Решение № 293 от 02.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Пазарджик, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500335 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Велинградски районен съд №72 от 13.03.2025г. постановено по гр.д.№20245210100403 по описа на същия съд за 2024г. Е ОТХВЪРЛЕН предявения от В. К. А., с ЕГН **********, и адрес: гр. *******, против Териториално поделение Държавно горско стопанство „Алабак“, към ЮЦДП Смолян, със седалище и адрес на управление: гр. ********* с Директор инж. И. Ч., иск с правна квалификация по чл.357, ал. 1 връзка с чл.

195 КТ, с който ищецът иска да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № З-03-164 от 13.03.2024 г., издадена от инж. И. Ч. изпълняващ длъжността директор на ТП ДГС „Алабак“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Със същото решение е ОСЪДЕН В. К. А., с ЕГН **********, и адрес: гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ и 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№2079 от 24.03.

2025г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция В. К. А., ЕГН-********** от гр.Велинград чрез процесуалния си представител адв. С. Й. М. от АК-Пазарджик, с доводи за порочност на съдебния акт поради необоснованост и допуснати процесуални 1 нарушения, като излага следните съображения:

На първо място се твърди, че в обжалваното решение е налице липса на мотиви по всички изложени от ищеца възражения в исковата молба. В случая с исковата молба структурирана в отделни пунктове, в нейния пункт 4, били посочени възражения досежно липсата на мотивировка на Заповедта, като е конкретизирано, че „ за мястото на извършването на твърдяното нарушение, е посочен от работодателя подотдел 204 „м”, за което е изложено твърдение, че липсва такова място в ДГС Алабак обособено по посочения начин “ . Счита, че в съдебното решение това възражение не е коментирано от съда, което жалбоподателят счита за съществено, защото няма подобно място в ДГС Алабак. Акцентира се, че в случая номерацията на отделните горскостопански площи почива на строго определени правила регламентирани в Наредба №6 от 5 февруари 2004г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловно-стопанските райони в Република България /Обн. ДВ. бр.27 от 1 Април 2004г., изм. ДВ. бр.80 от 7 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.82 от 23 Октомври изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2016г./ Цитира се чл. 13 от Наредбата, че площта на всички гори и земи от горския фонд се разделя на отдели и подотдели, в границите на района на дейност на съответното ДЛ /Държавно лесничейство/ или ДДив.С /държавна дивечовъдна станция/; че използваните термини „лесничейство/а се заменят съответно с ”горско стопанство” и ”горски стопанства” съгласно §67 от ПЗР към ЗИДЗГ обн. - дв, бр. 43 от 2008 г. , изм. - дв, бр. 54 от 2008 г. , изм. - дв, бр. 63 от 2008 г. , изм. дв, бр. 9 1 от 2008 г., изм. - дв, бр. 80 от 2009 г. И след което идва ред и на въпроса за номерирането им, решен в чл. 15, ал. 1, според който отделите се номерират с поредните арабски числа, единно и последователно за цялата територия в района на дейност на ДЛ или ДДив.С независимо от собствеността на горите, като чл. 16 доразвивал, че в отделите има подотдели, които според чл. 20, ал. 1 от Наредбата се означават последователно с малките букви на българската азбука за всеки отдел поотделно. Според жалбоподателя, това означава, че в ДГС Алабак няма как да има подотдел 204 „м“, както е посочен в поканата за даване на обяснения и в самата Заповед за налагане на дисциплинарното нарушение, тъй като не може да съществуват отдел и подотдел посочени точно по този начин поради колизия с нормативния акт. Навежда се извода, за липса на пълна мотивировка на Заповедта за дисциплинарно наказание и респективно 2 липсата на мотиви в обжалваното съдебно решение по това възражение на работника което влече според ищеца неправилност на същото.

