Л. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.Пазарджик, ул.„П. М.“ №29, ап.8, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 142,82лв., от които 23,72лв. за второто тримесечие на 2021г. /от 01.04.2021г. до 30.06.2021г./, 70,62лв. за второто тримесечие на 2022г. /от 01.04.2022г. до 30.06.2022г./ и 48,48лв. за третото тримесечие на 2022г. /от 01.07.2022г. до 30.09.2022г./, както и обезщетение за забава в размер на 11,24лв. за периода от 26.07.2021г. до 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 24.03.2023г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за главница над присъдената сума в размер на 142,82лв. до претендирания размер от 1000лв. и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 11,24лв. до претендирания размер от 250лв., като неоснователни.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С., бул.„Г.

Н. Г. С.” №21, да заплати на адв.А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.С., ул.„Р. В.“ №14 Б, офис 2, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 23,49лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

3

Осъден е П. Л. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., обл.Пазарджик, ул.„П. М.“ №29, ап.8, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С., бул.„Г. Н. Г. С.” №21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 194,60лв.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С., бул.„Г.

Н. Г. С.” №21, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на РСПазарджик държавна такса в размер на 100лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 6,75лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в неговите осъдителни части, а именно в частта с която жалбоподателят е осъден да заплати, на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, на П. Л. Р., дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 142,82лв., от които 23,72лв. за второ тримесечие на 2021г. /от 01.04.2021г. до 30.06.2021г./, 70,62лв. за второ тримесечие на 2022г.

/от 01.04.2022г. до 30.06.2022г./, 48,48лв. за трето тримесечие на 2022г.

/01.07.2022г. до 30.09.2022г./, както и обезщетение за забава в размер на 11,24лв. за периода от 26.07.2021г. до 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 24.03.2023г., до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, да заплати на адвокат А. Д. от САК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 23,49лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ипщовата страна, съразмерно на уважената част от иска, както и в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати, по сметка на РС- Пазарджик държавна такса в размер на 100лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 6,75лв.

Твърди се, че в тези части обжалваното решение е неправилно. В тази насока се визира, че съдът е стигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства.

Сочи се, че решението в обжалваните части е порочно, тъй като при постановяването му съдът грубо е нарушил принципа на равнопоставеност на 4 страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението. Ответникът, като работодател нямал за цел увреждане интересите на работниците и служителите и именно поради това била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като само за ЗатвораС., допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали затвори и арести в страната допълнителното време било 30 минути и за процесния период то била заплащано на всички. Налице е позоваване с трайно установена практика по тези спорове.

Твърди се, че допълнителните 30 минути, които от 2019г. работодателя ГДИН заплаща на всеки надзирател са достатъчни и съответстват на допълнително отработеното време на всеки един от тях.

Приема се, че съдът не взел под внимание показанията на свидетеля на ответника- Ф., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца Б..

Съдът приел, че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и е дал доверие на показанията на свидетеля Б.. Този свидетел също бил заинтересована страна, тъй като той също бил предявил иск срещу ГДИН на същото основание /гр.д.

№1080/2023г. по описа на PC- Пазарджик/.

Визира се, че допълнително заплащаните от работодателя 30 минути съответстват напълно реално на отработеното от надзирателите работно време при 12 и 24 часови дежурства.

Приема се, че важно било преглеждането на предоставените от ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда. В този аспект се сочи, че тези доказателства не били допуснати, поради оспорването им от процесуалния представител на ищеца.

Твърди се, че първоинстанционният съд е приел това поради направеното оспорване от ищцовата страна, тъй като въпреки дадените в тази насока указания, ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието му, което по обективен начин да П.ълни делото с достоверни данни, поради което съдът не ги е взел предвид. Съдът указал на ответника, че по преценка и при необходимост следва да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед 5 цененето на доказателствената им стойност. Указания, че следва да се ангажира специалист с оглед удостоверяването на истинността на въпросните видеофайлове, не били давани.

Счита се, че от тези видеофайлове се потвърждават свидетелските показания на гл.инспектор Г. Ф. и се опровергават показанията на св.Е. Б..

Претенцията на ищеца било за 2 часа допълнително отработено време над установените 12 и 24 часови смени. В тази насока се сочи че първоинстанционният съд е приел, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП на затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора. Не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя.

Разяснява се, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИИЗС, които се зачитат за работно време, съгласно Заповед №Л-2271/13.05.19г. на Главен директор на ГД“ИН.

Твърди се, че в последното съдебно заседание бил поставен въпросът за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното тримесечие.

Приема се, че това се дължало на факта, че края на исковия периодпървото тримесечие на 2023г. не съвпада с края на отчетния период, който администрацията на Затвора- Пазарджик са отчитали и смятали сумарно.

Реално се получава разлика от осем дни недокомплект към изчисленията от 23.03.23г., до 31.03.23г., период от време през който служителя може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец или да е бил болничен и на практика това води до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразяват на крайното заключение по експертизата.

Въпреки това, съдът е възприел заключението на експертизата.