Определение № 29 от 03.07.2023, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. София, 03.07.2023 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. СВИЛЕН Р. А.

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20236000600026 по описа за 2023 година при участието на прокурора лейтенант МАРИЯ ДОЙЧЕВА, образувано по частен протест на Военно-окръжна прокуратура П. срещу определение № 41/22.06.2023 г. по чнд № 183/2023 г. на Военен съд – П..

Производството е по чл. 64 ал. 8 от НПК.

С протестираното определение състав на Военен съд – П. е взел мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 8 000 (осем хиляди) лева по досъдебно производство № ....... година по описа на Военно-окръжна прокуратура – П. спрямо обвиняемия гр.л. С. А. М. ЕГН **********. Съдът е оставил без уважение искането на военния прокурор, на основание чл. 64 ал. 1 от НПК, по отношение на същия обвиняем да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“

Недоволен от определението военният прокурор е подал частен протест.

Изтъкват се доводи за незаконосъобразност на същото. Налице били всички предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Налице било обосновано предположение, че този обвиняем е извършил деянието по чл. 281 ал. 2, т.т. 1 и 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, в което е обвинен.Оспорва се заключението на първостепенния съд, че не е налице опасност обвиняемият да извърши друго престъпление или да се отклони от съд и следствие. В тази насока се изтъкват предишните осъждания на обвиняемия, независимо от последвалата му реабилитация по право. Имало данни, че през 1 инкриминирания период М. е извършвал и други деяния, макар да не са налице доказателства да му бъде повдигнато обвинение за тях. Постоянният му адрес на местоживеене не бил пречка той да извърши и други престъпления, като това в което е обвинен. Здравословното му състояние не било пречка той да пребивава в местата за лишаване от свобода. В съдебно заседание прокурорът посочва, че честите пътувания на М. до Гърция и Германия също сочат на опасност този обвиняем да се укрие от съд и следствие. Иска се отмяна на атакуваното определение и да бъде уважено искането на прокуратурата за вземане най-тежката мярка за неотклонение на С. А. М. – „Задържане под стража“.

За да се произнесе Военно-апелативният съд взе предвид следното:

Обвиняемият С. А. М. е привлечен като обвиняем, затова че на 10.03.2023 година в землището на град Х. като съизвършител с ...... Д.Д., Г.Б.

И.П. и Д.П. с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чрез извършване на превоз от град Л. до землището на град Х. група от чужденци – осем лица граждани на С. да преминат в страната в нарушение на Закона за чужденците в Република България като деянието е извършено чрез използване на моторни превозни средства – престъпление по чл. 281 ал. 2, т.т. 1 и 5, вр. ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

Основният съд е преценил, че е налице обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен въз основа но обясненията на обвиняемата И.П., на обвиняемия Г.Б. от показанията на свидетелите Р.М. и Ш. (Ш.Х.). Изводът за обоснованото предположение не се оспорва от защитника на обвиняемия, видно от становището на същия по повод на частния протест.

Правилен е изводът на първостепенния съд, че липсват доказателства за опасност този обвиняем да се укрие или да извърши друго престъпление.

Обвиняемият М. има постоянно местоживеене в град Х., което се установява от представената от ОД на МВР – Х. справка (на л. 165 от том VI-ти на ДП).

Същият се занимава с покупко-продажба на автомобили, включително и в чужбина, което е законна дейност. Ето защо липсват доказателства, че същият може да се укрие. Правилен е и изводът на първостепенния съд, че няма доказателства, от които да се направи извод за опасност същият да извърши и друго престъпление. Наличието на предходни осъждания на М., по 2 които той е реабилитиран не сочи на такава опасност. Следва само да се отбележи, че последното му осъждане е от 2013 година. Това означава, че за един период от повече от десет години същият не е извършвал престъпления, което е доказателство за неговото поправяне и превъзпитание. Доводът в протеста, че са налице оперативни данни за друга престъпна дейност на обвиняемия М., но доказателствата не са достатъчни за повдигане на конкретни обвинения тук не следва да се обсъждат, доколкото съдът борави само с доказателства, които са събрани по реда на НПК. Честите пътувания на С. М. в чужбина не сочат на опасност същият да се укрие от съд и/или следствие, доколкото свободата на придвижване е основно право на гражданите на Република България и на Европейския съюз.

Предвид изложеното Военно-апелативният съд намира, че протестираното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По тези съображения и на основание чл. 64 ал. 8 НПК Военно-апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 41/22.06.2023 г. по нчхд № 183/2023 г. на Военен съд – П., с което на обвиняемия по досъдебно производство № ....... година по описа на Военно-окръжна прокуратура – П. гражданско лице С. А.

М. ЕГН ********** е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 8 000 (осем хиляди) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4