Присъда № 97 от 09.10.2025, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда рег. № 97 от 09.10.2025 година, постановена по НОХД № 377/2020 година по описа на РС-Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Ямбол обвинителен акт, с който против Д. Т. З., роден на ******** година в гр. Х., обл. Хасково, с постоянен адрес гр. С., обл. Хасково, ул. „Р.“ №14, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан- реабилитиран, ЕГН **********, е предявено обвинение по чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК, за това, че на 23.02.2014 година, около 15.00 часа, в района на разклон за град Б., намиращ се на път II- 79, община Б., област Ямбол, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило осемнадесет години- с М. Ж. Й., родена на ******** година, като го принудил към това със сила - бутане на ръце и удари с шамари и заплаха с думите: „Ако не ми дадеш ще те изхвърля тука на тъмното и ще те набия, и ще видим как ще се прибереш".

Като частен обвинител и граждански ищец в наказателното производство е конституирА. М. Ж. Й..

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от М. Ж. Й. граждански иск против подсъдимия Д. Т. З., за сумата от 8000,00 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на деянието, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането23.02.2014 година до окончателното изплащане.

В съдебното заседание участващият по делото прокурор от ЯРП поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано от обективна и субективна стрА. въз основа на събраните писмени и гласни доказателства– показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК в съдено заседание, в частност и от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.279 от НПК, сочещи на осъществен между подсъдимия и пострадалата Й. полов акт. По изложените в хода на делото по същество подробни доводи, прокурорът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното против него обвинение. По отношение на наказанието на подсъдимия, предлага същото да бъде определено около предвидения в закона минимален размер, а именно три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от пет години, при съобразяване тежестта на деянието от една стрА., а от друга стрА. чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието, както и изминалия дълъг период от единадесет години от датата на деянието до постановяване на присъдата. По отношение на граждански иск прокурорът предлага същият да бъде уважен по справедливост. Веществените доказателства, като вещи с незначителна стойност, прокурорът предлага да бъдат унищожени.

Подсъдимият участват лично и с упълномощен защитник в съдебната фаза на наказателното производство. Не е дал обяснения в хода на съдебното следствие, като обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство са приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК.

Подсъдимият не отрича осъществяването на полов акт между него и пострадалата Й., но твърди, че това се е случило с нейното съгласие и по нейна инициатива.

Защитникът на подсъдимия– адв. М. пледира за постановяване на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението. Изтъква се от една стрА. противоречието между показанията на пострадалото лице и обясненията на подсъдимия досежно упражнената над пострадалата от стрА. на подсъдимия принуда да осъществи полов акт с него, а от друга стрА. липсата на преки или косвени доказателства за осъществена такава принуда над Й.. В тази връзка защитникът се позовава на показанията на разпитаните по делото свидетели, като счита, че в същите не се съдържат данни за отправяне от стрА. на подсъдимия към пострадала заплахи и извършени действия, целящи да принудят пострадалата да осъществи полов акт. Според защитника, в подкрепа на тезата на 1 подсъдимия за осъществен доброволен полов акт са и липсата на действия от стрА. на пострадалата да потърси помощ от присъстващите в автомобила лица, едно от които познавала лично, както и липсата на съпротива от нейна стрА. за осъществяването на половия акт. Емоционалното и психическо състояние на пострадалата, която плачела и била разстроена след извършването на половия акт защитникът изтъква, че е възможно и найвероятно се дължи на чувството на съжаление, самообвинение и разочарование, които пострадалата изпитвала след извършеното, с оглед на крехката й възраст към онзи момент.

Обвинението против подсъдимия и предявения граждански иск се поддържат от пострадалата и повереникът й адв. М. в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа стрА. следното:

На 23.02.2014 година сутринта подсъдимият Д. Т. З. с управлявания от него товарен автомобил марка „м.“ с рег. № ******, тръгнал от град С. за град Б., за да натовари мебели, които да транспортира до град С.. Заедно с подсъдимия пътували и свидетелите И.

М. Д. и В. Г. Т.. След като натоварили мебелите в автомобила, подсъдимият и двамата свидетели отишли в Минно селище Върли бряг, където живеел бащата на св. И.Д.. Тримата посетели местно заведение, където обядвали. По същото това време в заведението се намирали св. М.Й., нейната майка- св. Ж.М. и св. П.Д.. Св. Й. и св. Д. имали намерение да пътуват до гр. Елхово, като била постигната уговорка двамата да се качат в управлявания от подсъдимия автомобил и да бъдат откарани до гр. Елхово. Около 13.30 часа в автомобила, управляван от подсъдимия Д.З., се качили свидетелите П.Д., М.Й., И.Д. и В. Т. и всички заедно отпътували от Минно селище Върли бряг към гр. Елхово, движейки се по път II- 79.

Св.М.Й. пътувала на предната седалка, по средата, като седяла между водача З., който се намирал в ляво от нея и св.И.Д., който се намирал в дясно от нея. Отзад, в каросерията на автомобила, при товара, пътували свидетелите П.Д. и В.Т.. По време на пътуването, в отсечката между гр. Средец и гр. Б., подсъдимият З. започнал да опипва св. Й. по краката и между краката, казал й „М., искаш ли да ми дадеш, ако не ми дадеш ще те изхвърля тука на тъмното и ще те набия, да видим как ще се прибереш.“. На изхода на гр. Б. подсъдимият спрял автомобила на една отбивка, слязъл за кратко, като се преместил от другата стрА. на автомобила, където седяла св. Й.. Св. Д. се преместил на мястото на водача. По нареждане на подсъдимия, св. Д. хвА.л ръцете на св. Й., а подсъдимият я бутнал, в резултат на което св.

