Решение № 41 от 10.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600063 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на адв. Р. М., повереник на частните обвинители Б. В. Г., М. Г.

Г. и А. Д. А., срещу присъдата № 32 от 07.11.24г. по н.о.х.д. № 486/24г. по описа на ОС гр.

Хасково, с която подс. Т. Я. Я. е признат за виновен и на основание чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и десет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2 НК, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години, и са му възложени за заплащане разноските по делото.

Присъдата е подписана с особеното мнение на съдебен заседател относно приложение института по чл. 66 НК, оформено по правилата на чл. 310, ал. 3 НПК.

Жалбата е своевременно депозирана. В нея е обосновано недоволство от санкционния избор на първата инстанция, като са отправени три алтернативни искания: (1) отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на ХОС поради липсващи мотиви в частта относно приложението на ал. 4 на чл. 58а НК и на ал. 3 на чл. 55 НК; (2) изменение на присъдата чрез увеличаване срока на наказанието лишаване от свобода около и над средата на предвидения в закона (в какъвто случай би отпаднало условното осъждане) и налагане на допълнителното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишаване от 1 право на управление на МПС; (3) запазване на определения срок на лишаването от свобода, отмяна на условното осъждане и добавяне на споменатото наказание. Излага се пространен анализ на установени по делото факти и се претендира да бъдат съобразени в качеството на отегчаващи обстоятелства. Заедно с това се възразява срещу отчитането на противоположната категория обстоятелства със завишен смекчаващ потенциал.

При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив счете за неоснователно мнението на жалбоподателите за несправедливост на основното наказание и на условното осъждане.

Обоснова неправилност на решението на ХОС за освобождаване от допълнителното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК и подкрепи искането на частното обвинение за обединяване на лишаването от свобода и от права в кумулативна санкция.

При пренията частните обвинители бяха представлявани (след тяхно изрично съгласие) от адв. Ш., преупълномощена от упълномощената от тях адв. М.. Новият им повереник обяви, че се присъединява към доводите и исканията във въззивната жалба. Сетне изброи и анализира индивидуализиращите обстоятелства и отправи критика към решението на ХОС да не вземе предвид отегчаващите свойства на някои от тях. Укори от няколко гледни точки и решението му за освобождаване на Я. от наказанието лишаване от право на управление на МПС. Завърши пледоарията си с акцент върху допуснати при определяне на наказанието лишаване от свобода нарушения, заради които обяви, че водещото искане на частното обвинение е за ново първоинстанционно разглеждане на делото.

Частните обвинители Б. и М. Г.и и А. А. не добавиха доводи към развитата от адв. Ш. аргументация.

Защитникът на подсъдимия адв. Т. повтори тезата си за многобройни смекчаващи обстоятелства и за изключителност на едно от тях – преумора поради натоварване на доверителя му с две последователни нощни смени, респ. изрази подкрепа по отношение първоинстанционната преценка по чл. 55 НК за несъразмерна тежест на най-ниското предвидено за престъплението наказание. Противопостави се на виждането на частното обвинение за фаталност на процесуалното нарушение, свързано със срока на лишаването от свобода под минимума, като наблегна на въззивното правомощие за неговото редуциране надолу по санкционната скала, вследствие на което присъдата би била приведена в съответствие с изискването по чл. 58а, ал. 4 НК за по-благоприятно материалноправно третиране на подсъдимия. Заедно с това обяви, че приложеният вариант на определяне на наказанието не е неприемлив за подсъдимия, поради което не може да се окачестви като злепоставящ неговите интереси и обосноваващ в тази връзка претендираното ново разглеждане на делото в първата инстанция.

Подс. Я. се присъедини към изложените от своя защитник мотиви на искането за потвърждаване на присъдата.

Апелативният съд гр. Пловдив, като въззивна инстанция, след като обсъди събраните доказателства, прецени доводите и съображенията на страните и провери 2 служебно правилността на присъдата, прие жалбата на частното обвинение за частично основтелна:

Първоинстанционното производство е второ по ред и се е развило след отмяна на присъдата по н.о.х.д. № 740/23г. на ХОС (с решение по в.н.о.х.д. № 258/24г. по описа на АСПловдив) поради процесуално нарушение при определяне на наказанието, окачествено като съществено.

