Решение № 3336 от 30.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3336 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20251100500271 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 135445/24.04.2024 г. по регистъра на СРС, депозирана от Ц. Ц. И. чрез надлежно упълномощения /пълномощно стр. 4 от първоинстанционното дело/ адв. Д. Г. П.-САК срещу Решение № 5584 от 28.03.2024 г. постановено по гр. д. № 46080/2022 г. по описа на СРС, 91 състав в частта, с която е заместено съгласието на бащата Л.

Р. Ж. на основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за пътувания на детето Е.Л.Ж., ЕГН **********, извън територията на Република България до всички държави - членки на Европейския съюз, Република Турция, Египет, придружавано от своята майка Ц. Ц. И., ЕГН:********** или упълномощено от нея лице, без ограничение на броя и продължителността на пътуванията, по време, несъвпадащо с определения режим на лични отношения на бащата с детето, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на решението.

С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че възможността на детето Е. да пътува в посочените от първия съд държави е в разрез с конституционно прогласения принцип за свободно придвижване залегнал в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБ. Твърди, че на детето следва да му се предостави възможност да пътува до всички държави, които са политически стабилни, без граждански и социални конфликти, като излага подробни съображения в тази насока. Излагат се и възражения по отношение на срока определен от първия съд, тъй като според въззивника след изтичането на този срок, детето отново 1 ще бъде възпрепятствано да пътува.

С тези аргументи моли съда да отмени постановения съдебен акт в обжалваните части, като постанови нов, с който да бъде заместено съгласието на бащата Л. Ж. за пътувания на детето Е.Л.Ж., ЕГН **********, извън територията на Република България до всички държави – без ограничения, придружавано от своята майка Ц. Ц. И., ЕГН:********** или упълномощено от нея лице, без ограничение на броя и продължителността на пътуванията, по време, несъвпадащо с определения режим на лични отношения на бащата с детето, за срок до навършване на пълнолетие от Е.Л.Ж.. В условията на алтернативност посочва, да бъде заместено съгласието на бащата Л. Ж. за пътувания на детето Е.Л.Ж., ЕГН **********, извън територията на Република България до всички държави, на които няма военен конфликт, за срок до навършване на пълнолетие от Е.Л.Ж..

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 146665/02.05.2024 год. по регистъра на СРС, депозирана от Л. Р. Ж. чрез адв. М. В. П. – САК срещу Решение № 5584 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 46080/2022 г. по описа на СРС, 91 състав. Решението се обжалва изцяло, като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че първия съд превратно е тълкувал доказателствата по делото, без да бъде направен прецизен и задълбочен анализ. Посочва, че при така постановения съдебен акт, детето Е. е поставена в риск, тъй като може да посети държави, на територията на които се води военен конфликт. С тези аргументи моли решението да бъде отменено, а в условията на евентуалност въззивният съд да измени първоинстанционният съдебен акт в частта, с което е заместено съгласието на бащата Л. Ж. за пътувания на детето Е.Л.Ж., ЕГН **********, извън територията на Република България до Република Турция и Египет, придружавано от упълномощено от майката лице, както и в частта, с която е определен срок от 5 години за заместено съгласие, като същият този срок бъде намален.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.

№ 210497/26.06.2024 год. по регистъра на СРС от Ц. И. чрез адв. Д. П., с който оспорват въззивната жалба подадена от Л. Р. Ж. чрез адв. М. В. П. – САК, като моли същата да бъде оставена без уважение. Прави доказателствено искане за приемане като доказателства по делото на документи, приложени към отговора на въззивната жалба.

В открито съдено заседание по делото, въззивницата редовно уведомена – не се явява, представлява се от адв. П., която поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В открито съдебно заседание пред въззивният съд, въззиваемата страна – редовно призован, не се явява и не се представлява.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на въззивника, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от 2 фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск от Ц. Ц. И., ЕГН ********** срещу Л. Р. Ж., ЕГН ********** с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл.

76, т. 9 ЗБЛД.

Сочи, че с ответника са родители на детето Е.Л.Ж., ЕГН **********.

Твърди, че със съдебно Решение № 419513/23.05.2018г., постановено по гр.д.

№ 73361/2017г. по описа на СРС, 80 състав, е утвърдено споразумение между страните, с което родителските права спрямо детето Е. са предоставени за упражняване на майката, определено е местоживеенето на детето при майката, на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както и дължимата от бащата месечна издръжка. Отправила е искане към съда да замести съгласието на ответника за пътуване на детето извън територията на Република България, придружавано от майката Ц. Ц. И. или упълномощено от нея лице, без ограничение на броя и продължителността на пътуванията, във време, което не съвпада с режима на лични отношения на бащата с детето, считано от влизане в сила на решението, за срок от 10 години, както и за заместване съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето по реда на ЗБЛД.

Ответникът в предоставения от съда едномесечен преклузивен срок по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Оспорил е същата като неоснователна и недоказана. Посочил е, че намеренията на майката са да се установи заедно с детето извън територията на Република България.

