Определение № 64 от 21.02.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 64 гр. К., 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно гражданско дело № 20255100500039 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С Определение № 172/24.10.2024 г., постановено по ч.гр.д № 45/2024 г., Районен съд – И. е обезсилил Заповед № 22/02.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и е прекратил производството по делото.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят Н. Н.. В подадената от последния частна жалба се сочи, че заповедта за изпълнение е издадена на 02.04.2024 г. и е връчена на Г.Г. – баща на длъжника. Жалбоподателят изразява становище, че липсва валидно пълномощно между Ж.Г. (длъжника) и Г.Г., тъй като представеното пълномощно не отговаря на чл. 32 и сл. от ГПК. В тази връзка се отбелязва, че липсва подпис на Г.Г. на пълномощното, не е вписан номера на делото, както и че пълномощното датира от 2006 г., т.е. преди да „излезе“ ГПК през 2008 г. В жалбата е отразено, че чл. 35 от ГПК предполага оттегляне на пълномощие, т.е. законодателят е предвидил, че за да има пълномощно, следва да се посочи номера на делото и дали то е валидно до приключване на делото на всички съдебни инстанции. Жалбоподателят прави извод, че не би могло да има оттегляне на пълномощно, тъй като Ж.Г. може да не знае за образуваното дело. Точно затова важен реквизит на пълномощното бил вписаният номер на конкретното дело. В жалбата се сочи също, че са дадени указания, който не са изпълнени, но е входиран нов вид възражение, което е недопустимо, тъй като не е подадено в срок. При тези доводи жалбоподателят моли въззивния съд да отмени Определение № 172/24.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 45/2024 г. по описа на Районен съд – И., с което издадената заповед за изпълнение е обезсилена и производството по делото е прекратено, и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Подадената частна жалба е връчена на насрещната страна, но не е подаден отговор.

Във връзка с подадената частна жалба делото е изпратено на Окръжен съд – Х., където е било образувано в.ч.гр.д. № 1002/2024 г. по описа на същият съд. Поради отвод на всички съдии от посочения съд, производство по делото е било прекратено и същото е било изпратено на Апелативен съд – П. за определяне на друг равен по степен съд, за разглеждането му. С Определение № 30/06.02.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 53/2025 г. Апелативен съд – П. е определил Окръжен съд – К. за разглеждане на подадената частна жалба.

Окръжен съд – К., при извършената проверка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбоподател, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от изложените в частната жалба съображения.

В Районен съд – Д. е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Н. А. Н. от гр. В., във връзка с което е било образувано ч.гр.д. № 395/2024 г. по описа на същия съд. Предвид направените отводи от всички съдии от РС – Д., производството е било прекратено и изпратено на Окръжен съд – Х. за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото.

С Определение № 294/26.03.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 238/2024 г. по описа на Окръжен съд – Х., делото е било изпратено за разглеждане на Районен съд – И., където е било образувано ч.гр.д. № 45/2024 г. по описа на същия съд. В хода на последното на 02.04.2024 г. е била издадена Заповед № 22/02.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ж.Г. Г. от гр. Д.. Издадената заповед е била изпратена до длъжника на адрес гр. Д., ул.“З.З. № *, ВХ.*, ет.*, ап.*, и същата е била надлежно връчена на Г.Г. – посочен като баща на длъжника, на 09.04.2024 г.

На 02.05.2024 г. в Районен съд – И. е подадено възражение от Г.И. Г.. Предвид констатирана нередовност в подаденото възражение, с Разпореждане № 78/22.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 45/2024 г., връчено на процесуалния представител на длъжника – адв. В.К. от АК – Х., на 29.05.2024 г., Районен съд – И. е указал да бъде уточнено кой е подписал подаденото възражение. На 30.05.2024 г. в Районен съд – И. е внесена уточняваща молба с приложено към нея възражение от 30.05.2024 г. Първоинстанционният съд е приел, че установената нередовност е отстранена в срок и с Определение № 115/01.08.2024 г. е указал на заявителя Н. Н., че има право да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Със същото определение е указано на заявителя, че ако не представи доказателства, че е предявил иск в указания срок издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло. Определението е връчено лично на Н. Н. на 13.08.2024 г. С 2 обжалваното Определение № 172/24.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 45/2024 г., Районен съд – И. е обезсилил Заповед № 22/02.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и е прекратил производството по делото.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че заявителят Н. Н. не е изпълнил законоустановеното му задължение да предяви иск срещу длъжника Ж.Г. в едномесечен срок, въпреки указаната му последица от неизпълнение на същото. Районният съд е посочил, че препис от определението, с което на заявителя е указано, че следва да предяви иск в едномесечен срок е получено от последния на 13.08.2024 г., а посочения срок е изтекъл на 13.09.2024 г.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно.

Видно от приложените по делото доказателства е, че с подаденото възражение от 29.04.2024 г. от Г.И. Г. е представено и заверено копие на нотариално заверено пълномощно от 12.06.2006 г., с което Ж.Г. Г. е упълномощил Г.И. Г., посочен в пълномощното като баща на упълномощителя, да го представлява пред различни институции, включително и пред съдебни инстанции (т.3 от пълномощното). По делото обаче не са налице доказателства дали пълномощникът Г.Г. е баща на упълномощителя Ж.Г., поради което не може да се направи извод налице ли е надлежно учредена представителна власт по смисъла на чл. 32, т.2 от ГПК, респ. налице ли е валидно подадено възражение. В тази връзка дадените указания от решаващия съд с Разпореждане № 78/22.05.2024 г. са непълни, като последният не е указал на длъжника, че следва да докаже, че пълномощникът Г.Г. е негов баща, а единствен е указал, че следва да бъде уточнено кой е подписал възражението.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че посоченото пълномощно не отговаря на чл. 32 и сл. от ГПК , поради липсата на подпис на упълномощения и липсата на вписване на номера на конкретното дело.

Упълномощаването е едностранна сделка и няма изискване за валидността на пълномощното, последното да е подписано и от упълномощеното лице, както и процесуалния закон не поставя изискване в самото пълномощно да е посочено конкретното дело. Упълномощаването може да е общо, каквото е в настоящият случай, като пълномощника може да извършва всички действия, освен такива, за които се изисква изрично упълномощаване.

Действително в обсъжданото пълномощно не са посочени адрес и телефон на пълномощника, изискване на чл. 33 от ГПК, но непосочването им не е в състояние на опорочи упълномощаването.

Поради горното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд, за даване на указания и възможност на длъжника да представи доказателства, относно обстоятелството дали пълномощника, подал възражението, е негов баща. След 3 установяване на това обстоятелство първоинстанционният съд следва да прецени налице ли са предпоставките за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Водим от изложеното, Окръжен съд – К.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 172/24.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 45/2024 г. по описа на Районен съд – И., с което е обезсилена Заповед № 22/02.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и производството по делото е прекратено, и ВРЪЩА делото на Районен съд – И. за изпълнение на дадените в мотивировъчната част указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4