Както и първия път, решаващата инстанция е приложила хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК на съкратеното съдебно следствие. Спазила е всички процесуални правила на Глава 27ма НПК по разясняване на права, докладване тезата на обвинението, изчитане на документи, изслушване на становища по хода и по съществото на делото, като и процесуалните страни не твърдят процедурни несъвършенства.

Опорочила е обаче, за втори път, процедурата по определяне на наказанието, като е обявила приложение на правилото по чл. 58а, ал. 4 НК, но на практика не го е приложила.

Относно това нарушение ПАС ще разсъждава по-нататък.

На това място от изложението ще бъде изложена приетата за установена фактическа обстановка, изведена от събраните на досъдебното производство показания на свидетели, писмени и веществени доказателствени материали и разностранни специални знания:

Подсъдимият Т. Я. Я. е българин, бълг. гражданин. Има средно образование. Живее в гр. * със съпругата си и ненавършилото пълнолетие тяхно общо дете. Не е осъждан.

На 15.09.1996 год. започнал работа в * като * в *, Сектор „*“ при *. Със Заповед № 272з-2077/28.09.2017г. на директора на * гр. * бил преназначен от позицията * в група „*“ на позицията „*“ в група „*“ на сектор „*“ при отдел „*“ към ОДМВР *, считано от 04.10.2017г.

От 09.12.2021г. и понастоящем изпълнява длъжността „*“ в група „*“ по допълнителен щат на сектор „*“ към * управление.

В периода 2001-2018 г. бил награждаван три пъти с „писмена похвала“ за проявена инициатива и висок професионализъм при задържане на извършители на престъпления и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните задължения (вж. кадровата справка на л. 81 от н.о.х.д. №740/2023г. на ОС-Хасково).

В периода 01.01.2016г. - 02.09.2020 г. срещу подсъдимия нямало постъпили жалби и сигнали в *. Имало подадени два сигнала (с вх.№812102-862/05.08.2024г. и с вх.№812102873/06.08.2024г.) с идентично съдържание в Дирекция „*“ на МВР, проверките по които не доказвали твърденията (вж. Писмо от 06.11.2024г. на Директора на * на л. 56 от първоинст.дело).

Подсъдимият Я. е правоспособен водач на МПС. Притежавал свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство с № *, валидно до 13.02.2022 г.

Впоследствие СУМПС било подновено до 24.02.2027 г.

Пострадалият Т. Б. В. бил назначен на длъжността „.“ в същата група на сектор „.“, 3 със Заповед № 272з-532/14.02.2019 год. на Директора на .. Живеел в * на семейни начала със св. А. А.. Поддържал близки отношения и с родителите си св. М. В. и св. Б. В., и с брат си св. И. В., които живеели в * село *.

На 31.08.2021г., деня преди процесния инцидент, подс. Т. Я. бил на работа нощна смяна. Застъпил в 20.30 часа и трябвало да дежури до 08.30 ч. на 01.09.2021г. Съгласно предварително съгласуван със служителите на сектор „*“ график за месечния наряд, изготвен на 30.08.2021г. от старши инспектор П. П., в периода 01 - 03.09.2021 г. подс. Я. следвало да почива, след което да отработи две поредни дневни смени. Междувременно, на 31.08.2021 година, началник сектора „*“ гр. * утвърдил график за постовете и патрулите при група „*“ за периода 01.09.21 - 31.09.2021г., според който подсъдимият следвало да бъде нощна смяна и на 01.09.2021г. По телефона П. уведомил Я. за промяната в ранния следобяд на 01.09.2021г.

В 20.30 часа на 01.09.2021г. Т. Я. отново застъпил нощна смяна до 08.30 часа на следващия ден като наряд по автомагистрала „*“ /*/. Бил определен и за водач на служебен автомобил, марка „* с рег. № *. Щял да патрулира съвместно с колегата си Т. Б. В.