Жалбоподателят допълва, че е налице липса на мотиви в обжалвания съдебен акт и спрямо възражението му по в пункт 4 на исковата молба, че в Заповедта не е посочен и номер на контролната горска марка, която е използвана при маркирацията и че липсата на мотивиране на една заповед за налагане на Дисциплинарно наказание и то в достатъчна степен ищецът да е поставен в хипотеза на невъзможност за излагане на конкретни доводи и възражения.

Жалбоподателят счита, че излагането на мотиви от съда по този въпрос е от изключително значение за решаване на спора по делото, тъй като с Протоколно определение №104/13.02.2025г., съдът обявил за безспорно и обстоятелството, че освен ищеца и други лица са маркирали в отдела, като наличието и на други маркиращи в отдела поставя под съмнение дали всяка една от марките, за които е наложено наказание е поставена от ищецът или от Д. К., К. Г., М. М., всеки от тях използвал своята контролна горска марка с регистрационни номера, респективно за всеки един от тях както следва: -№ Аб477; Б 5630; Смята, че фактът, че процесният отдел е маркиран освен от А. и от посочените други 3 лица се доказвало от издадено Позволително за сеч в отдел № 0748611 от 28.12.2023г., където са посочени използваните контролни горски марки за маркираните за сеч дървостои.

Жалбоподателят допълва, че изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон-чл.236, ал.2 ГПК /чл.189 ал.2 от ГПК отм./ и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд. Твърди, че с приетите при действието на ГПК от 1952 год./отм./ постановления на Пленума на ВС - ППВС 1/1953 год., ППВС 7/1965 год. и ППВС 1/1985 год. са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка една от инстанциите по същество. Посочва, че е постоянна съдебната практика на ВКС и по въпроса, че нарушаването на изискването за мотивираност, както и недостатъците на мотивите са основание за отмяна поради неправилност на постановеното решение. Заключава, че пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви или погрешни мотиви, тези пороци водят до неправилност на обжалваното решение поради 3 необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Цитира съдебна практика / p.№432/26.10.2010 год. по гр.дело №826/2010 год. на ВКС, ГК-II г.о.; p. №157 от 01.07.2011г. по гр.д.№1125/2010 год. на ВКС, Г К трето г.о. постановени по реда на чл.290 ГПК.

В пункт втори от въззивната жалба жалбоподателят поддържа довод за неправилен извод на РС-Велинград, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ и че съдът е следвало на основание чл.

193, ал.2 от КТ да не разглежда спора по същество. Признава за Принципно правилно схващането, че Поканата за даване на обяснения може да препраща към други документи, които да са били известни на лицето ангажирано към дисциплинарна отговорност, какъвто обаче не е бил процесния случай.

Признава се, че ищецът А. е бил запознат с Протокол ПРТ-03-24 от 08.03.24г., с описана в него извършена проверка на отдел 204 „м“ , докато в поканата за даване на обяснения и в последствие в Заповедта за наказание е посочено, че става въпрос за подотдел 204 „м“ като счита, че очевидно е налице и визуално различие в изписването, както и че са налице противоречия с нормативния правопорядък, в цитираната Наредба. Счита, че РС-Велинград е следвало заради опорочаване на процедурата състоящо се в нарушение на процедурата за даване на обяснения да не разглежда трудовия спор по същество и да постанови Решение, с което да признае за незаконосъобразна и да отмени Заповед № 3-03-164 от 13.03.2024г. на Директора на ДГС Алабак И.

Ч., с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”

На следващо място жалбоподателят оспорва извода на съда, че за заповедта е достатъчно да бъде единствено текстово изписана и че е допустимо разминаване спрямо цифровото посочване на нарушената материална норма. Допълва, че наложеното наказание в цифров вид от работодателя е квалифицирано като такова по чл. 187, т. 3 от КТ, но че такава разпоредба не съществува, а материалната норма се състои от две отделни алинеи, което означава, че наложеното наказание е на основание на несъществуваща в правния мир материално правна норма, като този момент следва да бъде приравнен на липса на наложено наказание. Позовава се на УКАЗ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, и на чл. 26 регламентиращ, съдържанието на един акт и че когато норма съдържа членове, алинеи и точки, то същите следва да бъдат посочени спрямо 4 нормативния правопорядък, което не било извършено. Акцентира се, че дисциплинарното производство е със строго формален характер, който задължава работодателя да посочи точно и цифровото изражение на вменените нарушения, като следва да е налице и идентитет между цифровото и словесното описание и че в противен случай се нарушава правото на защита и поставя в невъзможност служителя да изложи доводи срещу несъществуваща в правния мир норма.

