Решение № 1347 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330100389 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от В. А. В., ЕГН **********, гр. П., ул.*** № ** против ГД „Жандармерия, ******”, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Патриарх Герман“ № 2, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2691, 07 лева, представляваща възнаграждения за положен извънреден труд от 216, 3 часа за периода ******., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 07.01.2025 г., до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 502, 71 лева за периода 01.04.2022 г. 06.01.2025 г.

Предявените искове са изменени чрез тяхното увеличаване с определение, обективирано в Протокол № 7064/09.07.2025 г.

Ищецът В. твърди, че за периода ****** г. е полагал труд на длъжността „******“ в ******, ******”. Излага твърдения че е полагал 12-часови дежурства съобразно утвърдени графици. Според ищеца положеният от него нощен труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143. Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за положен извънреден труд от ищеца, който към настоящия момент не му е заплатен.

Излага доводи, че в настоящия случай следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Изтъква се, към настоящия казус приложение следва да намери актуалната практика на СЕС и да се приеме, че националноправната уредба не отговаря на правото на ЕС. В тази връзка се поддържа, че националното право въвежда неравноправно третиране на работниците в частния и публичния сектор, без това да се обосновава на обективен и разумен критерий. Изтъква се и че в националното право не се 1 предвижда непосредствен компенсаторен механизъм за служителите в системата на МВР полагащи нощен труд. Навежда съображения, че съгласно чл. 187, ал. 7 ЗМВР и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати сумата в размер на 2691, 07 лева. Претендира, че върху посочената сума следва да му бъде заплатено обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /07.01.2025г./ до окончателното погашение на задължението.

В отговора на исковата молба се излагат съображения, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се явява неприложима в случая, доколкото касае служители по трудово правоотношение. Сочи се, че ищецът е ****** и сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в ЗМВР. Съобразно приложимите в случая Наредба № 8121з-1174/ 21.10.2020г. и Наредба № 8121з-922/ 22.07.2022г., работещите на смени служители не могат да полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Изтъква се, че това правило е изрично разписано и в нормата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР. Сочи се, че това не води до неравно третиране на правните субекти при едни и същи условия, доколкото е изрично уредено в закон.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че през процесният период ищецът е полагал труд на длъжност „******“ при ************” и че е полагал дневни и нощни 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от *** до *** г. отработените от ищеца часове нощен труд са 1 512 часа за 1 799, 35 лв., като след приравняването им на дневен труд с коефициент 1.143 последните са 1 728, 3 часа. Установено е, че разликата от 216, 3 часа в стойностно изражение е в размер от 2 691, 07 лв. и представлява извънреден труд, като на ищеца не е изплащан извънреден труд на основание приравняване на нощния труд в дневен. Вещото лице е установило, че лихвата за забава е в размер на 502, 71 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното трудово възнаграждение на ****** служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на ****** служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като работното време на ****** служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл. 187, ал. 7 и ал. 8 ЗМВР (в приложимата му за процесния период редакция) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за 2 извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Според чл. 187, ал. 10 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.) и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

В чл. 3, ал. 2 от посочените наредби е предвидено, че за ****** служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 32 - положеният труд извън редовното работно време се документира в специална книга по образец.

В посочените подзаконови нормативни актове обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен за разлика от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

При това положение спорът между страните е правен и се съсредоточава относно обстоятелството кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е меродавен с случая – дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и следва ли положеният от ****** служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица).

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки за се прилага по аналогия друг закон, съответно друга делегирана подзаконова уредба. Нормалната продължителност на работното време на служителите по този закон е 8 часа, дефинирана в чл. 187 ЗМВР независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл.

140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на 3 работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР /чл. 2, ал. 1 ЗМВР/. Разпоредбите на чл.

179 ЗМВР и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. Със заповед министърът на вътрешните работи се определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.

Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата не е празнота в закона, тя е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми, по-съществените от които са: допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл.

189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО.

Поради това е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателното решение е задължително за съдилищата.

Прилагането на Закона за министерство на вътрешните работи в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС не третира дискриМ.ционно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.