Определение № 559 от 13.09.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 380/2026
- Вид
- Определение № 559
- Подписан
- 13.09.2026
- Състав
- Светлин Михайлов, Васил Василев, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 74 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 559 гр. София, 13.09.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлин Михайлов
Членове:
Женя Димитрова
Васил Василев като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно търговско дело № 20261001000380 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С определение № 393 от 18.06.2026 г., постановено по в. ч. т. д. № 380/26 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав съдът е потвърдил определение № 1 342 от 24.03.26 г., постановено по т. д. № 1 805/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, с което е прекратено производството по т. д. № 1 805/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 74 от ТЗ, като правилно и законосъобразно и е осъдил И. К. Д. да заплати на „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД сумата от 9 600 евро, на основание чл. 78 от ГПК.
С писмена молба вх. № 19 985 от 07.07.26 г. частния жалбодател е поискал да бъде изменено постановеното определение в частта за разноските. Твърди, че присъденото възнаграждение за процесуално представителство е прекомерно завишено. Твърди, че същото е недоказано, тъй като е представен рамков договор за правно обслужване, в които не е посочено, че се касае за процесуално представителство по настоящето дело. Развива доводи относно характера на поизводствотоу, фактичеката и правна сложност, както и се позовава на решението на СЕС от 25.01.24 г. по дело № С-438/22 г. и последващата практика на ВКС. Ето защо моли съда да определи възнаграждението съобразно наредбата на ВАдС или съответно да бъде присъдено такова в значително намален размер.
Ответникът по молбата „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД оспорва молбата.
Твърди, че присъденото възнаграждение е реално заплатено и е съобразено изцяло с фактическата и правната сложност на делото. Прави изчисления относно възнаграждението по наредбата и твърди, че заплатеното такова не надвишава 30 пъти определеното по същата наредба. Моли съда да остави същата без уважение.
1
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 393 от 18.06.2026 г., постановено по в. ч. т. д. № 380/26 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав съдът е потвърдил определение № 1 342 от 24.03.26 г., постановено по т. д. № 1 805/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, с което е прекратено производството по т. д. № 1 805/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 20 състав, поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 74 от ТЗ, като правилно и законосъобразно и е осъдил И. К. Д. да заплати на „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД сумата от 9 600 евро, на основание чл. 78 от ГПК.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с отговора на частната жалба ответникът е претендирал разноски, както и че с допълнителна молба същият е представил списък на разноските.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че към списъка е представен рамков договор за правно обслужване, в които страните са постигнали съгласие за заплащане на всяка услуга при възлагане от страна на възложителя, направено устно или в писмена форма.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че адвокатът е фактурирал правни услуги – отговор на частна жалба по настоящето дело в размер на 9 600 евро с ДДС, както и че същата сума е наредена от възложителя.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е допустима и основателна.
Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се коригират пропуските и грешките на съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски.
Отстраняването на пропуска на съда да се произнесе по своевременно направените от страните искания за разноски се осъществява чрез допълване на решението с присъждане на разноските, а грешките на съда при изчисляване на размера на разноските се поправят чрез изменение на решението в частта за разноските с присъждане на действително извършените и дължими според правилата на чл. 78 ГПК разноски, доказани със съответните документи.
С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да 2 сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай -например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен.
Трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд приема, че значимостта на фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценка за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е формирана и практика на ВКС, намерила израз в определение № 107/25.03.2021 г. по ч. гр. д. № 3467/2020 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 183/09.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1460/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 150/24.04.2020 г. по ч. т. д. № 2924/2019 г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 68/07.02.2020 г. по ч. т. д. № 508/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други. Съгласно решение С - 438/22 на СЕС и последващата практика на ВКС, обективирана в определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 553 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч.т.д. № 2347 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч.гр.д. № 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 327 от 16.07.2018 г. по ч.т.д.
№ 750 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и мн.др., при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери, които могат да служат само като ориентир. В определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д.
№ 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, постановено след цитираното решение на СЕС, е прието, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да са само ориентир при определяне на възнаграждението, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
За да се произнесе по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав съобразява, че предмет на исковото производство са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74 от ТЗ, с които е поискано от съда да отмени решение за увеличаване на капитала на дружеството, решение за разпределяне на дяловете между съдружниците и изменение на дружествения договор; че в исковата молба са наведени еднакви основания за незаконосъобразност на взетите решения; че предявяването на исковете/отговора по така предявените искове и пълноценната защита по тях не предполага значителна по обем подготвителна работа от пълномощника на ответниците; че процесуалният представител на ответниците освен отговор на искова молба и отговор на частна жалба пред настоящата инстанция не е извършил други процесуални действия по защитата; че не са провеждани открити съдебни заседания. С оглед на това, като съобразява 3 предмета на делото, цената на исковете, липсата на проведени пред настоящата съдебна инстанция открити съдебни заседания, обема на осъществената защита от процесуалния представител на ответниците, която по същество повтаря изложените в отговора на исковата молба твърдения за недопустимост на предявените искове, сега формулирани като твърдения за правилност на изводите на първоинстанционния съд, както и служещите за ориентир минимални размери по Наредба № 1/2024 г., настоящият състав намира, че договореното и присъдено адвокатско възнаграждение за ответника в общ размер на 9 600 евро с ДДС не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Следва да се отбележи, че при разглеждане на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не следва да оценява качеството на осъществената адвокатска защита, а дали с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита трудът на процесуалния представител на насрещната страна, за който е договорено адвокатското възнаграждение, е съществено надценен.
С оглед на изложеното и съобразявайки се с извършените процесуални действия, фактическата и правната сложност на производството пред настоящата инстанция настоящият състав намира, че на ответника в производството се дължат разноски за адвокатска защита в размер на 959 евро с ДДС.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 393 от 18.06.2026 г., постановено по в. ч. т. д. № 380/26 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав съдът в частта за разноските, както следва:
НАМАЛЯВА присъдения в полза на „Състейнабъл енерджи съплай“ ООД разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция до сумата от 959 (деветстотин петдесет и девет) евро с ДДС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4