Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 525 от 28.10.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 604/2024
Вид
Решение № 525
Подписан
28.10.2024
В сила
28.10.2024
Състав
Петя Шишкова, Надежда Трифонова, Весислава Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Надежда Трифонова

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Николай Люб. Димитров като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200604 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от защитника на подс.О. В. И.- адв.К.Г. срещу въззивна присъда № 20 от 15.04.2024г., постановена по ВНОХД № 692/2023г. по описа на Софийски окръжен съд, първи второинстанционен наказателен състав. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т. 1, т.2 и т.3 НПК.

Като допуснати съществени процесуални нарушения, се посочват: неяснота на мотивите към въззивната присъда относно възприетите фактически положения, както и включване в доказателствената съвкупност на процесуално недопустими доказателства. Възраженията относно нарушението на материалния закон се съсредоточават върху твърденията за липса на предпоставки подсъдимият да е субект на наказателна отговорност по чл.343в, ал.3 НК, тъй като не е бил правоспособен водач към датата на деянията, както и че след решение на Конституционния съд

№ 3 от 23.03.2021г е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.171, т.1,б.“д“ ЗДвП, която се явява правното основание за издаване на заповедта на налагане на принудителната административна мярка /ПАМ/- временно отнемане на СУМПС. Оспорва се законосъобразността на направената с присъдата кумулация на наказанията на подсъдимия, както и приложението на чл.68 НК. Твърденията за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновават с искане за определянето му при условията на чл.55 НК. Иска се от касационния съд да отмени въззивната присъда и да оправдае подсъдимия, алтернативно да намали наказанието му или да върне делото за 1 ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът поддържа доводите си, като акцентира на решение на Конституционния съд № 3 от 23.03.2021г. и последиците му, относими към правилното приложение на материалния закон в настоящия случай. Развива тезата, че е незаконосъобразно една заповед за ПАМ, издадена въз основа на обявена за противоконституционна разпоредба, да доведе до ангажиране на наказателна отговорност.

Подс. О. И. поддържа становището на защитника си.

Представителят на Върховна прокуратура не споделя аргументите на защитата за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Намира мотивите към атакувания акт за ясни и точни, а приложението на материалния закон за правилно.

Подчертава, че временното отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС не прави водачите неправоспособни и не ги лишава от възможността да са субекти на престъплението по чл.343в, ал.3 НК. По повод цитираното решение на Конституционния съд подчертава, че към момента на санкциониране на подсъдимия е приложен адекватно действащият закон. Що се отнася до наказанието, то според представителя на държавното обвинение размерът му е справедливо индивидуализиран. Предлага решението на окръжния съд да се остави в сила.

С последната си дума подсъдимият изразява желание да бъде оправдан.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 8 от 15.07.2022г. постановена по НОХД №165/2021 год. по описа на Районен съд-Костинброд, подсъдимият О. И. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.3, вр. чл.26 НК. На основание чл.305, ал.6 НПК на подсъдимият е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.177, ал.1,т.2, пр.1, вр. чл.150, ал.1 ЗДвП

В резултат на въззивна проверка на първоинстанционния акт Софийският окръжен съд е отменил присъдата и е постановил нова, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че за периода 03.08.2020г.-06.08.2020г., при условията на продължавано престъпление, управлявал МПС в срок на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС наложена със Заповед № 3119 от 04.08.2015г. на основание чл.171, т.1,б.“д“ ЗДвП. Наложено му е наказание от 8 месеца лишаване от свобода и глоба от 500лв.

На основание чл.57, ал.1,т.3 ЗИНЗС е определен изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. първоначален общ режим за

На основание чл.25, вр. чл.23 НК на подс.И. е наложено най-тежкото от двете 2 наказания, определени по НОХД № 772/2016г. по опис на РС Сливница и по НОХД № 2167/2018г. по описа на РС Несебър – 1 година „лишаване от свобода“. Присъединено е изцяло и наказанието „глоба“ в размер на 10000лв, наложено по НОХД № 772/2016г. по опис на РС Сливница.

На основание чл.68 НК е приведено в изпълнение определеното общо най-тежко наказание от 1 година „лишаване от свобода“, което съдът е постановил да се изтърпи при първоначален общ режим.

Касационната жалба е частично основателна .

Неприемливо е възражението на касатора, че въззивният съд е формулирал неясно и дори неразбираемо волята си, поради което е лишил своя акт от мотиви. Нито използваните изрази „процесните дати“, „междувременно“ или „впоследствие“, нито начинът на представяне на съставените актове за установяване на административни нарушения създават объркване или неточност, която да затруднява подсъдимия или защитника му да разберат достатъчно ясно параметрите на обвинението, както и не рефлектират негативно върху правото на защита. Датите на деянията, включени в продължаваното престъпление, мястото и начина на осъществяването им, фактологията по извършените проверки на подсъдимия, при които е констатирано, че управлява МПС в срока, в който му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС със Заповед № 3119 от 04.08.2015г. на основание чл.171, т.1,б.“д“ ЗДвП са намерили място в мотивите на въззивната присъда и не будят съмнение.

Декларираната в касационната жалба невъзможност на защитата да разбере фактическите изложения в мотивите не почиват на обективни пороци в съдебния акт, нито е резултат от липса на изложени аргументи.

