Решение № 219 от 06.12.2022, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Харманли, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20225630100577 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. П. Д., ЕГН ********** и Р. П.

С., ЕГН ****, подадена чрез адвокат Т. Д. против община Харманли, с която се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Браница, община Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-334/06.02.2018г. на ИД на АК, находящ се в местността Мандра Борум, целият с площ от 4103 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, с номер по предходен план 010025, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***,

*** и ***.

Ищците твърдят, че техният наследодател П. Д. П. през 1942г. е закупил имот от 2 200 кв.м., ведно с построените в него къща и стопанска постройка, както и двор от около 4 дка, който бил използван за пасище на притежаваните от него животни. Дворът бил ограден с жив плет. След образуването на регулационния план на село Браница със заповед № 1762 от 1951г. имотът бил разделен на две части, като в регулацията на селото останали УПИ VII3 0 и УПИ VIII-30, в квартал 1 с обща площ от 2220 кв.м., а дворното място – извън регулация към настоящия момент представлявало поземлен имот с идентификатор 060080.10.25 с площ от 4103 кв.м. Процесният поземлен имот граничил със строителните граници на населеното място, тоест останал извън притежаваното от ищците УПИ.

Ищците посочват, че през целия си живот техният наследодател стопанисвал и поддържал останалото извън регулация място, като след смъртта му на 22.09.2001г. за имота се грижил ищецът М. Д., а мястото било оформено като овощна градина.

Ищците посочват, че при опит да се снабдят с документ за собственост на процесния поземлен имот установили, че същият е записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и като носител на правото на собственост била вписана община Харманли. Имотът никога не бил заявяван за възстановяване, тъй като не е бил отнеман. Никой никога не бил оспорвал правото на собственост на ищците върху имота. От 1942г. до момента включително единствено те владеели имота, като владението им било явно, непрекъснато и спокойно. Твърдят, че 1 имотът никога не е бил отчуждаван, одържавяван или отнеман, за него не важала забраната на чл. 86, ал. 1 от ЗС, нито по чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито пък тази по чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ.

С тези мотиви ищците искат да бъде установено по отношение на ответника правото им на собственост върху поземлен с имот с идентификатор 060080.10.25 на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност и наследствено правоприемство.

Претендират се направените съдебни разноски.

В съдебно заседание, ищците редовно призовани, ищецът М. Д. се явява лично, а ищцата Р. С. - не се явява. Двамата се представляват от адвокат Т. Д.. Поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна и доказана.

Претендира разноски по делото.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 22 от 21.04.2022г., издадено от село Браница, община Харманли, област Хасково наследници на П. Д. П., ЕГН **********, починал на 22.09.2001г. са били В. Т. П. – съпруга, починала на 10.04.2003г., Р. П. С. – дъщеря и М. П. Д. – син.

Видно от представената скица № 15-508308 от 12.05.2022г. на СГКК-Хасково за процесния недвижим имот с идентификатор *** като собственици по данни от КРНИ са записани земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ – решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници, издаден от ОС „ЗГ“ – Харманли. От същата се установява, че процесният недвижим имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Браница, община Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-334/06.02.2018г. на ИД на АК, находящ се в местността Мандра Борум, целият с площ от 4103 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, с номер по предходен план 010025, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***, а от удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия се установява, че имотът граничи със строителните граници на населеното място и се намира до 1 км от пътната мрежа с трайна настилка.

Доказва се от представения по делото нотариален акт за право на собственост по обстоятелствена проверка № 82, том II, рег. № 1991, дело № 247 от 22.12.2006г. на нотариус вписан в НК с рег. № 463, че ищците са признати за собственици въз основа на давностно владение и наследство на УПИ VII-30 и УПИ VIII-30, двата имота с обща площ от 2 220 кв.м., в квартал 1 по плана за регулация на село Браница, община Харманли, област Хасково, одобрен със заповед № 1762/51 и 3116/06г., ведно с построената в УПИ VII-30 двуетажна полумасивна жилищна сгР. с РСП от 80 кв.м. и в УПИ VIII-30 стопанска постройка с РЗП от 12 кв.м., които постройки били в режим на търпимост, при граници на имoтите: УПИ IX-33, път, УПИ VI-32, път.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в кадастралния и регулационен план на село Браница, одобрен със Заповед № 1762 от 1951г. било нанесено дворно място с планоснимачен номер 30, което попадало частично извън строителните граници на населеното място. В разписния лист за това дворно място били записани две имена – „Д. Ж. И.“ и „ ********** П. Д. Д. НА 90/63г.“. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че актуалният запис в разписния лист е на Пеню Димов.

2

Впоследствие в плана за земеразделяне на землище село Браница е нанесен поземлен имот с номер 010025, с площ от 4,103 дка, вид територия – селскостопански фонт, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – 6, местност „Мандра борум“, вид собственост – стопанисвано от общината, собственик – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. На кадастралната карта на село Браница бил нанесен поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Браница, община Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-334/06.02.2018г. на ИД на АК, находящ се в местността Мандра Борум, целият с площ от 4103 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, , вид собственост – стопанисвано от общината, с номер по предходен план 010025, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и

***. В мотивната част на заключението на вещото лице е уточнено, че кадастралната карта на село Браница е създадена чрез преобразуване на картата на възстановената собственост (плана за земеразделяне), като не били извършвани дейностите по изследване и отстраняване на евентуални грешки при „контактни зони“, тоест в зони, в които се допират, застъпват или разминават плановете на урбанизираните територии с планове на неурбанизираните територии. Дворно място с планоснимачен номер 30 по кадастрален план от 1951г. било точно такава контактна зона, в която се застъпвали кадастралния план от 1951г. на населеното място и кадастралната карта (картата на възстановената собственост).

Процесният поземлен имот с идентификатор *** по КККР изцяло се покривал с тази част от дворно място с планоснимачен номер 30 по плана на 1951г., която попадала извън регулационните граници на населеното място.

От заключението се установява още, че в Община Харманли няма данни процесният имот да е бил обект на реституционни процедури, няма данни да е бил отнеман, одържавяван, отчуждаван и възстановяван.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П. И. П. се установява, че процесният недвижим имот се ползва единствено от ищците след смъртта на баща им Пеню. Никога не бил виждал някой друг да обработва земята или да се ползва от нея. Дворът се ползвал единствено от ищците и то за отглеждане на животни. Имотът представлявал дворно място от около 3-4 дка, което било заградено с телена огР.. В двора имало стара къща и нова къща на два етажа, както и стопански постройки. Дворът се намирал на края на селото.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни, житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелят пресъздава личните си и преки впечатления.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право на собственост на ищците от ответника и правото на собственост върху процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.

В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищците твърдят, че са собственици на имот с идентификатор ***, а като собственик на този имот е вписана община Харманли. По делото е безспорно установено и, че ищците упражняват фактическа власт върху имота към датата на исковата молба, поради което нямат правен интерес от използването на друг способ за защита на посесорните им права /ревандикационен иск/.

От изложеното може да се направи обоснован извод, че ищците имат правен интерес от предявяването на настоящия иск, следователно искът е допустим.

3

Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.

Ищците се легитимират като собственици на процесния поземлен имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като твърдят, че от 1942 до 2001г. имотът се владеел от П. П.., а след това се владял единствено от тях.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната последица придобиване на вещното право е нормативно свързана с тези юридически факти.

Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за имуществата, за собствеността и сервитутите /отм./), а именно: да е постоянно – фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.