Решение № 376 от 27.12.2024, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Момчилград, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20245150100147 по описа за 2024 година

Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба на „АПС Бета България“ ЕООД- София, ЕИК;

203374133, се посочна, че се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника Р. Ш. С., ЕГН- **********, че дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК: 203374133, вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 508/2023г. на РС- Момчилград, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, кредитодател, и Р. Шенай С., ЕГН**********, кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № 2162278 на 08.01.2020г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. При сключването на процесния договор на ответника е била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР, Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е б и л всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови 1 услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит е бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:

Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Наличието на сключен между страните договор се установявало от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 2162278 от 08.01.2020г., по който задълженията си ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Посочва се, че нормата на чл.10 ал.1 от ЗПК, регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване.

Ищецът счита, че изложеното по–горе обосновава извод, че процесният договор е действителен, като сключен според повелителните норми на чл.10, чл. 11 и чл.22 от ЗПК.

Заявява се, че Длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "Кредисимо", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между "Кредисимо" ЕАД като кредитор, и длъжника, като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе докумети. При кандидатстването за кредита ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез 2 поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Посочва се, че чл.13 ал.4 изр.2 от ЗЕДЕП допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В този смисъл са били нормите на ОУ и Договорът - приети и подписани от същия. Освен това Договора за паричен заем по своето естество е бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Посочва се също така, че на 08.01.2020г. отв.Р. Ш. С., е сключил Договор за кредит № 2162278 с „Кредисимо“, по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 4 броя вноски но 108,47 лева в срок до 10.05.2020г., съгласно Приложение 1, съдържа щ Погасителен план, неразделна част към Договора. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.21 %.

В исковата молба се твърди, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, е било прието, че Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл.2.6 от ОУ е било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ищцото дружество посочва, че ответникът е сключил на 08.01.2020г.

Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице- Кредисимо и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с длъжника Р. Шенай С., за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл.3 от Договора за предоставяне поръчителство, дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.

На 08.01.2020г. „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за 3 поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на Р. Шенай С., и по този начин „Ай Тръст“ е изпълнило задълженията си към длъжника по Договора за предоставяне поръчителство.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, поради и което „Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на същият, по Договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл.3 ал.2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“.

На 23.02.2021г. „ Ай Тръст“ е погасило дължимите от Р. С.на „Кредисимо“ суми, както следва:

1/ 400 лева /главница/ по Договор за кредит;

2/ 33,88 лева /договорна лихва/ за период 08.01.2020г до 10.05.2020г.;

3 / 130,50 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;

С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл.143 ал.1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

На 23.02.2021г. „Ай Тръст“ е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3 ал.4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ в правата на кредитора „Кредисимо“, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 165,78 лева, ведно със сумата от 26 ,44 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Ищецът посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът е бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г.

Посочва се, че с представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „Кредисимо“ ЕАД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, като цесионер се установявало, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021г., неразделна част 4 от договора. Вземането срещу ответника по настоящото производство е било посочено на ред №.... от Приложение № 1. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Кредисимо“ ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем № 2162278 /08.01.2020 г. е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, за сумата от 695,29 лева.

Ищецът посочва, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента- на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор- цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което е било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 от ЗЗЛ уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Посочва се, че такова действие има връчването на исковата молба.

Посочва се, че Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Към настоящия момент задължението все още не е погА.о.

Предвид изложеното иска съдът да приеме за установено, че ответникът Р. Ш. С., с ЕГН- **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК; 203374133, парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 508/2023г., а именно сумата в общ размер от 756,60 лева, от която:

1/ главница в размер на 400 л ева;

2 / възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 165,78 лева;

3/ договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 33 ,88 лева, за периода от 08.01.2020г. до 10.05.2020г.;

4/ законна лихва за забава върху главницата в размер на 130 ,50 лева, за период от 10.05.2020г. до 31.08.2023г.;

5 / както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията;

6 / законна лихва за забава върху възнараждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 26,44 лева, за период от 10.05.2020г. до 31.08.2023г.;

7/както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно 5 изплащане на вземанията.

Посочва се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл.2, раздел X , „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Претендират разноски, в т.ч. и в заповедното производство;