Не може да се сподели оплакването, че съдът е ползвал при постановяване на присъдата си процесуално недопустими писмени доказателства. Тезата на защитата, че приложената справка от СДВР не може да се разглежда като писмено доказателство, не почива на основателни доводи. Тя е изискана от въззивния съд от компетентен орган- СДВР, по официален ред, представя информация за издадените актове и наказателни постановления на подсъдимия по повод нарушения на ЗДвП, както и наложените му наказания. Няма основание да се претендира процесуална опороченост на въпросното писмено доказателство и същото законосъобразно е ползвано от съда.

Възраженията на защитата свързани с допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон могат да се обобщят в две групи. На първо място се отстоява схващането, че подсъдимият не може да е субект на престъплението по чл.343в, ал.3 НК, на следващо се акцентира на факта, че съдът не се е съобразил с решение № 3 от 2021г. на Конституционния съд, с което е обявена противоконституционност на разпоредбата на чл.171, ал.1,б.“д“ ЗДвП, явяваща се основанието за издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка за временно отнемане свидетелството за правоуправление на МПС на подсъдимия.

3

Касационната инстанция не споделя първото оплакване и основанията, които защитата излага в негова подкрепа .

Няма спор относно фактите, че на посочените две дати, включени в рамките на продължаваното престъпление - на 03.08.2020г. и на 06.08.2020г., в землището на с.Р. и в с.В. и двете в общ.Годеч, подсъдимият е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, наложена със Заповед № 3119 от 04.08.2015г. на основание чл. чл.171, ал.1,б.“д“ ЗДвП, в сила от 18.08.2015г.

На 12.12.2017г., преди датите на двете деяния, е изтекъл срока на валидност на свидетелството за правоуправление, издадено на подсъдимия. Същото е подновено през 2022г.

Въпросът, който защитата повдига пред настоящата инстанция, е стоял на вниманието и на въззивния съд. Правилно той не се е съгласил с аргументите, че изтеклата валидност на свидетелството за правоуправление лишава подсъдимия от правоспособност, респективно прави неприложима принудителната административна мярка и в крайна сметка води до невъзможност подсъдимият да е субект на престъплението по чл.343в, ал.3 НК.

Изтичането на валидността на издаденото на подсъдимия свидетелство за управление на моторно превозно средство на 12.12.2017г. не препятства действието на приложената принудителна административна мярка. При нейното постановяване подс.И. е бил правоспособен водач и с налагането на ПАМ за него е възникнала забрана да шофира за срок до заплащане на наложената му с НП № 42664/2013г. глоба. Фактът, че валидността на свидетелството му за правоуправление е изтекло не отменя задължителната сила на административната мярка. В действителност е било налице и второ основание да не управлява МПС, редом с временното отнемане на свидетелството. С изтичане срокът на свидетелството не се отменя действието на ПАМ, нито се лишава подсъдимия от правоспособност, тъй като свидетелството за правоуправление е легитимиращ правата му на водач на превозно средство документ и неговото временно отнемане или изтичане срока на валидност не го лишава от придобитата преди това правоспособност / решение № 227 от 15.11.2017 г. по н. д. № 762/2017 г., Н.К., II н. о. на ВКС/

Основателни са доводите на защитата по втората част от оплакванията за нарушение на материалния закон.

Въззивният съд не е направил законосъобразна преценка за правните последици на решение № 3 от 23.03.2021г. на Конституционния съд по к.д. № 11/2020г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП, дала основание за издаване на заповед № 3119/04.08.2015г. за налагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС на подс.О. И..

Поставените на обсъждане въпроси за относимостта на решението на Конституционния съд към съставомерността на деянието в конкретния случай, следва да се разгледат в светлината на дадените с решение № 3 от 28.04.2020г. на Конституционния съд 4 по кд № 5/2019г. отговори на въпросите за действието на решенията на КС и по- точно в разискваните в т.2 от същото хипотези. Без да се прави отстъпление от принципа залегнал в чл.151, ал.2 от Конституцията, а именно, че решенията на Конституционния съд имат действие за напред, Конституционният съд подчертава, че тяхно действие се простира не само по отношение на възникнали след влизане в сила на решението юридически факти, а и по отношение на юридически факти, които са възникнали при действието и въз основа на обявената за противоконституционна норма. Тоест, решението на Конституционния съд има действие и по отношение на висящи правоотношения и незавършили съдебни производства ( в същия смисъл е р. № 235 от 09.01.2015 г. по адм. д. № 4690/14 г. на ВАС, VII о. и решение № 96 от 27.10.2021 г. по н. д. № 285/2021 г., н. к., I н. о. на ВКС Въпреки, че заповедта за ПАМ е издадена преди влизане в сила на решението на Конституционния съд, както и че датите на инкриминираните деяния също са преди него, то до произнасянето на касационната инстанция /всъщност преди произнасянето дори на първоинстанционната присъда/ е влязло в сила решение № 3 от 2021г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.171, т.1,б.“д“ ЗДвП. За това съдът е следвало да се съобрази с факта, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на Конституционния съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение обществени отношения, за които е създаден.