Решение № 410 от 28.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600868 по описа за 2024 година

С присъда № 26 от 23.02.2024 г. по НОХД № 6636/2023 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 19 състав е признал подсъдимата А. И. Р., родена на ******** г. в гр. Перник, българка, българска гражданка, със средно образование, разведена, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 14.05.2023 г., около 08:20 часа, в град София, на АМ „Струма" в района на „6 — ти километър", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сеат", модел „Алхамбра" с регистрационен номер ********, с посока на движение от град София към град Перник нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвА.я товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случаи на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. " и с това по непредпазливост причинила смъртта С. В. И. ЕГН **********, починал на 10.06.2023 година, и причинила тежка телесна повреда на Ю. В. Й. ЕГН **********, изразяваща се в травма на слезката с установени множество разкъсвА.я, загуба на слезката и наложилото се оперативно отстраняване на слезката, което е реализирало медико - биологичния квалифициращ признак загуба на органи, поради което и на основА.е чл. 343, ал. 4 вр. с ал.

З, б. '"б" вр. ал. 1, б, "в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. З от НК вр. с чл. 54 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК, като е намалил определеното наказание от 5 години лишаване от свобода с една-трета, е НАЛОЖИЛ на подсъдимата А. И. Р. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 3 / три/ години и 4 / четири/ месеца, което да се изтърпи на осн. чл. 57, ал. 1, т. З от ЗИНЗС при първоначален общ затворнически режим.

1

ПРИЗНАЛ е подсъдимата А. И. Р. за НЕВИНОВНА по обвинението да е извършила нарушение - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват'' и я ОПРАВДАЛ.

На основА.е чл. 343г вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. З , б."б" вр. ал.1, б, '"в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. З от НК от НК е ЛИШИЛ подсъдимата А. И. Р. от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на присъдата.

Срещу присъдата е постъпил протест и допълнение към него от прокурор при Софийска градска прокуратура, в които се развиват доводи, че присъдата е неправилна в оправдателната част, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Прокурорът счита, че от материалите по делото е несъмнено доказано, че подсъдимата е допуснала нарушение на чл. 20, ал. 1 НК. По отношение на наложеното наказание прави възражения, че е наложено към долната граница на предвиденото в закона предвид това, че не е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Сочи, че при определяне на наказанието към минимума, посочен в специалната част на НК и последващото му намаляване с една трета, се постига на практика целта на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, което е заобикаляне на закона.

В заключение е отправено искане атакуваната присъда да бъде отменена в оправдателната част и подс. А. И. Р. да бъде призната за виновна по обвинението съгласно обвинителния акт, както и да се завиши размера на наложеното наказание.

Срещу присъдата е постъпила и жалба от а. З., защитник на подс. А. Р., в която се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Развиват се доводи, че не са оценени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. В заключение прави искане за намаляване на наложеното наказание, което да бъде определено в размер на три години „лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години.

Постъпила е и жалба и допълнение към нея от адв. Б. Б., защитник на подс. А. Р., в които се развиват съображения, че присъдата е постановено при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.

Сочи се, че от диспозитива на присъдата не става ясно дали съдът е приложил разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „б” НК в редакцията, която е била в сила към момента на извършване на деянието – 14.05.2023 г. или тази, която действа към момента на постановяване на присъдата, след изменението в ДВ бр. 67/04.08.2023 година, а това е съществено процесуално нарушение. Подчертава се, че този порок е налице и в изготвения обвинителния акт, тъй като не е посочена, коя е приложимата законова редакция.

Развиват се и доводи, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е приел фактическа обстановка коренно различна от тази, която е изложена в обвинителния акт по отношение на максимално разрешената скорост за участъка на ПТП и така е излязъл извън правомощията си по чл. 373, ал. 3 НПК и извън обстоятелствата, посочени в обвинителния акт.

Изтъква, че постановената присъда е в нарушение на материалния закон и е явно несправедлива, защото определеното наказание от 5 години „лишаване от свобода”, респективно намалено на 3 години и 4 месеца „лишаване от свобода”, не отговаря на целите на наказанието по чл. 36 НК, съпоставими с личността на подсъдимата, механизма на 2 осъществяване на деянието, вида и характера на извършеното нарушение на ЗДвП. Прави се оплакване, че съдът не е бил обективен, като е приел като отегчаващо отговорността обстоятелство наложената на подсъдимата глоба по фиш, а не е изследвал цялостното й поведение като дългогодишен водач на МПС, без пътни произшествия.

Сочи се, че съдът не е обсъдил задълбочено и субективната страна на деянието.

В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Алтернативно се моли първоинстанционната присъда да бъде изменена, като на подс. Р. бъде наложено минимално наказание от 3 години „лишаване от свобода”, което да бъде редуцирано с една трета и изтърпяването на така определеното наказание да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Прави се искане и за намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

Към жалбите и допълнението към тях са приложени писмени доказателства, а именно: акт за раждане на Н. Н. Д., акт за раждане на Е. Н. Д., протокол № 5103 – 13- 7 от 28.06.2023 г. от ТП НОИ – Перник, разпореждане № 23/11.07.2023 г. от ТП НОИ – Перник, Трудова книжка Серия Г, № ******, Трудова книжка Серия Щ № *****, характеристики за А. Р. – 6 броя и извадка от сайта на телевизия ВТV.

