Решение № 305 от 23.10.2023, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Враца, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от В. Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20231420200925 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН

Образувано е по жалба на „Йеттел България“ ЕАД, гр. София, срещу Наказателно постановление (НП) №К-002759/28.08.2023 г., издадено от директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед №677/21.08.2019 г. от Председателя на КЗП, с което на основание чл.210в, вр. чл.231 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение по чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 ЗЗП, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 6000,00 лв.

В жалбата се твърди, че нарушението не е извършено, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че без основание не е приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН. При това се прави искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 24.04.2023 г., по повод постъпила жалба, е извършена проверка на дружеството-жалбоподател в офис, находящ се в гр. Враца, бул. Н. Войводов №8. В хода на проверката се установило, че на 04.10.2022 г. потребителка се явила в офиса на дружеството поради получено съобщение, че договорът й за мобилен телефон ********** изтича. В тази връзка от представител на дружеството й бил предоставен мобилен апарат. Но при посещение на офиса следващия месец с цел заплащане на такси, потребителката установила, че й е сключен договор за два мобилни номера, без да е знаела за подписването на договор за втори мобилен номер. Проверката установила, че за потребителката са налице два договора за мобилна услуга, както и че на 04.10.2023 г. договорът й за мобилна услуга на номер ********** не е бил изтекъл и не е имала интерес да подпише нов договор с по-висока месечна такса, както на практика се е случило, а новият договор за номер *** е бил напълно излишен за потребителката. При това проверяващите достигнали до извод, че търговецът не е положил очакваната дължима професионална грижа за възрастната потребителка, като по неморален начин е използвал нейната възраст и доверчивост, което е довело до нейното заблуждение и притеснение, което представлява нелоялна търговска практика и не изпълнява влязлата в законна сила Заповед №412/08.06.2015 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл.68л, ал.1 ЗЗП се забранява прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.Д, вр. чл.68г, ал.2 ЗЗП. Установило се, че нарушението е извършено повторно и с оглед установеното, на 12.04.2023 г. на дружеството е съставен АУАН, за това, че е извършило нарушение по чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 ЗЗП.

На 28.08.2023 г., въз основа на съставения АУАН, при и дентично словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 ЗЗП, на основание чл.210в, вр. чл.231 ЗЗП, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Г. Й., 2

Констативен протокол №К-2742314/24.04.2023 г., жалбата, въз основа на която е извършена проверката, приложените по делото договори, анекси и приложения, както и от останалите приложени по делото писмени материали.

Съдът кредитира така описания доказателствен материал, като счита, че същият е непротиворечив по отношение на фактите, подлежащи на доказване.

Безспорно се установяват времето и мястото на извършената проверка, както и направените в хода на същата констатации, при което съдът не счита за нужно да излага по-подробен поотделно и съвкупен анализ на доказателствената съвкупност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледайки я по същество съдът приема следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът намира, че от доказателствено обезпечената фактология се установява, че на 04.10.2022 г. търговецът „Йеттел България" ЕАД, в стопанисван от него търговски обект в град Враца, ***, не е изпълнил Заповед №412 от

03.06.2015 г. на председателя на КЗП, влязла в сила с Решение №7641/07.12.2015 г. на Административен съд София - град, с която на основание чл.68л, ал.1 ЗЗП му се забранява да прилага търговска практика по 3 смисъла на чл.63г, ал.1, вр. чл.63г, ал.2 ЗЗП, а именно: търговецът, в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. С това от обективна страна е извършено нарушение по чл.210в, чл.68л, ал.1 ЗЗП.

Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.

Не се споделят и изложените в жалбата съображения, че не е извършено от обективна страна нарушението, тъй като потребителката доброволно е подписала предоставените й договори. Това безспорно е така. Но по делото се установява, че волята й е била различна, а именно да преподпише един от договорите, за който е била заблудена, че е с изтекъл срок. Установява се и това, че приподписаните стар и нов договор са подписани без да й е предоставена по подходящ начин информацията за подписваните услуги, с което е лишена от правото си да вземат информирано търговско решение. И така изложеното се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. Не може да се приеме, че наказващият орган се позовава единствено на изложените в жалбата на потребителката доводи. Безспорно, наказващият орган е отчел изложеното в жалбата на потребителката. Но той е извършил проверка за установяване достоверността на тези твърдения и в хода на проверката е установил, че написаното в жалбата кореспондира с действителността и житейската логика. При това съдът приема, че описаното в АУАН и НП е доказателствено обезпечено и оплакването в жалбата за недоказаност е неоснователно.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.210в, вр. чл.231 ЗЗП, съгласно която „ Който не изпълни заповед по чл.68л, ал.1 или разпореждане по чл.68л, ал.3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на 4 едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.“, а при потворност на нарушението – с имуществена санкция в двоен размер. В случая жалбоподателят е санкциониран с имуществена санкция в размер на 6000 лв., което е санкция в минимално предвидения размер. Не може да се обсъжда приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като, макар да не може да се говори за настъпили вредни последици от разглежданата деятелност и макар да не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид. При това правилно е пристъпено към издаването на НП с налагането на санкция.

Ето защо атакуваното НП като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

При този изход на делото и предвид претендираните разноски от страните, следва на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че разноски в размер на 100.00 лева. са съразмерно възнаграждение на сложността на делото и участието на въззиваемата страна в процеса.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №К-002759/28.08.2023 г., издадено от директор в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед №677/21.08.2019 г. от Председателя на КЗП, с което на основание чл.210в, вр. чл.231 от Закона за защита на потребителите, за нарушение по чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите, на Йеттел България ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 6000,00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД, ЕИК:130460283, ДА ЗАПЛАТИ на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД КП при КЗП сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски по 5 делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд, гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6