Решение № 2279 от 17.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2279 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно гражданско дело № 20241100503882 по описа за 2024 година констатира следното:

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ДЗИ - О.з.“ ЕАД срещу действие на частен съдебен изпълнител Н.М. - рег. № 841 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20248410400522, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера на 200 лева респ. корекция на размера на начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата се твърди, че постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размера на адвокатското възнаграждение бил завишен и не отговарял на фактическата и правна сложност на делото респ. не били налице условията за кумулиране на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително производство с такова за процесуално представителство.

Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя А.Н.Б., с което жалбата е оспорена.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото 1 доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20248410400522 по описа на ЧСИ рег. № 841 – Н.М., на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на А.Н.Б. чрез адв. П.К., с приложен към молбата договор за правна защита и съдействие, въз основа на изпълнителен лист от 01.02.2024 г. на Окръжен съд - Враца по т.д. № 64/2022г. по описа на ВОС и в.гр.д. № 1651/2023г. по описа на САС, по който дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на взискателя сумата от общо 5653,13 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в съдебно производство за две инстанции.

Взискателят е подал молба за събиране на горната сума, в която е посочен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки. В молбата се съдържа искане за събиране и на адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство. В договора за правна защита и съдействие е посочена сума в размер на 1040 лв. с отбелязване, че същата е заплатена в брой.

На 19.02.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 19.02.2024г., видно от стореното отбелязване върху същата.

С възражение вх. № 013766/21.02.2024г. длъжникът по делото /настоящ жалбоподател/ е заявил твърдение за недължимост на сумата от 840 лв. – адвокатско възнаграждение, представляващо горницата над 200 лв. до посочения в поканата за доброволно изпълнение размер от 1040 лв.

С постановление от 27.02.2024 г. ЧСИ Н.М. е оставил без уважение искането на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, сред които не попадат постановени от органа по принудителното изпълнение откази. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него се е произнесъл с постановление, с което по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ е оставил без уважение искането на длъжника за редуциране на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на 200 лв. Това постановление подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.

В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на 2 разноските за адвокатско възнаграждение, като нормата е приложима и в рамките на изпълнителното производство.

При проверка за законосъобразността на частичния отказ на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

С изпратената и получена покана за доброволно изпълнение на длъжника е поканен с двуседмичен срок от получаването й да заплати посочените в поканата суми. Срокът е изтекъл на 04.03.2024 г., като не се оспорва факта, че сумите, за събиране на които е образувано изпълнителното производство не са заплатени от длъжника. Доказателства за противното не са ангажирани и до момента от страната, която носи тежестта за установяване на този факт – длъжника.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. В този смисъл са решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 1427/2012 г., ІV ГО на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г.

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал. 2. Данни за извършени действия по процесуално представителство от страна на взискателя по изпълнителното дело не се съдържат. Посочването на изпълнителен способ от страна на взискателя не може да се възприеме като действия по водене на делото, доколкото същото съставлява задължителен реквизит от молбата за иницииране на изпълнителното производство по арг. на чл. 426 ал.2 от ГПК. От своя страна същото не се отличава с никаква правна или фактическа стойност, поради което определеното от ЧСИ възнаграждение за горницата над 200 лв. е неправилно и постановлението му следва да бъде отменено в тази част. към

При наличие на извършени действия от страна на довереника на взискателя, насочени процесуално представителство няма пречка да бъдат приети впоследствие допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение, но към настоящия момент процесуални предпоставки на приемането им не се установяват.

По отношение на размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, същата съобразно използваната словесна конфигурация се изчислява върху събраната сума. Към настоящия момент такава събрана сума няма. Да се градят предположения каква и дали би имало такава е безпредметно в настоящото производство.

Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този 3 смисъл са определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, ЕИК **** постановление за разноски от 27.02.2024г. на ЧСИ Н.М. - рег. № 841 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20248410400522, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя срещу приетия размер на адвокатско възнаграждение на взискателя, като вместо това НАМАЛЯВА пълния приет размер на адвокатско възнаграждение на взискателя от 1040 лв. на 200 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване , на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4