Решение № 18878 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18878 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110112172 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Постъпила е по компетентност от РС-П. искова молба на „Т. –П.“ АД срещу М. М. М., с която са предявени обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 384,03 евро/751,09 лв. - главница за доставка на топлинна енергия за имот в *********, за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на искова молба-10.12.2025 г., до изплащане на вземането, и 82,98 евро/162,29 лв. мораторна лихва за периода от 04.01.2023 г. до 02.12.2025 г.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл.

86 от ЗЗД, както и съдебни разноски.

Ответникът, получил лично на 27.02.2026г., съгласно разписка на л. 47 от гр. д. №7459/2025 г., РС-П., препис от искова молба с приложения, в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор на искова молба.

В съдебно заседание ответникът поддържа, че не ползва жилището, за което се претендира доставката, парното било спряно и не намира основание да се начисляват суми. Не представя доказателства. В хода на устните състезания признава като дължима сумата 128,69 евро/251,70 лв. за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, а за останалото навежда възражение за изтекла давност.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

Не се спори, а и от Нотариален акт №48/29.11.2024 г. по нот. дело №136/2024 г. на Нотариус с рег. №777 на НК, се установява, че ответникът М. М.

М. се легитимира като изключителен собственик на недвижим имот *********, в т.ч. придобит по наследство от Г. М.а Г..

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответник да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота, освен ако не се установи, че топлоподаването както в конкретния самостоятелен обект, така и в сградата, в която се намира, е изцяло изключено. Ето защо през исковия период ответникът като единствен собственик, без вещни ограничения, притежава имота и отговаря за неплатените суми за доставка на топлинна енергия.

От съдебна техническа експертиза, преценена по реда на чл. 202 от ГПК и при условията на чл. 162 от ГПК, съдът приема, че реално потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г., и до който размер ищецът доказва доставката е сумата 384,03 евро като в нея не са включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Констатира се, че не е начислявана доставка за топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване /топла вода/, а само доставка за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, както и за отдадена топлинна енергия от 3 бр. щранг лири, които не могат да се демонтират, с оглед на което през имота минава тръбна инсталация. В тази връзка съдът отбелязва, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ).

Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за 2 общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

Съдът намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. ВАС, да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, то отмяната на посочените разпоредби относно методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва фактическото извършване на доставката на топлинна енергия, а методиката касае само изчисляването й и претенцията по размер. Съдът възприема и установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. № 5992/2024 г. по описа на СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 се приема за допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички и то ако са приложими и относими. В случая не се твърди, че процесната сграда-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ.до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия. Количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 от ГПК, като се вземе предвид дали е заявено оспорване относно доставянето на твърдяното количество топлинна енергия до процесния имот в контекста на особени обстоятелства, каквото няма.

Съдът не разглежда наведеното възражение за изтекла погасителна давност на ответника, тъй като това конститутивно възражение е следвало да заяви в срока за подаване на отговор на искова молба, на осн. чл. 133 от ГПК, а такъв не е подаден.

До края на съдебното дирене ответникът не представи доказателства за плащане на паричното вземане за главница, при което предявеният иск следва да се уважи по основание и размер. С оглед изхода на спора по главния иск съдът намира, че акцесорната претенция за лихва е основателна. Съобразно приложимите за процесния период общи условия на ищцовото дружество ответникът е в забава, не спори по размера на иска, който съдът приема и по реда на чл.162 от ГПК.

3

Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на искова молба – 10.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

При условията на чл. 11 и сл. от ЗВЕРБ съдът присъжда сумите в тяхната еврова равностойност.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторени съдебни разноски за сумата общо 281,13 евро за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. М. М., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.-П.“ АД, с ЕИК:*********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал.

1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 384,03 евро – главница за доставка на топлинна енергия за имот в *********, за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 10.12.2025 г. до окончателното й изплащане, и сумата 82,98 евро –мораторна лихва за периода от 04.01.2023 г. до 02.12.2025 г.

ОСЪЖДА М. М. М., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.-П.“ АД, с ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 281,13 евро – съдебни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат платени от М. М. М. на „Т.-П.“ АД по банкова сметка №IBAN:***********, BIC:**********, при „И.“ АД.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4