Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 01.11.2024, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Административно наказателно дело 134/2024
Вид
Решение № 59
Подписан
01.11.2024
В сила
04.04.2025
Състав
Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. ЛЕВСКИ, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20244410200134 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство по постъпила жалба от ЕТ „***“, ЕИК***, със седалище: гр. ***, представлявано от управителя *** ***, срещу електронен фиш №8505153186, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП.

Жалбоподателят счита издадения срещу него електронен фиш за незаконосъобразен, тъй като неоснователно и в нарушение на закона е ангажирана административнонаказателната отговорност.

Навежда подробни съображения. Сочи, че превозното средство влекач *** към датата на нарушението 04.02.2022г. е оборудвано с бордово устройство, при което изминатите километри, за които се дължи пътна такса се отчитат и заплащат в края на месеца чрез „Интелигентни трафик системи“, като прилагат обобщена справка, че в ППС се е намирало разплащателно устройство. Счита, че не може да се приеме за доказано, че собственикът е допуснал движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнил задълженията си по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 ЗП.

Счита формулиране на обвинението, че жалбоподателят не е заплатил дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 ЗП е необосновано и неправилно, тъй като заплащането на дължимата такса не е извършено предварително. Посочва, че към Интелигентни трафик системи периодично се превеждали авансово суми 1 за попълване на предплатения баланс по договор 43909 и данните за навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа са отчитани и подавани от бордовото устройство, с което влекачът е бил снабден и което е функционирало, а таксите са заплащани ежедневно чрез автоматично генериране от системата БГ Тол и усвояване суми от предплатения баланс.

При връчването на ел. фиш жалбоподателят не бил уведомен, че фактът на използваното бордово устройство и на спазвания дотогава режим на отчитане на дължимите такси в края на месеца е съобразен от системата по чл. 167а от ЗДвП, като счита, че направеното описание на нарушението в процесния фиш е непълно и опорочено.

На следващо място прилага Договор от 01.04.2021г., сключен между Интелигентни трафик системи АД и жалбоподателя, по силата на който Интелигентни трафик системи АД се задължават да предоставят на жалбоподателя срещу заплащане Услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминало разстояние и на база време (ел. винетки) договор с предплатен баланс. Навежда подробни съображения, според които при описаните от жалбоподателя данни и предвид нормата на чл. 139, ал.7 ЗДвП не следва да се приема, че е осъществено деянието по чл. 102, ал.2 от ЗДвП, алтернативно – ако е осъществено, то същото не е осъществено виновно по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗАНН. Съответно, при наличие на договор, анекс и приложение по отношение услуга за електронно събиране на пътни такси, собственикът на процесното ППС не е имал пряко задължение по см. на чл.

179, ал.3б ЗДвП, тъй като са съществували договорни задължения за трето лице по смисъла на чл. 139, ал.7 от ЗДвП. Счита, че според договорните отношения, страна по договора не е водачът, нито било предвидено собственикът да уведомява ползвателя на ППС – водач за действието на договора и информацията за наличие на бордово устройство за ППС, чийто рег. номер не е сменен, както и не е променена собствеността, попадат в обхвата на смекчаващите при преценка на случая като маловажен.

На следващо място счита, че липсват доказателства, че съответната такса по чл. 10б, ал.5 от ЗП е в размер на 167 лв., както и доказателства за законосъобразността на контролно устройство №40211, представляващо елемент от електронната система за събиране на такси.

Претендира направените деловодни разноски.

В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт.

Становището на ответника е, че жалбата е неоснователна и следва ел. фиш да бъде потвърден, като издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява 2 основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 04.02.2022г. в 13:44 часа е установено нарушение с посочен във фиша номер с ППС влекач ***, с рег. номер ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Левски, за движение по път I-3, км 53+642, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация за преминаването.

Посочено е, че нарушението е установено с устройство №40211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на I-3, км 53+642.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата и е отразено, че на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството – жалбоподател се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв., като собственик/ползвател, на когото е регистрирано ППС.

Според чл. 102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Съдът счита, че незаконосъобразно за вмененото нарушение е издаден електронен фиш вместо да бъде съставен АУАН и въз основа на него наказателно постановление. В процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател, тъй като за така вмененото на жалбоподателя нарушение няма процесуална възможност да се издава електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е от ЗДвП. Издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б 3

ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило изначално административнонаказателното производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш.

Според съда, в случая, дори и да е налице констатирано нарушение, не е било налице основание за издаване на електронен фиш за същото, доколкото към датата на извършване, съответно на установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена именно имуществена санкция в случая.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението сочи, че при нарушение по чл. 179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата й редакция не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП.

С оглед на изложеното към датата на извършване на нарушението не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Видно е, че след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024г. законодателят вече е предвидил възможност за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП.

До изменението обаче липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай – за нарушение, извършено през 2022г. е недопустимо, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл е налице съдебна практика – Решение №287/2024г. по к.а.н.д.18/2024г. на АС – Шумен; Решение №2940 по к.а.н.д. №306/2024г. на АС – Бургас и др.

Отделно от посоченото, според съда в случая не е налице надлежно описание на административното нарушение в рамките на електронния фиш, което се явява съществено процесуално нарушение. В случая, видно от съдържанието на електронния фиш, в същия липсва отразяване на изпълнителното деяние на нарушението, като се има предвид, че съгласно чл.

102, ал.2, вр. чл. 179, ал.3б ЗДвП се санкционира поведение на собственик/ползвател, който допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което изцяло или 4 частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Липсата на конкретно посочване на размера на дължимата тол такса, като не е посочено как точно е формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало ППС, между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието, че е изминало ограничава правото на жалбоподателя да разбере в пълнота фактическите предели на вмененото му нарушение.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По отношение на направените възражения, че нарушението не е осъществено виновно по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗАНН – при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ.

Неоснователен е и доводът за наличието на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. Съгласно чл. 189з от ЗДвП във вр. с чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Въведена е изрична забрана за прилагане института на маловажен случай към нарушенията по ЗДвП.