Решение № 203 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110162397 по описа за 2022 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца ФИРМА срещу ответника П. И. Д. за признаване за установено съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.07.2022 г., срещу която длъжникът е възразил мотивирано в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК Предявените по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 3 371,84 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент 9, находящ се в ..., за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 451,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 27.06.2022 г. ; сумата 40,57 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законна лихва за период от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 7,86 лева (седем лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.07.2019 г. до 27.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.07.2022 г. по ч.гр. дело № 37613/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с 1 ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Възразява за разноските на ответника. Заявява възражение за компенсация на разноските.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. И. Д. (с пълномощно към отговора), в който оспорва предявените искове. Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия, тъй като в полза на други лица е учредено право на ползване. Заявява, че се е отказал от наследството на починалите си родители. Оспорва доставката на топлиннаенергия до имота.

Оспорва, че стойността на услугата дялово разпределение дължи на ищеца.

Възразява, че не е изпаднал в забава. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски в заповедното и исковото производство. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – ФИРМА е представило писмени доказателствени средства, като изразява становище, че е извършвало услугата за дялово разпределение в съответствие с нормативните изисквания.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 178-ти състав, е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 318, ал.

2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):

1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 2 самостоятелно отклонение. По силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ , но действащ през релевантния период, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – "Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот от 02.07.1992 г., от който се установява, че но посочената дата И. Д. И. и съпругата му Л. П.а Д.а са дарили на сина си П. И. Д. собствения си апартамент № 9, находящ се в гр.

София, жк „Вълчо И.“ , бл. 317, вх. А, ет. 5. В нотариалния акт е посочено, че дарителите са запазили пожизненото си право на ползване върху имота.

Представено е писмо от СО – район Илинден, от което е видно, че жк „Вълчо Димитров“ е с нов административен адрес – жк „Света Троица“.

От препис извлечение от акт за смърт се установява, че Л. П.а Д.а е починала на 30.01.2021 г., а от удостоверение за наследнице се установява, че след смъртта си е оставила за наследници по закон – дъщеря Димитринка И.а Саздова и син П. И. Д. /като за двамата са вписани откази от наследство/, внук С.С. и внучка Л.С.

От препис извлечение от акт за смърт се установява, че И. Д. И. е починал на 07.06.1998 г.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че в периода от сключването на договора за дарение до погасяването на правото на ползване, учредено в полза на Л. П.а Д.а, настъпило на основание чл. 59 ЗС със смъртта й, ответникът П. И. Д. е бил „гол собственик“ на описания имот, т.е. до 30.01.2021 г. облигационното правоотношение е било учредено единствено с Л. П.а Д.а.

Доколкото ответникът е извършил отказ от наследството на майка си Л. П.а Д.а в неговия патримониум не са транслирали и задълженията, по които Л.

П.а Д.а е била длъжник приживе.

3

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че безспорно е установено, че е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия с ответника П. И. Д. като собственик на топлоснабден имот, считано от 30.01.2021 г., поради което същият не е материално правно легитимиран за исковете за вземания, възникнали преди този момент, които искове следва да се отхвърлят като неоснователни поради липса на правоотношение, възникнало от договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл.

318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС ), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД .

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните.

Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение

Тъй като по делото е установено, че между ищеца и ответника е налице облигационно правоотношение през периода 31.01.2021 г. – 30.04.2021 г. , то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност и дали процесните суми са погасени по давност.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за имот, сградна инсталация и БГВ. Изяснено е, че за периода топлинната енергия за отопление на имот е определена на база експлоатация по максималния специфичен разход на сградата, а топлинната енергия за БГВ е изчислена на база брой потребители /1 лице/. Уточнено е, че ТЕ за сградната инсталация е изчислена съобразно нормативните изисквания.

Експертът е посочил, че стойността на доставената топлинна енергия за целия 4 процеснен период е в размер на 3371,85 лева.

От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени плащания, с които да са погасени дължимите суми.

Съдът, при преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото н а чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените въпроси, като по делото не се установява последните да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са недобросъвестни.