Решение № 1154 от 28.07.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1154 гр. Варна, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110201722 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В. К. В. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 394/19.09.2022г. на заместник- кмет на Община Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.178е от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че е санкциониран неоснователно, тъй като не е извършил административно нарушение. Твърди, че мястото, на което е установен автомобилът му, не е общинска собственост и не представлява градина, а е частен парцел. Изтъква, че се е намирал в автомобила и следователно не е паркирал, а е спрял за кратко. Изразява становище за неправилно приложение на материалния закон и за неспазване на изискванията по чл.42-чл.44 от ЗАНН, довело до накърняване правото му на защита. Привежда доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея основания. Подчертава, че парцелът не е със статус за градина, а парцел на електроразпределение. В същото време заявява, че видът на парцела е подвеждащ и заблуждава хората, тъй като видимо не изглежда като зелена площ.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Депозира писмено становище, в което моли наказателното постановление да 1 бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 22.08.2022г. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка “Рено Лагуна” с ДК№ В 8220 ВА в гр.Варна. Около 19,00 часа същият паркирал автомобила на ул.“Цар Асен“, зад сграда №41, върху площ, предназначена за озеленяване, като останал в превозното средство. Автомобилът бил забелязан от св.С. П. К., на длъжност старши полицай в сектор „Общинска полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Варна, който оформил уведомление за издаване на фиш за налагане на глоба на жалбоподателя. При прикрепването на уведомлението към автомобила свидетелят установил, че водачът е вътре.

Последният възразил, че не е паркирал, а само си почива, поради което на същата дата св.К. му съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че е паркирал личния си автомобил в градина. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 19.09.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл.178е от ЗДвП, за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля С. П. К., от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от служебно изготвените разпечатки от „Google Maps“. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на дадените показания.

Свидетелят лично е възприел местоположението на процесния автомобил, площта, върху която е паркиран и предоставя необходимата информация в тази връзка. При предявяване на разпечатки от „Google Maps“, отразяващи процесната територия, св.К. посочва и отбелязва мястото, на което е установил автомобила (на л.13 и л.14 от делото), като жалбоподателят потвърждава, че това действително е точното му местоположение.

По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки, отразяващи обстоятелства около извършеното нарушение. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени 2 средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

От приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са служебно изисканите копия от Заповед № Г-17/18.01.1995г. на кмет на Община Варна и копия от кадастрален регулационен план.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен със Заповед № 0506/07.02.2020г. на кмета на Община Варна, в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Непосочването на модела на процесния автомобил (във връзка с което е изготвена докладна записка от актосъставителя) не касае същественото съдържание на наказателното постановление, тъй като превозното средство е надлежно индивидуализирано с посочването на регистрационния му номер.

Не представлява съществено процесуално нарушение и неизписването на пълното наименование на нарушения нормативен акт. Като правоспособен водач жалбоподателят несъмнено е имал ясна представа в тази насока и следователно твърдяната от него непрецизност е само формална.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.15, ал.7 от ЗДвП забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. В случая 3 актът за установяване на административно нарушение е съставен на жалбоподателя за това, че е паркирал личния си автомобил в градина.

Доколкото З аконът за движение по пътищата не съдържа легална дефиниция на понятията, ползвани от чл. 15, ал. 7 и чл. 178е – паркове и градини, установената съдебна практика приема, че преценката за извършено нарушение по чл. 178е от ЗДвП следва да бъде на правена с оглед специалните норми на Закона за устройство на територията . Съобразно нормата на чл. 61 от ЗУТ посочените обекти (паркове и градини) съставляват озеленени площи за широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове. Съгласно чл. 103, ал. 2 от ЗУТ , Общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, а по силата на чл. 107, ал. 1 от ЗУТ с Общия устройствен план на град с неговото землище или на селищно образувание с национално значение се определят „територии за паркове и градини “. Конкретното предназначение на териториите се определя от подробните устройствени планове, които според чл.108, ал.1 ЗУТ конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания.

