Определение № 1894 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1894 гр. Варна, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500736 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. №17732/05.03.2026г. от С. В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. *, ул. „*“ №*, бл. *, вх. *, ет.*, ап.* срещу определение №2914/19.02.2026г., постановено по гр. дело №20243110108878 по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК да бъде изменено решение № 125/12.01.2026г., в частта за разноските като съдът увеличи присъденото адвокатското възнаграждение на адв. Д. по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата от 360.00лв. с ДДС до размера на сумата от 480.00лв. с ДДС.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Посочва се, че при съобразяване на постановките по дело С-427/2016г. и С-428/2016г. на СЕС не следва да се извършват произволни под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен целен с чл.101 от ДФЕС ефект, който e да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

Аргументира се, че по дело С-438/2022г. не е получил отговор въпроса по какъв механизъм съдът следва да извърши намалението на разноските за адвокатско възнаграждение във връзка Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

При позоваване на решението по дело С-57/15 на СЕС тълкуването на нормата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност. Според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва се положи за защитата. Значението на присъждането на разумни и пропорционални разноски е тълкувана в светлината на чл.3, параграф 2 от Директива 2004/48, който гласи, че предвидените в нея процедури и средства за защита на разубеждаващи.

Жалбоподателя се позовава и на решение по съединени дела С-94/04 и С-202/04 на СЕС, според което съдът следва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните услуги с цел защита на потребители. Според СЕС макар и да не може а priori да се изключи, че фиксираната на минималната тарифа ще предотврати професионалните доставчици да предлагат услуги с посредствено качество, също така не може а priori да се изключи, че тарифа за адвокатските възнаграждения способства за да се избегне възможността адвокатите – в контекстна на пазар, да бъдат подтикнати да се впуснат в конкуренция, която може да се отрази в предлагането на услуги с отстъпки с риска от влошаване на качеството на услугите.

Посочва се, че подобни тарифи/наредби са напълно съвместими с правния режим на защита на конкуренцията, който ДФЕС брани в чл.101 при съответните предпоставки.

Конкретно при така посочените решения на СЕС е аргументирано, че Висшият адвокатски съвет приема наредба за минималните адвокатски възнаграждения, въз основа на законова делегация. Налице е възможност за осъществяване на пряк съдебен контрол върху законосъобразността на такава наредба пред Върховен административен съд, като всяко лице, което има правен интерес може да я оспори.

Посочено е, че адвокатският хонорар следва да покрие всичките разходи на адвоката и да формира някаква печалба. Изброени са разходи за кантора, комунални услуги, месечни вноски към адвокатска колегия, застрахователни вноски по задължителна застраховка, абонаменти такси за различни 2 периодични професионални издания, разход за трудови възнаграждения за персонал, разходи за счетоводно обслужване, и др.

В заключение се излага, че подобно драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение има ефект както за осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява на база най – ниска цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл.101 от ДФЕС.

Частният жалбоподател моли съдът да отмени определението и да остави без уважение молбата за изменение на постановеното решение.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Изи Асет Мениджмънт” АД, в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Счита се, че определеното възнаграждение в размер на 360.00лв. с ДДС.

По изложените съображения моли съдът да остави без уважение частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по предявени в условие на евентуалност от С. В. В. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД искове с правно основание чл. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде прогласен за недействителен договор за паричен заем № 5077911 от 29.03.2024г., в условие на евентуалност да бъде прогласена занищожна клаузата по чл. 2 т. 6 от договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер на 33.44 лв. при фиксиран лихвен процент от 50 %.

С решение № 125/12.01.2026г. съдът е уважил изцяло главният иск и е прогласил целият договор за нищожен. С този си краен акт съдът е присъдил на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 360.00лв. с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

3

Съдът като съобрази постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. и използва Наредба № 1/09.07.2004г. като ориентир извърши преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В случая са предявени два съединени в условия на евентуалност иска за нищожност на целия договор кредит и за нищожност на клауза за договорна лихва. Обосновани са пороци за нищожност на целия договор и на отделните клаузи. Адвокатът се е позовал на съдебна практика, в това число и на СЕС.

Допълнително е взел становище по отговора на исковата молба, както е подал и молби по хода на делото, и е изготвил списък на разноски. Делото с оглед с формираната практика е изчистено от към фактическа и правна сложност. При определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази, че вторият кумулативно съединен иск е обусловен от първия такъв, защитата по първия иск частично се покрива с защитата и по втория иск. Процесуално представителство в съдебно заседание не се осъществило от страна на адв. Д., което обстоятелсто също следва да бъде отчетено.

Като съобрази горното съдът намира, че следващото се адвокатско възнаграждение за защитата по цялото дело следва да се определи в размер от 360.00лв. с ДДС, доколкото адвокатът е регистриран по ДДС.

С оглед горните мотиви първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2914/19.02.2026г., постановено по гр. дело №20243110108878 по описа на Районен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5