Решение № 659 от 18.07.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. С., 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.С. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530105820 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът И. твърди в исковата си молба, че бил подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в срок ответницата подала възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК предявявал установителен иск. Обстоятелството, въз основа, на което била издадена заповедта за изпълнение, бил сключен между страните индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2485/21.04.2021 г. Договарянето било осъществено чрез средства за комуникация от разстояние, посочени подробно в исковата му молба, като индивидуалният договор за потребителски кредит бил сключен във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗПК, ЗЕДЕП и ЗЕТ. Договорът между страните бил сключен онлайн, като ответницата го била подписала в профила си в платформата на ищеца, въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен код, който й бил изпратен от автоматичната система на ищеца, служел като потвърждение на желанието й и имал силата на саморъчен подпис за сключване на договора на основание чл. 13, ал. 4, във вр. с ал. 1 ЗЕДЕП.

Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в договора и общите условия, които уреждали отношенията между страните за предоставения потребителски кредит.

Съгласно сключения между страните договор ответницата декларирала, че била получила предварително, била запозната и приемала всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 ЗПФУР под формата на СЕФ, както и тези посочени в ОУ. Била длъжна да запази всички електронни документи, които й били изпратени от ищеца по електронната поща, в това 1 число преддоговорнна информация, декларации, договора ведно с ОУ, молби и други, на хард диска на компютъра си, на CD или друг траен носител, както и да съхранявала същите до приключване изпълнението на договора. Всички документи, които били изпратени на ищеца във формат, който непозволявал промяна/корекция по документите, като същите му били предоставени в PDF формат. По силата на сключения индивидуален договор за потребителски кредит SO No 2485/21.04.2021 г. бил отпуснат кредит в размер на 1000 лева.

С подписване на договора ищецът предоставил сумата по личната банкова сметка на ответницата, с което изпълнил задълженията си по договора, а тя се задължила да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения индивидуален договор, като заплатяла сумата на 6 месечни погасителни вноски, 5 от които в размер на 185.77 лева, а последната 6-та вноска била в размер на 185.75 лева, включващи дължимата договорната лихва. Ако неизпълнела задължението си за заплащане на дължимите суми, ищецът имал право да предприеме всички позволени от закона действия, за да съберял своето вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на размера на дължимите от нея суми. По договора за кредит ответницата извършвала плащания преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба със закъснения, които покривали само първата погасителна вноска. Към момента дължимата главница по забавената падежирала и претендирана пета вноска била в размер на 166.67 лева. За ползването на предоставената заемна сума по сключения договор, ответницата дължала договорна лихва. В случая начислената й такава била в размер на 19.10 лева за периода от 20.09.2021 г., което било датата на петата забавена вноска, до 20.09.2021 г., което било датата на последната просрочена вноска. Ответницата трябвало да изплати претендираната пета падежирала вноска на 20.09.2021 г., от която дата до подаването на заявлението за издаване на заповедта и исковата молба, сроковете по всички падежи отдавна били изтекли, а тя продължавала виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължала и обезщетение за забава законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 166.67 лева за главница от неплатена пета погасителна вноска по индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2485/21.04.2021 г., с 19.10 лева договорна лихва от 20.09.2021 г. до 20.09.2021 г. и законна лихва върху главницата от 23.09.2021 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4340 по описа за 2021 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото разноски.