За осъществяването на нарушение по чл. 15, ал.7 от ЗДвП следва да е налице озеленена площ, която е предвидена с плана като парк или градина, като същата следва да е реализирана реално, тъй като ако планът в тази му част не е осъществен на практика, няма да е налице парк или градина. Спорът между страните е осъществено ли е процесното нарушение от обективна страна (предвид оспорването на жалбоподателя, че процесното място е със статут на градина), а също и от субективна страна (предвид твърденията му, че видът на територията е подвеждащ и няма вид на озеленена площ).

Съобразно указанията, дадени с Решение №511/13.04.2023г. по КАНД №179/23г. на ВАдмС, са изискани доказателства за това какво според ПУП на гр.Варна е предвиждането за участъка, заключен зад №41 на ул.“Цар Асен“.

От показанията на свидетеля се установява, че автомобилът е бил паркиран на място, попадащо в територия, означена в Кадастрален регулационен план (л.11) като кв.691 (черен цвят), вдясно от обект, означен като „2МЖ“ (в посока към ул.“Цар Асен“). В приложеното копие на част от Регулационен 4 план на част от II микрорайон (л.12 от делото) сега съществуващата сграда под №41е отбелязана с плътно защриховане в бледочервен цвят и попада в територии №692- I и II. В регулационния план мястото, на което е бил паркиран автомобила (кв.692-II, вдясно от обекти 258 и 2МЖ, в посока към ул.“Цар Асен“), изрично е предвидено за озеленяване.

По делото е представена справка по кадастралната карта, в която поземлен имот с идентификатор *** е със статут за електроенергийно производство и е отреден за трафопост.От приложеното копие от кадастрален регулационен план (л.11) обаче е видно, че такъв обект действително е изграден, но той заема малка част от терена, предназначен за жилищно строителство и трафопост, а останалата част от площта, както беше посочено, е предвидена за озеленяване.

За изясняването на въпроса реализирано ли е реално предвиденото за озеленяване място съдът съобрази на първо място показанията на актосъставителя, който сочи, че площта, на която се е намирал автомобила, представлява земна маса и чакъл, с растящи там дървета и на места- трева, като е обкантена с бордюр. В практиката си ВКС подчертава, че р азпоредбата н а чл. 14 НПК въвежда общото правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК , със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина (Решение № 280 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о., НК ) . Поради това съдът намира за достатъчни показанията на св.К. за установяване на обстоятелството, че действително се касае за озеленена площ. В тази насока обаче са налице и други доказателства- от приложените по АНД №4236/22г. на ВРС фотоснимки и от разпечатките от „Google Maps“, приобщени по настоящото дело, е видно, че показанията на свидетеля напълно съответстват на обективната истина. (На разпечатката, приложена като л.14 ясно се вижда че процесната площ е оградена с бордюр и е покрита с пръст и чакъл, като включва растящи дървета.) В тази връзка се налага заключение, че предвиждането на площта за озеленяване е било и реално изпълнено на място- извод, който се потвърждава и от изображението на разпечатката, приобщена като л.15 от делото. При така установеното съдът приема, че автомобилът на наказаното лице е бил паркиран върху градина, а именно5 върху пространство, предназначено за тревиста площ, което е било оградено с бордюр и е било настлано с почва, осигуряваща развитието на тревиста растителност, макар и такава в случая да не е била налице –най-вероятно поради често паркираните на това място автомобили. Доколкото не може да се очаква от гражданите при паркиране да извършват проверка с какво предназначение според ПУП е съответното място, ориентир в тази насока са външните признаци на съответния обект. Обособяването на определено място с бордюр и др. под. и настилането му с почва, предназначена за развитие на растения, е достатъчно обектът да бъде възприет като градина и да мотивира въздържане от паркиране там, още повече, че в конкретния случай на мястото е имало и растящи дървета. В практиката си ВАдмС приема изрично, че след като дадено пространство е било обособено от пътното платно с бордюр и е било посипано с настилка, подходяща за развитие на тревна растителност, в случай, че върху нея не се паркират автомобили, като не е било обозначено като място за паркиране нито с хоризонтална, нито с вертикална маркировка, се налага извод за осъществен състав на административно нарушение на чл.