Постъпила е и въззивна жалба и допълнение към нея от частния обвинител Ю. В. Й. чрез повереника, адв. Н. Ц.. Развиват се доводи, че от материалите по делото е несъмнено доказано, че подсъдимата е допуснала нарушение на чл. 20, ал. 1 НК. По отношение на наложеното наказание се правят възражения, че е прекалено занижено и не е отчетено, че подсъдимата не е имала основателна причина да управлява автомобила с толкова висока скорост.

В заключение е отправено искане атакуваната присъда да бъде отменена в оправдателната част и подс. А. И. Р. да бъде призната за виновна по обвинението съгласно обвинителния акт, както и да се завиши размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” в размер около или над средния, предвиден в закона.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба и допълнение към нея от а. Б., повереник на частните обвинители Г. О. Г., В. З. И., Ц. В. И.а, Д. В. И., М. М. М., М. М. С., З.

И. С., С. М. С. и Д. Г. А. - Д.. Развиват се съображения за това, че наложеното на подсъдимата наказание е явно несправедливо. Сочи се, че подс. Р. е недисциплиниран водач, тъй като и е било наложено административно наказание за управление на МПС при превишена скорост, а в конкретния случай е управлявала автомобила с неоправдано завишена скорост при една усложнена пътна обстановка и е причинила много тежък вредоносен резултат. Изтъква се, че е подценено значението на генералната превенция.

В заключение се прави искане атакуваната присъда да бъде изменена и на подсъдимата да бъда наложено наказание „лишаване от свобода” около средния размер.

От а. Б. е постъпил и отговор по отношение на въззивната жалба на защитника на подс.

Р., в който депозираната от защитата жалба се оспорва и се развиват доводи за неоснователност на оплакванията на защитата по отношение на явната несправедливост на наказанието, поради това, че е завишено. Повереникът подържа, че наложеното на подс. Р. наказание е занижено и следва да бъде увеличено, като се отчете с нужното внимА.е значението на генералната превенция на наказанието.

В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура не поддържа 3 протеста срещу първоинстанционната осъдителна присъда. Развива доводи, че неправилно СГП иска наказанието на подсъдимата да бъде определено около средния размер за предвиденото в нормата на чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 342, ал. 2 от НК. Изтъква, че част поверениците, както и по-долната прокуратура твърдят, че причиненият тежък престъпен резултат, а именно смърт на едно лице и повече от една телесна повреда - тежка и няколко средни на второ лице, са отегчаващи вината обстоятелства, а това категорично е в разрез със съдебната практика и духа на закона. Подчертава, че в конкретното досъдебно производство, въпреки наличните данни, не е установено поради каква причина се е получил акваплА.нг.

Счита, че освен подсъдимата, вина имат и съответните институции, като АПИ или поддържащата фирма или инвеститора и изпълнител на обекта, ако самият участък от трасето на магистралата е изпълнен неправилно и е позволило задържането на вода. Сочи, че е налице паритет между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, тъй като подс. Р. до момента не е осъждана, няма никакви криминални прояви, няма висящи дела, има еднодве нарушения на ЗДвП, които не могат да се отчетат като утежняващи вината обстоятелства. Изтъква, че не е изяснено поради каква причина автомобилът на подсъдимата се е движел така бързо на инкриминираната дата - дали по нейна инициатива, защото е бързала за някъде или по инициатива на другите участници в ПТП, които са пострадали.

Подчертава, че подс. Р. е с добри характеристични данни и е самотна майка на едно малолетно и едно непълнолетно дете, а децата не следва да бъдат оставени дълго време без родителски грижи.

В заключение предлага първоинстанционната присъда да бъде изменена и на подс. Р. да бъде определено наказание от четири години и пет месеца лишаване от свобода, което в условията на чл. 66 от НК и на основА.е чл. 58а от НК, бъде редуцирано на три години лишаване от свобода с пет години изпитателен срок. Прокурорът счита, че това наказание ще бъде достатъчно за осъществяване на специалната и генералната превенция и ще бъде знак на човешко отношение от страна на правораздавателните органи към тази подсъдима, тъй като правораздавателните органи не следва се ръководят единствено от буквата на закона и фактите по делото, но и да действат справедливо. По отношение на лишаването от правоуправление предлага, то да бъде в максимален размер, както е поискала първата прокуратура.

Повереникът на частния обвинител Ю. Й., адв. Ц. изразява съгласие с това, че прокуратурата и разследващите органи следва да събират всички необходими доказателства, за и против поведението на подсъдимия и извършените деяния, но в дадения случай е учуден, че прокурорът защитава подсъдимата и не оставя никакво място за защита на нейния адвокат. Изтъква, че действително подс. А. Р. е майка на две деца, които ще изтърпят едно трудно детство, независимо колко е наказанието й, но е нужно и да се прецени какво е направила подсъдимата за семействата на другите пострадали, едното момче на 20 години е отишло в гроба, а другото цял живот ще носи белезите от това ПТП. Подчертава, че на този етап не следва да се търси кой друг освен подсъдимата е виновен за произшествието, защото е общоизвестно, че в България едва ли има път, който да отговаря на всички изисквА.я, за да бъде безопасен. Сочи, че автомагистрала „ЛЮ.н” в отсечката Перник-София, е построена така, че на много места се образуват локви, особено след проливен дъжд, а дори да не се образуват локви, да се кара със скорост 150 км/ч дори на сух участък, скоростта е прекалено висока.