Решение № 70 от 05.05.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Девин, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100210 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 410 от ГПК.

Ищцовото дружество твърди в исковата молба, че във връзка с Разпореждане № 446 от 08.05.2024 по ч.гр.д. № 435/2023г. по описа на Районен съд - Девин, получено на 15.05.2024 г. са уведомени, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжник В. М. Д. е връчена на последния при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и в законоустановения срок, „АПС Б. Б.“ упражнява законовото си право да предяви иск, с който моли съда да признае за установено по отношение на ответника В. М. Д., че същият дължи на „АПС Б. Б.“ вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 435/2023 г. по описа на Районен съд - Девин, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че на 28.01.2019г. длъжникът В. М. Д. е сключил Договор за потребителски кредит № 265* с „С. К.“ ООД, по силата на който е получил сумата от 500 лева, срещу което се съгласил да върне 1 броя вноски в по 516.69 лева в срок до 28.02.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен 1 план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.2 %. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 265* на 28.01.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Счита, че изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С. К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Твърди, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Счита, че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди, че ответникът В. М. Д., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „С. К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите 2 вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера "АПС Б. Б." ЕООД. Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер, както и че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Счита, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Моли съда ако приеме, че уведомяването на длъжника ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Твърди, че ответникът В. М. Д.не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. Моли съда да приеме за установено, че ответникът В. М. Д. дължи на "АПС Б. Б." ЕООД парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 435/2023 г., а именно сумата в общ размер от 557.05 лева, формирана както следва: главница в размер на 468.57 лева; законна лихва за забава върху главницата в размер на 88.48 лева за период от 28.02.2019 г. до 16.10.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за 3 просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника В. М. Д., че същият дължи на „АПС Б. Б.“ гр. С., сумата в общ размер от 557.05 лева, формирана както следва: 1/ главница в размер на 468.57 лева; 2/ законна лихва за забава върху главницата в размер на 88.48 лв. за период от 28.02.2019 г. до 16.10.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. По образуваното ч.гр.д. № 435/2023г. по описа на Районен съд – Девин, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на заявителя „АПС Б.

Б.“ ЕООД са присъдени разноски, както следва: държавна такса в размер на 25.00 лева съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски на основание чл. 78 от ГПК, а именно: държавна такса в размер на 50.00 лева, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Претендира за радноски по заповедното - ч. гр. д. № 435/2023г. по описа на Районен съд Девин и настоящото дело.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител – а. Д. оспорва предявения иск от „АПС Б. Б.“ ЕООД, като излага съображения. Моли съда на основание чл. 183 от ГПК да задължи ищцовото дружество да представи оригиналите от 4 така оспорените документи. В случай, че оригиналите бъдат представени от страна на ищцовото дружество, счита, че исковата молба е нередовна, защото от обстоятелствената част на същата не става ясно какви са признаците характеризиращи сключения между страните договор по отношение на индивидуализацията на вземането чрез посочване на неговото основание, размер, изискуемост, на субекта, на който трябва да се изпълни и субекта, който трябва да изпълни това задължение(носителят на вземането и личността на длъжника). Счита, че тъй като договорът е сделка, която се характеризира като консесуална, неформална, двустранна и възмездна, т.е. касае се за договор, по който възникналите между страните по него правоотношения следва да се уреждат по аналогия от нормите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, и реквизитите, обективирани в него, предпоставят длъжникът да направи преценка до колко е основателна претенцията на взискателя и съответно да я оспори, ако сметне това за необходимо или не. Счита, че съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС, съдържаща се и в Определение № 953/22.07.2014г. по гр.д. № 2902/2014г. на ВКС III-то гр.о., сочи, че съществуването на договор следва да се установи от страната, която търси изпълнение по него (чл.154, ал.1 ГПК). Счита, че договорът за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. не е произвел прехвърлителното си действие по отношение на доверителя й, тъй като не е спазена нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Счита представеното от ищеца Уведомление за цесия с адресат В. Д. не може да се счита за надлежно такова, защото то не е достигнало до знанието на ответника - липсват всякакви доказателства за неговото надлежно връчване. Твърди, че е приложено по делото копие на това уведомление, подписано с електронен подпис, но не са приложени никакви доказателства кога, по какъв начин е изпратено, връчено или изобщо стигнало до знанието на доверителя и.

Твърди, че в нарушение на материалния и на процесуалния закон са сключени договори за цесия, непораждащи правни действия, и след като се установява недействителността им, то е недопустимо ищецът да основава претенцията си въз основа на същите, поради което претенциите са неоснователни и недоказани. Счита, че първо - липсва овластяване от стария кредитор на новия такъв да уведоми ответника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането; 2. Не е налице надлежно уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземането; З. Не са налице всички съставни елементи на договорите за цесия, поради което същите са недействителни.

5

Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че след като законът не е указал формата и момента на съобщаване на длъжника на договора за прехвърляне на вземания, а същевременно ответникът е бил уведомен с подаването на исковата молба, то тези обстоятелства сочели на извършено надлежно уведомяване. Счита нормите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, че са императивни и тяхното неспазване води до неблагоприятни правни последици за лицето, което ги е нарушило. А що се касае до твърдението на ищеца, че уведомяването на ответника за прехвърленото вземане е станало с подадената от същия искова молба, счита, че тези твърдения противоречат не само на материалния закон, но и на съдебната практика, в какъвто смисъл е постановено Решение № 698/23.10.2008г. на ВКС по т.д. № 306/2008год., II г.о., ТК, в което съдът е приел, че не може да се счита за валидно уведомление депозираното от цесионера на искова молба пред съда, тъй като според изричната разпоредба на чл. 99, ал. З ЗЗД, съобщението трябва да бъде извършено от цедента. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като недоказани и неоснователни предявените против В. Д. претенции, претендира за разноски по делото.