Решение № 224 от 28.10.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Враца, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря М.Т.К. като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело № 20211420102288 по описа за 2021 година

Производството е по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено спрямо ответника недължимост на вземания срещу ищците по изпълнителен лист.

В исковата молба ищците Т. П. ИВ. и П. ИВ. П., и двамата от гр. Враца, твърдят, че са длъжници по изп. д. № 20211420400315 по описа на ДСИ при Районен съд Враца, което е образувано от ответника КПКОНПИ по изпълнителен лист от 08.12.2011 г., издаден по гр.д. № 1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.д. № 576/2010 год. на САС и гр.д. № 869/2011 год. на ВКС), с който са осъдени И.П.И. и Т. П. ИВ. да заплатят на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност сумата 3 600 лева, представляваща разноски пред първата инстанция и сумата 18 838.79 лева юрисконсултско възнаграждение пред първа и въззивна инстанции. Поддържат, че по същия изпълнителен лист е било образувано предходно изп. д. № 4/2012 год., което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 28.01.2015 год. и че последното изпълнително действие по това изпълнително дело е извършено на 12.06.2012 год. Считат, че от датата на извършване на последното изпълнително действие по изп. д.

№ 4/2012 год., а именно 12.06.2012 год., за вземанията по изпълнителния лист от 08.12.2011 год. по гр.д. № 1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.д. № 576/ 2010 год. на САС и гр.д. № 869/2011 год. на ВКС) е започнала да 1 тече нова петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която е изтекла на 13.06.2017 год., поради което вземанията по въпросния изпълнителен лист, събирани принудително в производството по настоящето изп. д. № 20211420400315 по описа на ДСИ при Районен съд Враца, вече са били погасени по давност още преди датата на неговото образуване. Съобразно това за погасени по давност следва да се приемат и всички произтичащи от главното вземане допълнителни вземания, по аргумент от разпоредбата на чл.

119 от ЗЗД. Молят съда, да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че вземанията по изпълнителен лист от 08.12.2011 год. по гр.д № 1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.д. № 576/2010 год. на САС и гр.д. № 869/2011 год. на ВКС), както и всички произтичащи от тях допълнителни вземания, са погасени по давност на 13.06.2021 год., преди образуването на изп. д. № 20211420400315 по описа на ДСИ при Районен съд Враца, както и да им присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски (вкл. изплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат).

Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, в писмен отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли, като претендира и разноски. Твърди, че с влезли в сила Решение от 19.04.2010 г., Решение № 295/06.07.2010г. за поправка на очевидна фактическа грешка, допълнително решение № 296/06.07.2010 г., постановени по гр.д № 1073/2007 г. на Врачански окръжен съд по иск на Комисията по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ против И.П.И. и Т. П. ИВ. от гр. Враца е отнето имущество на обща стойност 994 148,25 лв., като искът на Комисията е уважен изцяло. С Решение № 421/09.03.2011 г. по гр.д. № 576/2010 г. на САС е потвърдено решението на ВрОС. С Определение № 1280/25.11.2011 г. на ВКС, III-то ГО, по гр.д № 869/2011 г. не е допуснато касационно обжалване по жалба на И.П.И.. Решението е влязло в сила на 25.11.2011 г. Поддържа, че по делото са издадени два изпълнителни листа първият за отнетото в полза на държавата имущество, който е изпратен на НАП за изпълнение, и втория в полза на Комисията за направените по делото разноски в размер 3600 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 18 838,79 лв. или общо в размер 22 438,79 лв. Посочва, че по издаденият в полза на Комисията изпълнителен лист на 10.01.2012 г. е образувано изп. д. № 4/2012 г. по описа на СИС при Врачански районен съд с длъжници И.П.И. и Т.