С обжалваното съдебно Решение № 5584 от 28.03.2024 г. постановено по гр. д. № 46080/2022 г. по описа на СРС, 91 състав, първият съд е заместил на основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, съгласието на бащата Л. Р. Ж., ЕГН **********, за издаване на международен паспорт на детето Е.Л.Ж., ЕГН ********** по реда на ЗБЛД, както и за пътувания на детето Е.Л.Ж., ЕГН **********, извън територията на Република България до всички държави членки на Европейския съюз, Република Турция, Египет, придружавано от своята майка Ц. Ц. И., ЕГН ********** или упълномощено от нея лице, без ограничение на броя и продължителността на пътуванията, по време, несъвпадащо с определения режим на лични отношения на бащата с детето, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на решението.

За нуждите на производството пред първия съд са събрани писмени и гласни доказателства, намерили отражение в крайните изводи на първия съд.

Страните не спорят, че са родители на детето Е.Л.Ж., като това се установява и от удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане № 0110/21.02.2014 год. издадено от Столична община, район „Лозенец“.

В хода на първоинстанционното производство е прието като доказателство Решение на СРС, 80 състав от 23.05.2018г., влязло в сила на 23.05.2018г.,с което е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, като родителските права спрямо общото им дете Е. са предоставени за упражняване на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения на бащата с детето, както и дължимата от бащата месечна издръжка.

3

Съгласно Решение № 284036/30.11.2017г. на СРС, 117 състав, влязло в сила на 01.06.2018г., е издадена заповед за защита, като Л. Р. Ж. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц. Ц. И. и детето им Е., родена на ****г., като му е забранено да се доближава на по - малко от 100 метра от тях - с изключение на/в съдебни и полицейски сгради, както и в дните и часовете, определени му от съд за лични контакти с детето, за срок от 12 месеца, считано от 30.11.2017г.

От представената и приета по делото пред първия съд служебна бележка, издадена от директора на 134 СУ „Димчо Дебелянов“, се установява, че детето Е. е записана в посоченото училище за учебната 2020/2021 год.

Пред районния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.А.М. и Й.П.Х..

От показанията на свидетелката М. се установява, че ответникът контактувал с майката на детето Е. чрез имейли, като свидетелката лично е виждала съдържанието на част от тях, в които той не давал разрешение за пътуване на детето извън страната. Ищцата чрез имейл молела ответника да посетят с детето Гърция, в друг имейл го молела да посетят Египет и Алпите, като чрез имейл ответникът отказвал. В единия имейл пишело, че взаимоотношенията им не са хубави и няма да й предостави такова разрешение. Свидетелката е споделила пред първия съд, че Е. е на 9 години и учи в еврейското училище, като е запозната с факта, че Е. изучава два чужди езика - еврейски и английски. Свидетелката е посочила, че в разговор между нея и Е., детето й е споделило, че има желание да посети Израел, тъй като иска да посети музеите там. Свидетелката споделя за разговор между нея и детето, в който Е. й е казала, че много деца ще пътуват с родителите си извън страна, което я карало да не се чувства добре, тъй като тя е възпрепятствана. От една година ответникът не е вземал детето при себе си. Не се интересува от нея. В имейли казвал, че иска да се откаже от нея. Детето е много тъжно и не се чувства добре от това, че не се вижда с баща си.

Съдът кредитира показанията на св. М. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.

В показанията си пред съда, свидетелката Х. е споделила, че за последно е виждала детето Е. през септември 2021год. заедно с баща му на детската площадка зад блока. Детето казало, че ще учи в СОУ „Димчо Дебелянов“, но баба му искала да учи в Австрия. Знае от бащата на детето, че майката възпрепятства срещите между него и Е..

Съдът кредитира показанията на св. Х. в частта относно личните й възприятия и впечатления за детето и бащата Л. Ж., но не и по отношение на споделеното й от Ж., тъй като свидетелката няма преки наблюдения и не е била очевидец на взаимоотношенията, за които е изнесла твърдения.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото пред първия са изготвени и депозирани социални доклади от ДСП - Слатина и ДСП - Студентски.

4

От социалното проучване проведено след среща и разговор с бащата Л.

Р. Ж. се установява, че сключеното между страните споразумение не се спазва.

Бащата е споделил пред социалния работник, че „откакто през 2019г. има нова партньорка, майката за месец и половина е отчуждила детето от него“. По негови данни, майката е ограничила контактите му с детето, като последно през месец септември 2021г. е бил с детето в рамките на един уикенд. Бащата споделя също, че не желае на нарушава ритъма на детето и за това към момента не го търси. Споделя, че „ги е оставил с майката на спокойствие, като дори към момента не знае къде живеят“. Бащата е споделил, че не е съгласен по повод настоящото дело с искането от страна на майката за заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина. Споделя, че това не само, че би нарушило сключеното споразумение, но според него тя иска да получи такова разрешение, за да смени трайно местопребиваването на детето в друга страна.

Бащата споделя също, че през месец август 2022г. майката му изпратила съобщение, че желае с детето да пътуват на културен туризъм до Гърция и Турция, като той й съобщил, че не й отказва, но желае да подобрят отношенията си. По данни на бащата, към момента с майката нямат комуникация помежду си. Споделя, че към настоящия момент няма контакт с детето.