Ответницата - оспорва предявените искове, по които моли съда да прекрати производството, евентуално, ако ги намери за допустими, да ги отхвърли, като неоснователни и й присъди сторените по делото и в заповедното производство разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника й в подадения в срок отговор, а в хода на делото по същество, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 2 съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 23.09.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 4340/2021 г. на СтРС, по което на 23.09.2021 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 27.10.2021 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, пълномощник на ответницата е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 23.12.2021 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 23.09.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 21.04.2021 г., във формата на електронен документ, представен по делото възпроизведен на хартиен носител, като препис, заверен от ищеца, страните са сключили в писмена форма по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, при представените общи условия, индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2485/21.04.2021 г. (л. 7-28). Тъй като е сключен от разстояние, същият договор представлява такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. Поради това ищецът следва да докаже, че е поучил съгласието на ответницата за сключването му (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР). За доказването му се прилага в случая ЗЕДЕУУ (чл. 18, ал. 2 ЗПФУР). А според последния, електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност, да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ, съдържащ електронно изявление, при съставянето на който, писмената форма на чл. 10, ал. 1 ЗПК се смята за спазена (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ). Електронно изявление е словесно такова, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Законът допуска страните да се съгласят в отношенията си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). Когато тези предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ, чиято доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неизгодни за автора факти, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила, защото такава законът признава само на подписаните официални документи (чл. 179, ал. 1 ГПК). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, защото се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната (чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК).

Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото 3 съдържание (Р 70-2014-IV г.о.). Такъв е и случая.

При него сключеният от страните във формата на електронен документ горепосочен индивидуален договор за потребителски кредит, е представен от ищеца с исковата му молба възпроизведен на хартиен носител, като препис, заверен от него, а ответницата не е поискала представянето му и на електронен носител, поради което преписът му е годно и достатъчно доказателство за авторството и на нейното изявление за сключването му с ищеца (Р 70-2014IV г.о.). Поради възраженията й в отговора, че не била сключвала този договор с ищеца, се явяват неоснователни.

Със същият ищецът се задължил да й предостави 1000 лева кредит, а тя да му го върне в срок до 20.10.2021 г., заедно със 114.16 лева договорна лихва и 485.40 лева такса експресно обслужване, или общо 1600 лева - разсрочено, на шест месечни погасителни вноски, първите пет от които в размер на 266.67 лева, а последната – в размер на 266.65 лева, платими на уговорените в погасителния план в договора падежи за плащането им, като падежът за плащането на процесната пета погасителна вноска в общ размер от 266.67 лева, от които 166.67 лева главница, с 19.10 лева договорна лихва и 80.90 лева такса експресно разглеждане, е уговорен на 20.09.2021 г. (л. 8).

За разлика от подписването обаче от ответницата на този индивидуален договор с обикновен електронен подпис, на който страните са уговорили в края му да придадат значението на саморъчен по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ (л. 11), по делото няма никакви данни същата да е подписала с такъв подпис съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, във вр. с чл.

18, ал. 2 ЗПФУР и чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ - и общите му условия, при които е сключен този договор съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от него (л. 7-8), а доводите за противното на пълномощника на ищеца в молбата му от 31.05.2022 г. по делото са неоснователни (л. 1228). В съдържанието на индивидуалния договор за кредит не са посочени освен това, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК начин (л. 7-11). Без правно значение е при това положение дали същите допускания са посочени в общите условия и/или във връчения на ответницата преди сключването му стандартен европейски формуляр, защото последните не са част от съдържанието на договора за кредит, а именно в съдържанието му, а не и в общите му условия по чл. 11, ал. 2 ЗПК или стандартния европейски формуляр, нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква императивно да са посочени тези допускания (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ). В съдържанието на договора за кредит не е посочено и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както императивно изисква нормата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Такова право е посочено само в т.

VIII.4.2 от общите условия (л. 24), но по делото не само няма данни ответницата да е подписала същите, но и те, макар да са неразделна част от договора съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, не са част от съдържанието му по чл. 11, ал. 1 ЗПК, а именно в последното, а не и в 4 общите му условия/стандартния европейски формуляр, нормата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК изисква императивно да е посочено и това право на отказ от договора, и срока и условията за неговото упражняване (чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК ). И най-сетне, но не и по значение, в съдържанието на същия индивидуален договор за кредит не е посочен и лихвеният процент на ден, както императивно изисква нормата на чл. 11, ал. 1, т. 20, пр. последно ЗПК (л. 7-11).