П. ИВ. от гр.Враца. Изтъква, че след образуване на изпълнителното дело, като изпълнителен способ е посочен запор върху трудовото възнаграждение на Т.И., но непосредствено след депозиране на молбата за налагане на запора е 2 получен отговор от ДСИ, че лицето е напуснало работа. Междувременно е установено, че срещу длъжника е образувано и изп.д. № 476/2006 г. с взискател НАП, гр.София, за вземания на ДФ „Земеделие”. С молба до ДСИ изп.д. № 4/2012 г. е присъединено към изпълнителното дело на НАП. Твърди, че на 03.02.2015 г. е получено съобщение от ДСИ, че с постановление са прекратени и двете изпълнителни дела на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.

Посочва, че е образувало ново изпълнително дело с № 385/2015 г. по описа на ДСИ при РС Враца, по което, на основание чл. 458 от ГПК е встъпила НАП, като задълженията на двамата длъжници са били в размер 65 126,17 лв. и втора сума в размер 50 645,18 лв. /това са задължения на лицата заедно с тези по изпълнителния лист за отнетото в полза на държавата/. Поддържа, че на 24.06.2015 г. е получено съобщение от ДСИ, че И.П. е починал при ПТП.

След получаване на съобщението от ДСИ за прекратяване на изп. д. № 385/2015 г. органите на Комисията са предприели нови действия, като е изискан оригиналния изпълнителен лист и е образувало трето по ред изпълнително дело № 315/2021 г. по описа на ДСИ при Районен съд гр.

Враца. С оглед на изложеното счита, че от последното изпълнително действие по изп. дело № 4/2012 г., а именно 12.06.2012 г., за вземанията по изпълнителния лист от 08.12.2011 г. не е започнала да тече нова погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която да е изтекла на 13.06.2017 г., поради което вземанията по изп. дело № 315/2021 г. не са били погасени по давност преди датата на неговото образуване. Твърди, че в изпълнителното производство взискателят е инициирал валидни изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана — извършване на справки, конституиране на страни и др.

Позовава се на практиката на Върховния касационен съд - Решение № 37/24.02.2021г. по гр.дело № 1747/2020г. IV ГО на ВКС и ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, включително и приложените заверени копия от документите по изпълнителни дела № 4/2012г., № 385/2015 г. и № 315/2021 г. по описа на ДСИ при РС Враца, намери за установено следното:

С изпълнителен лист от 08.12.2011 г., издаден въз основа на решение по гр.д. № 1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.д. № 576/2010 год. на САС и гр.д. № 869/2011 год. на ВКС) И.П.И. и Т. П. ИВ., и двамата от гр.Враца, са осъдени да заплатят на Комисията за установяване на имущество, 3 придобито от престъпна дейност сумата 3 600 лева, представляваща разноски пред първа инстанция и сумата 18 838.79 лева юрисконсултско възнаграждение пред първа и въззивна инстанции.

1. Установи се също, че с молба от 10.01.2012г. до съдебен изпълнител при Районен съд – Враца, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е поискала образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 08.12.2011 г. на Окръжен съд Враца срещу длъжниците И.П.И. и Т. П. ИВ. и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Т. П. ИВ., получавано от „ЦТК” ЕООД, гр.Враца. Въз основа на молбата и приложения към нея изпълнителен лист, с разпореждане от 12.01.2012г. на ДСИ при РС – Враца е образувано изпълнително дело № 4/2012г. и е разпоредено да се изпратят покани за доброволно изпълнение /ПДИ/ до двамата длъжници и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на Т. П. ИВ. в „ЦТК-Враца” ЕООД, гр.Враца, като се изпрати запорно съобщение до третото задължено лице.

