Определение № 10166 от 07.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10166 гр. София, 07.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20221110164124 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба, подадена от адв. К. Б., в качеството й на процесуален представител на длъжника П. Д. П., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Определението от 15.08.2023 г., с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските. В молбата се посочва, че в полза на пълномощника на длъжника по делото и за оказаните безплатна правна помощ и съдействие се следва адвокатско възнаграждение в размер, определен според правилата на чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, тъй като се касае за проведено съдебно производство пред първоинстанционен съд, което е двустранно такова – с равноправното участие на двете страни. Оспорва приложението на чл. 11 и на чл. 6, т. 5 от Наредбата, предвид изричната разпоредба на чл. 7, ал. 7 от последната. В молбата се посочва, че съгласно трайно установената съдебна практика длъжникът в заповедното производство има право на сторените разноски, като право на такива има и адвокатът за осъществената от него правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. Изложени са твърдения, че не следва да се провежда разграничение в подлежащите на присъждане разноски за адвокатско възнаграждение в полза на заявителя и в полза на длъжника по делото. В молбата се посочва, че депозирането на възражение не се изразява в бланкетно попълване на същото, а е в резултат от конкретна преценка на доказателствата и приложимото право. В подкрепа на твърденията си адв. Б. се позовава на съдебни актове, постановени от СГС и ВКС. Ето защо, в случая следващото се адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 600 лева, поради което се отправя искане за изменение на определението на съда и за присъждане на сумата от още 550 лева.

В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна – заявителят [фирма] оспорва искането като неоснователно. Счита, че претендираният размер от 600 лева е необоснован, предвид липсата на активно процесуално поведение от страна на длъжника, съответно от процесуалния му представител в хода на заповедното производство, изразяващо се единствено в подаване на бланкетно възражение. Оспорва приложимостта на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и определяне на възнаграждение поотделно за претенцията за главница и тази за лихва, доколкото в хода на заповедното производство не се предявяват искове, а вземане. Посочва, че подаването на възражение няма самостоятелен характер, а е единствено предпоставка за развитие на състезателното и двустранно исково производство, като целта му е да се провери дали вземането е безспорно. Ето защо, определеното от съда 1 възнаграждение от 50 лева е правилно и не следва да бъде увеличавано. В отговора се поддържа, че в настоящия случай, предвид липсата на фактическа и правна сложност, при определяне на следващото се на длъжника/процесуалния му представител адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан с установените в Наредбата минимални прагове. С тези доводи се отправя искане молбата по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо, като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес – пълномощника на длъжника по делото за присъждане на разноски за оказана безплатна правна защита. С оглед изложените в същата доводи, съдът намира, че се касае за искане за изменение на постановеното по делото определение от 15.08.2023 г. в частта за разноските, тъй като се твърди, че присъдените такива са в по-нисък размер от следващите се на молителя.

По същество искането се явява частично основателно, предвид следните съображения:

Настоящото производство е образувано по заявление, подадено от [фирма] с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Д. П..

Съдът е уважил изцяло заявлението и по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 1498,52 лева, представляваща главница за доставени водоснабдителни и канализационни услуги, отразена във фактури за периода от 31.05.2018 г. до 10.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 1498,52 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 180,60 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 10.09.2022 г., държавна такса в размер на 33,58 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева – разноски по делото.

По делото в срок е постъпило писмено възражение от длъжника П. Д. П., чрез пълномощника му адв. К. Б., в което вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени по основание и размер. С възражението е направено искане за присъждане в полза на адв. Б., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева. Към възражението е представен заверен препис от договор за правна помощ и съдействие от 30.01.2023 г., сключен между длъжника П. П. и адв. К. Б. за оказване на правна консултация, съдействие и процесуално представителство по ч. гр. дело № 64124/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав. В раздел III „договорено възнаграждение“ е отразено, че услугите по договора ще бъдат предоставени безплатно от адвоката на клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, като клиентът декларира, че е материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

С разпореждане от 08.06.2023 г. съдът е указал на заявителя [фирма] възможността в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането да предяви иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, издадена по делото, предвид депозираното от длъжника писмено възражение.

С Определение от 15.08.2023 г. издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022 г. е обезсилена, поради това, че в указания му едномесечен срок дружеството – заявител не е предявило искове за установяване съществуването на вземанията си, респ. не е депозирало в срок доказателство за това. С определението – с оглед основанието за обезсилване на заповедта за изпълнение и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, заявителят е осъден да заплати в полза на адв. К. И. Б. – процесуален представител на длъжника по делото сумата 2 от 50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на длъжника, предвид представените към възражението договор за правна помощ и съдействие от 30.01.2023 г. и пълномощно към същото, с отразено представителство на длъжника по реда на чл. 38, ал. ал. 1,т. 2 ЗАдв.

Изясни се, че в настоящото производство длъжникът П. Д. П. е представляван от адв.

К. Б. на основание договор за правна защита и съдействие от 30.01.2023 г., в който страните изрично са уговорили, че последната ще бъде предоставена безплатно от адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като доверителят е материално затруднено лице, което обстоятелство същият е декларирал с договора, а адвокат Б. се е съгласила да представлява клиента безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това – доверителят е материално затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – в т. см. Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 395 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., ТК.

При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, следващо се на адв. Б. за осъщественото процесуално представителство на длъжника по делото, съдът съобрази конкретно извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия, изразяващи се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което намира, че следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в минималният размер, установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата и възлизащ на сумата от 200 лева, съгласно редакцията на разпоредбата към момента на сключване на договора за правна помощ – 30.01.2023 г., респ. 50 лева в редакцията до изменението с ДВ бр. 88, в сила от 4.11.2022 г.

В тази връзка съдът взе предвид, че подаването на възражението по чл. 414 ГПК няма самостоятелен характер, а представлява формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение и е основание за развитие на установително исково състезателно производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Възражението на длъжника по чл. 414 ГПК не служи като средство за материалноправната му защита, поради което не се изисква обосноваването му арг. чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК. При депозирано възражение заповедният съд не дължи произнасяне по същество, като преценката му е дали възражението е подадено в срок и дали със същото вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, в който случай следва да бъдат дадени указания до заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство извършеното от пълномощника на длъжника процесуално действие се изчерпва единствено с подаването на възражение, поради което и по вече изложените съображения съдът намира, че в случая не е налице оказана адвокатска защита по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се касае до оказано съдействие по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, в който случай възнаграждението е в размер на 200 лева. Следва да се отбележи, че съображенията в горния смисъл са възприети и с Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А въззивен състав, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д въззивен състав, Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС и определение № 11614/16.11.2022 г. по ч. гр. дело № 11675/2022 г. по описа на СГС, I-И състав.

В тази връзка и с оглед изричните твърдения, изложени в процесната молба, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед 3 за изпълнение възнаграждението, остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена от материалния интерес.

Съдът намира за основателни изложените от заявителя твърдения в депозирания писмен отговор на молбата по чл. 248 ГПК, че за възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието (обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г.), както и, че според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването , включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно в случая е, че длъжникът, чрез процесуалния си представител, е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение.