Решение № 193 от 11.12.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №190

№ 193 гр. С., 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20221870100031 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Р. С. К. от с. Д., Община С., е предявил срещу „У.К.Ф.“ ЕАД , гр. С. иск за обявяване на нищожност на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на клаузата на чл. 6, ал. 8 от Общи условия към сключен между тях на 25.10.2017 г. договор за потребителски кредит № 2927991 и на клаузите на т. 1 и т. 3 от Преференциалните условия към същия договор поради тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Твърденията за обстоятелствата, на които се основава искът, са подробно изложени в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска с подробно аргументирано становище относно неговата неоснователност.

В писмено становище, постъпило преди даване ход на делото, адв. Д.М. – пълномощник на ищеца, заявява, че поддържа иска и моли същият да бъде уважен.

Пред съда ответникът се представлява от пълномощника си адв. Ц.Х., която заявява, че поддържа становището по иска, изразено с отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Касае се за един неоценяем иск, ако и процесните клаузи да са няколко, защото те са взаимно свързани и се твърди да установяват едно право на ответника – да измени едностранно размера на договорната лихва по сключения между страните договор за потребителски паричен кредит.

Искът е на общо основание допустим, но е неоснователен.

Страните не спорят, че на 25.10.2017 г. са сключили договор за потребителски кредит № 2927991, с който ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер 25000 лв., а ищецът се задължил да го погаси ведно с плаваща възнаградителна лихва при преференциален годишен лихвен процент (ГЛП) в размер 6,99 % на 120 месечни анюитетни погасителни вноски с падеж 14-то число на всеки месец, считано от 14.11.2017 г. съгласно двустранно подписан погасителен план. Неразделна част от договора са и двустранно подписани Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „У.К.Ф.“ ЕАД (наричани по-нататък за краткост „Общи условия“ или „Общите условия“) и Преференциални условия по договор за кредит № 2927991. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си за предоставяне на кредита на ищеца, тъй като последният го е усвоил.

Твърдение за преференциалния характер на уговорения в договора размер на ГЛП е въведено от самия ищец в исковата молба и то не е оспорено от ответника.

В чл. 6, ал. 8 от Общите условия е посочено, че в случай, че към който и да е момент потребителят не отговаря или престане да отговаря на изискванията за ползване на преференциалните условия, „У.К.Ф.“ ЕАД има право да приложи спрямо потребителя други условия по договора за кредит, като в този случай той уведомява потребителя и поръчителя по реда на чл. 11, ал. 2 от същите Общи условия.

Съгласно т. 1 от Преференциалните условия към договор за кредит № 2927991/25.10.2017 г. потребителят се задължава да превежда регулярно в пълния им размер трудовото, съответно служебно възнаграждение или дохода си по договор за управление или пенсията си по банкова сметка – съществуваща или новооткрита в „У.К.Б.“ АД.

С т. 3 от същите Преференциални условия страните са уговорили, че в случай, че в срок до 90 дни от сключването на договора за кредит потребителят не изпълни изискванията по т. 1 от тези Преференциални условия, същият престава да ползва предоставените му преференциални условия, като договорът за кредит продължава своето действие при прилагането на следните финансови условия – покачване в размер на 4 (четири) процентни пункта върху посочения в погасителния план годишен лихвен 2 процент, прилаган от „У.К.Ф.“ ЕАД при договора за кредит.

Преценката относно претендираната нищожност на която и да е от тези клаузи не е обусловена от действителното им прилагане в отношенията между страните, поради което твърденията на страните в тази насока и ангажираните от тях доказателства за това са неотносими към предмета на доказване по делото.

Както вече се посочи, договорните клаузи, чиято нищожност се претендира, са тясно свързани помежду им, поради което съображенията, на които се основава преценката дали те са неравноправни, следва да бъдат изложени общо за всички тях.

При преценка на обстоятелствата по чл. 145 от ЗЗП процесните договорни клаузи не са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 1-20 от ЗЗП.

Безспорно е, че ползваните от ищеца-потребител преференциални условия на договора за потребителски паричен кредит се изразяват в преференциален ГЛП на договорната възнаградителна лихва. Тази лихва е възнаграждението на кредитодателя за предоставения от него на потребителя - кредитополучател кредитен паричен ресурс.

Съгласно чл. 6, ал. 1, б. „а“, „в“ и „г“ от Общите условия тази лихва е плаваща, защото съгласно съдържащата се в тази клауза методика за определянето й тя представлява годишен лихвен процент (ГЛП), формиран като сбор от една променлива величина, а именно пазарен лихвен индекс (в договорните отношения между страните – тримесечен SOFIBOR), който при сключване на договора е 0,08 % и от една постоянна величина – фискирана надбавка от 6,91 %, която не подлежи на промяна за целия срок на договора. Ето защо твърденията на ищеца за липса на посочена в договора методика, по която се определя ГЛП по плаващата възнаградителна лихва, са неоснователни, а клаузите, въз основа на които тя се формира, са ясни и разбираеми.