На следващо място жалбоподателят поддържа довод за неправилност на изводите на РС-Велинград, че служителя е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, поради липса на мотиви в обжалвания съдебен акт, които мотиви следвало да бъдат и в самата обжалвана Заповед. Изводът се аргументира с тезата, че извършената маркирация на отдела е одобрена без да има никакви забележки относно разминаване в маркирация между извършената на терен и тази по сортиментна ведомост и без забележки относно маркирани дървета в така наречени от работодателя трудно достъпни части. Счита, че с това категорично се опровергава тезата на работодателя, че е извършено нарушение на трудовата дисциплина, който момент се доказвал от няколко лесовъдски документа, които се намират в лесовъдските и технологични досиета на процесния отдел и са приложени по делото.

Изброява ги- Технологичен план-№1 от 01.09.202Зг., одобрен от единия заместник директор на ДГС Алабак инженер И. М.; карнет-опис за извършено маркиране от 01.09.2023г., одобрен от другия заместник директор на ДГС Алабак-инженер Ц. Х.; Технологичен план №2 от 15.01.2024г., който е одобрен от единия заместник директор на ДГС Алабак инженер И. М. и утвърден от самия Директор. Конкретизира, че наличието на посочените три документа, одобрени и утвърдени от самото ръководство на ДГС Алабак опровергава залегналата теза в обжалваната Заповед за нередности и разминавания в маркирацията. Допълва, че след одобряването на маркирацията отделът е отдаден за сеч на дружество, занимаващо се с дърводобив, което е и извършило сеч след утвърждаване и приемане на маркирацията, и че след сключването на Договора, отделът е предаден с Протокол на дружеството спечелило процедурата и на основание горепосоченото позволително за сеч е отпочната и самата сеч. Акцентира, че отделът е приет от експлоатиращата фирма без да има никакви забележки досежно извършената маркирация, и е индиция, че маркирацията е изпълнена 5 съобразно технологичните изисквания и според оптималните лесовъдски показатели. Заключава, че по този начин след като и самата сеч е отпочнала, то не е възможно да бъде установено какво точно е отсякъл търговеца и дали всичко е било според извършената маркирация. Предвид на изложеното счита, че не е налице и извършено нарушение на трудовата дисциплина.

Твърди още, че в исковата молба са изложени обстоятелства, че в обжалваната Заповед липсват и мотиви по отношение на това какво според работодателя представлява и „неизпълнение на възложената работа” ;че фактическият състав на нарушението ”неизпълнение на възложената работа” може да бъде осъществен както с бездействие, когато работникът или служителят не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с действие - когато същият работи не това, което му е възложено или следва от характера на определената работа. Като акцентира, че в случая не е описано какво точно не е изпълнено и според коя от двете възможни проявни форми. Отделно от това, не било посочено и според кой нормативен и/или вътрешно ведомствен акт, длъжностна характеристика или конкретна Заповед на работодателя не е изпълнено. Допълва, че съдът в своя акт е посочил, че в длъжностната характеристика на ищеца е посочено какви са му задълженията, но не е посочил, какво не е извършено спрямо двете проявни форми, като се изтъква и обстоятелство за нарушени задължения в една длъжностна характеристика, в случая следва да бъде инкорпорирано и в самата Заповед за налагане на дисциплинарно наказание и едва тогава служителят би могъл да се защити в хода на дисциплинарното производство.

Разпечатката съдържа 24 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3866d68-b59c-4ac9-8b96-7b9dadad8657