(пострадалия). След провеждане на инструктажа в сградата на РУ-* двамата направили обход до 20-ти километър по * в посока гр.*. Стигнали до манастира „*“, след което поели в обратна посока – към ГКПП „*“. Спазвали разпорежданията за половинчасов престой на установъчните пунктове. По същото време на работа били свидетелите М. Т. и М. Н. – други служители на сектор „*“. През нощта те участвали в специализирана полицейска операция, след което се установили на установъчния пункт на км. *, а именно на бензиностанция „*“.

Около 06.10 часа на 02.09.2021г. св. Т. и св. Н. видели как служебният автомобил, управляван от подсъдимия, преминава покрай тях в посока към граничния пункт. И подсъдимият, и заелият предната дясна седалка Т. В. били без поставени предпазни колани.

Служебният им автомобил наближил пътната връзка на магистралата при км. 0+380 с входящия пътен участък „Леки автомобили и автобуси“ на ГКПП „*“ в землището на едноименното село. Било светло, а асфалтовата настилка, която се състояла от две триметрови пътни ленти с прекъсната разделителна линия между тях, била нова, гладка и суха. От двете страни на лентите имало банкет, насипан с чакъл, с ширина от по 2 метра.

Еластичната метална ограда (мантинела) била с дължина 22.95 метра и се намирала в лявата спрямо посоката на движение на автомобила част на платното.

Зад волана на „*“-та подсъдимият поддържал около 55-60 км/ч. В 06:36ч. навлязъл по трасето „Изходящи автомобили и автобуси“, на около стотина метра преди споменатата мантинела. След навлизането ускорил до към 78 км./ч., с каквато скорост се озовал в началото на предстоящ плавен завой на пътното платно, десен за него. В този момент заспал зад волана и не предприел завиване леко надясно в съответствие с дъгата на пътното платно.

Вместо това продължил направо, при което оставен без контрол, автомобилът навлязъл и преминал изцяло в насрещната лента за движение (лява по посоката му на движение и северна според географското положение). Сетне излязъл от пътното платно на левия банкет 4 с увеличаваща се скорост, която достигнала до 82 км/час. Секунда преди това пострадалият възприел опасността и извикал и бутнал с лявата си ръка рамото на своя колега. Я. се стреснал и освестил към момента на навлизане на банкета. Тогава рязко завил волана надясно и задействал спирачната уредба. Било 06.36:39ч., когато автомобилът се възкачил с редуцирана до около 73 км./ч. скорост върху посочената по-горе лява мантинела и се наклонил косо надясно. При движението си върху мантинелата „*“-та получила деформации по долната си част. Малко преди края на мантинелата гумата и джантата на предното ляво колело опрели до асфалтовия терен, върху който отложили следи. Последвало преобръщане на автомобила. Предницата му се завъртяла надясно (в посока на часовниковата стрелка, гледано отгоре) и едновременно с това целият автомобил започнал преобръщане наляво (в посока, обратна на часовниковата стрелка, гледано отзад). През цялата си лява страница автомобилът се преобърнал по таван и продължил с въртенето през цялата дясна страница до второто му и окончателно установяване по таван - с предната част в посока на запад, в южната лента на движение. В своята крайна позиция автомобилът застъпвал и част от южния банкет.

Още от момента на първото преобръщане положението на тялото на пострадалия започнало да се променя. В резултат на двукомпонентна ротация то се изместило към дясната страница (отвътре, нагоре и назад) и към задната дясна врата и колонка. След първото преобръщане по таван, когато стъклата на автомобила се счупили, горната част на тялото на В. вече била излязла през стъклото на задната дясна врата. Впоследствие била притисната от дясната страна на автомобила (отвън). Изхвърчането на тялото се случило при второто преобръщане – когато колата отново била на лявата си страна (на около 9 метра преди крайното й положение), а скоростта била сведена до 24 км/ч. Тялото изпаднало пред траекторията на движение на автомобила, след което таванът го застигнал и преминал през него. След преминаване на тавана през тялото автомобилът се наклонил в посока траекторията си, плъзнал се и се установил в споменатата окончателна позиция в южната лента.