Далеч по-съществено е друго – щом това възнаграждение на кредитодателя за предоставения от него кредитен ресурс е уговорено между страните като преференциално за потребителя - кредитополучател, то очевидно кредитодателят се е съгласил да се лиши от равновесие на престациите в своя вреда, разбирана в тесния смисъл на това понятие като по-нисък размер на директното му възнаграждение по тази кредитна сделка, но само доколкото и докогато потребителят - кредитополучател отговаря на определени уговорени между тях условия (чл. 6, ал. 7 от Общите условия), чието конкретно съдържание удовлетворява друг интерес на кредитодателя. Казано иначе, кредитодателят се съгласява потребителят да му плати по-ниско възнаграждение за ползване на кредита от обичайното, ако са налице условия, които удовлетворяват стопанския интерес на кредитодателя в по-общ смисъл и така престациите се уравновесяват. Когато потребителят не отговаря или престане да отговаря на тези условия, възниква неовъзмездено неравновесие между насрещните права и задължения на страните във вреда на кредитодателя и това е основание той да приложи други условия по договора за кредит, които да отстранят това неравновесие.

3

Това е действителният смисъл на чл. 6, ал. 8 от Общите условия и затова тази клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Тя отговаря на изискването за добросъвестност на страните при изпълнение на поетите с договора задължения и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а има за цел да отстрани такова неравновесие, настъпило във вреда на търговеца, в случая – на ответника, кредитодател съгласно договора за потребителски паричен кредит. Нещо повече, клаузата не предвижда произволно едностранно определяне от страна на кредитодателя по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 11 и 12 от ЗЗП на нов размер на договорната възнаградителна лихва по кредита, а му дава право да приложи други условия по договора за кредит и то ако кредитополучателят не отговаря или престане да отговаря на условията, при които кредитът му е отпуснат при преференциален за него размер на възнаградителната лихва.

Такива други условия са уговорени между страните в клаузите по т. 1 и 3 на подписаните от тях Преференциални условия по договора за кредит – в случай, че потребителят не изпълни или престане да изпълнява задължението си да превежда по сметка в „У.К.Б.“ АД трудовото/служебното си възнаграждение, дохода си по договор за управление или пенсията си, той престава да ползва предоставените му преференциални условия относно размера на договорната възнаградителна лихва и нейният размер се увеличава с 4 процентни пункта върху посочения в погасителния план годишен лихвен процент, който е 6,99 %. Така на първо място с тези клаузи се възстановява равновесието между правата и задълженията на страните, както беше посочено по-горе, а освен това тези клаузи са пределно ясни както за основанието за увеличаване на ГЛП, което е предвидено в договора, неразделна част от който са Преференциалните условия, така и за размера на увеличението.

Затова в случая е неотносимо обсъждането на предпоставките по чл. 144, ал. 2, т.

1 от ЗЗП, при които клауза със съдържание, визирано в чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП не е неравноправна. Основна сред тези предпоставки е такава клауза да позволява на доставчика на финансови услуги да промени без предизвестие дължимия от потребителя лихвен процент при наличие на основателна причина, която не е предвидена като договорно основание за такова увеличение. Вече беше посочено, че настоящият случай не е такъв, защото основанието за увеличение на лихвения процент е конкретно предвидено в договора, т. е. клаузите на чл. 6, ал. 8 от Общите условия и на т. 1 и 3 от Преференциалните условия по договора изначално не са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 11 от ЗЗП и е безпредметно да се обсъждат допълнителните предпоставки по чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП (а и по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП), при чието наличие такива клаузи не са неравноправни. По същите съображения е излишно обсъждането на въпроса дали процесните клаузи са уговорени индивидуално по смисъла на чл. 146 от ЗЗП, защото те не са неравноправни.

По всички изложени дотук съображения предявеният иск е неоснователен и 4 следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане за присъждане на разноски ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата 1200,00 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, за чието плащане по банков път са представени писмени доказателства. Искът е неоценяем, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и § 2а от Допълнителните разпоредби на същата наредба платеното от ответника адвокатско възнаграждение с ДДС е в минимален размер, а не е прекомерно.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. К. , ЕГН **********, с адрес с. Д., Община С., срещу „У.К.Ф.“ ЕАД , ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г.“ № , иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от Закона за защита на потребителите, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за обявяване на нищожност поради неравноправност на клаузата на чл. 6, ал. 8 от „Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „У.К.Ф.“ ЕАД“, приложими към договор за потребителски кредит № 2927991, сключен на 25.10.2017 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и Р. С. К. и на клаузите на т. 1 и т. 3 от Преференциалните условия към същия договор.

ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН **********, с адрес с. Д., Община С., да заплати на „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Гюешево“ № 14, сумата 1200,00 лв. за разноски по делото.