Видно от документите по изпълнителното дело поканите за доброволно изпълнение са получени от длъжниците на 16.01.2012г., а запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 18.01.2012г. С уведомително писмо от 19.01.2012г. управителят на „ЦТК-Враца” ЕООД, гр.Враца е уведомил съдебния изпълнител, че не може да запорира трудовото възнаграждение на Т. П. ИВ. поради това, че същата е освободена от заеманата длъжност. По молба от 07.02.2012г. на взискателя с протокол от 09.02.2012г. съдебният изпълнител е присъединил изпълнително дело № 4/2012г. към изп.д. № 476/2006 г. за вземания на ДФ „Земеделие” с взискател НАП, гр.София и длъжник И.П.И.. С постановления от 09.02.2012г., на основание чл.458 от ГПК, съдебният изпълнител е присъединил държавата в лицето на НАП като взискател по изпълнителното дело за дължимите й от двамата длъжници публични вземания. По изпълнителното дело не са извършвани други конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или повече от законоустановените способи за осребряване на имуществото на длъжника. С постановление от 28.01.2015г. на ДСИ, връчено на взискателя на 03.02.2015 г., на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, са прекратени и двете изпълнителни дела - № 4/2012г. и № 476/2006 г.

2. Установи се също, че по молба от 10.06.2015г. на Комисия за 4 отнемане на незаконно придобито имущество с приложен към нея изпълнителен лист от 08.12.2011 г. на Окръжен съд Враца, с разпореждане от 12.06.2015г. на ДСИ при РС – Враца е образувано ново /второ по ред/ изпълнително дело с № 385/2015 г. срещу длъжниците И.П.И. и Т. П. ИВ.. С молбата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запори на банкови сметки при установяване на такива на длъжниците в регистрираните в РБългария банкови институции.

Видно от документите по това изпълнително дело съдебният изпълнител е изпратил писма до ТД на НАП, гр.Враца, с които е изискал справки за банкови сметки, за декларирани МПС и имоти и за сключени трудови договори с двамата длъжници и съответно такива справки са получени. Поканата за доброволно изпълнение, изпратена до Т. П. ИВ. е получена лично от длъжницата на 18.06.2015г., а тази, изпратена до И.П.И., се е върнала в цялост с отбелязване на длъжностното лице – връчител, че лицето е починало на 14.06.2015 г. С постановления от 24.06.2015г., на основание чл.458 от ГПК, съдебният изпълнител е присъединил държавата в лицето на НАП като взискател по изпълнителното дело за дължимите й от двамата длъжници публични вземания. По изпълнителното дело не са извършвани други конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или повече от законоустановените способи за осребряване на имуществото на длъжниците. С постановление от 19.02.2021г. на ДСИ, връчено на взискателя на 22.01.2021 г., на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, е прекратено изпълнителното производство по изпълнително дело № 385/2015г. по описа на СИС при РС-Враца.

3. Установи се също, че по молба от 05.05.2021г. на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество с приложен към нея изпълнителен лист от 08.12.2011 г. на Окръжен съд Враца, с разпореждане от 07.05.2021г. на ДСИ при РС – Враца е образувано ново /трето по ред/ изпълнително дело с № 315/2021 г. срещу длъжниците Т. П. ИВ., П. ИВ. П. и Р.И. П.. С молбата взискателят е поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на Т. П. ИВ.. Към молбата е представено и удостоверение за наследници от 12.04.2021г. на Община Враца, от което се установява, че И.П.И. е починал на 14.06.2015г. и е оставил наследници по закон Т. П. ИВ. /преживяла съпруга/, П. ИВ. П. и Р.И. П. /синове/. С разпореждане от 01.06.2021г. на ДСИ при РС – Враца е 5 разпоредено да се изпратят покани за доброволно изпълнение /ПДИ/ до длъжниците и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на Т. П.

ИВ. при „СК 07” ЕООД, гр.Монтана, като се изпрати запорно съобщение до третото задължено лице.

Видно от документите по това изпълнително дело поканите за доброволно изпълнение са получени от длъжниците на 02.06.2021г. от Р.И.П. и на 10.06.2021г. от Т. П. ИВ. и П. ИВ. П., а запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 15.06.2021г. С писмо от 22.06.2021г. управителят на „СК 07” ЕООД, гр.Монтана е уведомил съдебния изпълнител, че не може да запорира трудовото възнаграждение на Т. П. ИВ. поради това, че вече има наложен запор на заплатата й, в резултат на което получава минимално месечно трудово възнаграждение. По изпълнителното дело не са извършвани други конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или повече от законоустановените способи за осребряване на имуществото на длъжника.