Й. легнала на седалката, а св. Д. продължавал да я държи за ръцете. Подсъдимият се обърнал към св. Й., като й казал: „Сега какво искаш, да те еба или да ми направиш една свирка или една чекия?“. Свидетелката отговорила да не я закача, защото не иска, но подсъдимият казал: „Не те питам дали искаш или не искаш“. Подсъдимият поискал св. Й. да му направи „свирка“, но тъй като тя отказала, той й ударил два шамара и казал на свидетелката: „Ще ми направиш“. Свидетелката продължила да отказва на подсъдимия, като се дърпала.

Подсъдимият разкопчал панталона, с който бил обут и го свалил до колената заедно с бельото си. Съблякъл връхните си дрехи и остА.л по тениска. Извадил презерватив и го поставил на половия си член. Въпреки съпротивата, която свидетелката оказвала, подсъдимият поставил половия си член в устата й за кратко. След това свалил панталоните и бельото на св. Й. до коленете, качил се върху нея и вдигнал краката й нагоре. Свидетелката казала на подсъдимия, че не иска да спи с него и го молила да я остави, но той й отговорил следното: „Не те питам дали искаш или не, трябва и на мен да ми направиш услуга“. След това подсъдимият се съвкупил със св. Й., като вкарал еректиралия си полов член във влагалището й започнал да извършва възвратно- постъпателни движения. След като приключил с половия акт /съвкуплението/, подсъдимият седнал на дясната седалка, свалил презерватива и се облякъл. Св. Й. дръпнала дънките и бельото си нагоре, за да се облече. В същото това време, св.П.Д., който бил излязъл от автомобила, почукал на стъклото на прозореца, като помолил подсъдимия да остави свидетелката Й.. Последната излязла от автомобила и заявила, че ще се прибере пеша. Подсъдимият З. подал употребявания презерватив на св. Т., който в последствие го изхвърлил в близост до автомобила. По настояване на свидетелите Д., Т. и Д., св. Й. се върнала в автомобила, като седнала в задната му част, след което всички потеглили към град Елхово, където пристигнали около 17.00 часа.

На входа на град Елхово св.Й. и св.Д. слезли от автомобила и се прибрали в дома на последния. Там св.Д. разказал за случилото се на своята майка, която от своя стрА. уведомила майката на св. Й.- св.Ж.М.. Последната подала сигнал за извършеното деяние до 2 органите на полицията.

На 24.12.2014 г. от полицейски служители бил извършен оглед на местопроизшествие- товарен автомобил „м.“ с рег. № *********, в който са пътували подсъдимият и свидетелите по делото на 23.02.2014 г. и в който е извършено деянието. От автомобила били иззети част от приложените по делото веществени доказателства- 1 част от тапицерия на седалка до шофьора с неправилна форма; 11 бели фаса с надпис Victory; един жълт фас; дъговидно влакно бяло на цвят, наподобяващо косъм, за което процесуално – следствено действие е съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.02.2014 г., с приложен към него фотоалбум. От материалите по делото не се установява веществените доказателства да са били обект на изследване.

На 24.02.2014 г. е извършен оглед на местопроизшествие, находящо се на входа на гр. Б., където в лявата отводнителна кА.вка, са намерени и иззети употребяван кондом и опаковка от кондом, за което процесуално– следствено действие е съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от 24.02.2014 г., с приложен към него фотоалбум.

С Протокол за доброволно предаване от 24.02.2014 г. подсъдимият предал на разследващите органи 1 бр. боксерки, за които посочил, че са негови и ги е носил предходния ден.

От заключението на вещото лице Т.Ч. по възложената му съдебномедицинска експертиза на живо лице, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че при извършения на подсъдимия Д.Т. преглед на 24.02.2014 г. не са установени видими травматични увреждания в областта на тялото и половата област. В областта на задната странична повърхност на шията на освидетелствания са били установени кръвонасядания, които са в процес на резорбация, посочени от вещото лице като „еротични кръвонасядания“.

От заключението на вещите лица Ц. и К. по възложената им комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалата М.Й., неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, се установява, че освидетелствА.та не стрА. от хронично психично заболяване и липсват данни за психична деградация. Към момента на деянието и към момента на изследването е с ясно съзнание, при липсваща психотична продукция или интелектуално паметов дефицит. Възприема и отразява адекватно реалните факти и събития и реагира съответно на възприетото, въз основа на което е прието, че може пълноценно и адекватно да участва в наказателното производство. Възприемала е и възпиема адекватно и пълноценно фактите, които имат значение за делото и е напълно способна да дава достоверни показания във връзка с деянието. Склонна е към достоверно отразяване на фактите, със задоволителен самоконтрол, не е склонна към лъжа. Според експертите, в създалата се ситуация, пострадалата вероятно формално е имала алтернативен начин на поведение към момента на деянието, но състоянието на стрес, в което се е намирала към момента, е ревизирало до минимум средствата и начините за отразяване и справяне със ситуацията. ОсвидетелствА.та е била поставена в състояние на психическа и физическа безпомощност, при перспективата да претърпи и по- интензивна интервенция, като е изпаднала в състояние на пасивно- отбранително поведение, като единствен вариант на поведение в момента.