Решение № 10 от 19.01.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 374/2023
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 19.01.2024
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500374 по описа за 2023 година
С решение № 183/09.12.2022 год. по гр.д. № 122/2022 год. Елинпелинският районен съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК на А. Г. Г. от гр. С. в качеството на майка и законен представител на детето А. С.ов А. срещу С. И. А. за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето А., като неоснователен. С решението съдът е изменил размера на месечната издръжка, определена с влязло в сила на 18.03.2022 год. решение по гр.д. № 82106/2017 год. на СРС, дължима от А.
Г. Г. на детето А., платима чрез неговия баща и законен представител С. И. А., като я е увеличил от 140 лева на 180 лева, и е отхвърлил иска в останалата част за разликата до пълния му предявен размер от 400 лева. Съдът е изменил и размера на месечна издръжка, определена с влязлото в сила решение по гр.д. № 82106/2017 год. на СРС, дължима от А. Г. на детето М. С. А., платима чрез неговия баща С. А., като я е увеличил от 140 лева на 180 лева, считано от 03.05.2022 год. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване и е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 400 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство в частта, с която е отхвърлен иска за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето на страните А. А., както и в частта, с която е уважен предявения насрещен иск за увеличаване размера на дължимата от въззивницата издръжка на двете деца.
1
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от С. А. в качеството на баща и законен представител на детето А. А. в частта, с която съдът е отхвърлил иска за увеличаване размера на издръжката за детето А. за разликата над 180 лева до пълния предявен размер от 400 лева. В останалата част, с която съдът е отхвърлил частично иска за увеличение на дължимата от ответницата издръжка на детето М. А. решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Ищцата оспорва въззивната жалба.
В исковата молба на А. Г. са изложени твърдения, че след влизането в сила на решението по гр.д. № 82106/2017 год. на СРС, с което са определени мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето А., са настъпили следните нови обстоятелства: детето е записано от бащата без съгласието на майката да учи в с. Н.Х. в учебно заведение, което не е подходящо за детето, докато от 1 до 4 клас същото учело в гр.
С. на 150 метра от дома на майката; детето е силно привързано към ищцата, поради което промяната се отразява неблагоприятно върху него; успехът на детето и поведението му в училище са се влошили; майката води А. на частни уроци по английски език и плуване с помощта на неговата баба по майчина линия, поради което най-добре за детето е да живее постоянно при ищцата, която да упражнява родителските права по отношение на него, като изменението на мерките ще бъде изцяло в негов интерес.
С отговора на исковата молба бащата С. А. оспорва изцяло предявения иск, като счита, че не са настъпили нови обстоятелства през периода от влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № № 82106/2017 год. на СРС до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело, които да обуславят изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето А.. С отговора са предявени насрещни искове от С. А. срещу майката А. Г. за увеличаване размера на дължимата издръжка на всяко от децата от 140 лева на 400 лева.
С разпореждане от 12.05.2022 год. ЕлПРС е оставил насрещната искова молба без движение, като е дал указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности – за внасяне на държавна такса в размер на 25 лева. Съдът е преценил, че указанията не са изпълнени в дадения срок, поради което с определение № 279/03.06.2022 год. е прекратил производството по подадените насрещни искове. С молба от 14.06.2022 год. С. А. е представил вносна бележка, удостоверяваща заплащане на дължимата държавна такса в определения от съда седмичен срок, като е изложил съображения, че не е знаел за необходимостта да представи копие от нея по делото. С определение № 299/14.06.2022 год. съдът е отменил сам прекратителното определение от 03.06.2022 год., с което е върнал насрещната искова молба и е продължил производството по предявените насрещни искове, приключило с постановяване на решението по съществото на спора.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
2
Решение № 105916/02.04.2019 год. по гр.д. № 82106/2017 год. на СРС е влязло в сила на 15.12.2021 год. в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето на страните А. е предоставено на бащата С. А. /с определение № 60815 от 15.12.2021 год. на ВКС на РБ/. Установено е по делото, че детето М. А. е родено на 28.12.2005 год., а детето А. – на 18.10.2010 год., като страните са се разделили през 2019 год., когато майката е останала да живее в гр. С., а на 02.04.2019 год. бащата е отишъл да живее с децата в с. Н.Х..
Личните контакти на майката с децата след постановяване на първоинстанционното решение не са били прекъсвани освен по времето, когато не е било разрешено напускането на гр. С. поради наложените мерки заради пандемията от Ковид-19. Установено е също, че след м. април 2019 год. майката взима децата от с. Н.Х. всяка първа и трета седмица на месеца в 18.00 ч. в петък и ги връща в неделя в 17 ч. отново в с. Н.Х.. Детето А. е било записано да учи в гр. С., ж.к. М. I, в 125 СОУ „Боян Пенев“ от първи до четвърти клас, като при изслушването му от съда е заявило, че живее с баща си и баба си по бащина линия в с.
Н.Х., като с брат му имат отделни стаи и желае да продължи да живее там, тъй като му е поудобно, има приятели и достъпен транспорт до гр. С..
С експертно решение № 1661/20.07.2021 год. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД, гр. С. на А. Г. е призната трайно намалена работоспособност 75 % с водеща диагноза „психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиоиди“, като е назначена субституираща терапия с метадон. Същата получава пенсия за инвалидност в размер на 572 лева месечно /удостоверение от 20.10.2022 год. на НОИ/.
Според изготвения в първоинстанционното производство социален доклад от 04.10.2022 год. на ДСП-Е.П. бащата живее с децата М. и А. на адреса в с. Н.Х. в собствено жилище – новопостроена къща с прилежащ двор, водоснабдена, като отоплението е на ток.
Децата имат отделни обособени специално за тях детски стаи с всички необходими удобства, обзавеждане, лаптоп и интернет връзка. В жилището живее и бабата на децата по бащина линия, която е на 82 години и помага в отглеждането на децата. Режимът на лични отношения на детето А. с майката се изпълнява редовно, като обикновено бащата транспортира детето до дома на майката или А. ползва градски транспорт. Детето е видимо спокойно и добре обгрижено. Бащата е осигурил всички жизнени потребности, както и необходимите пособия и помагала за образователното му развитие. Семейството живее при добри хигиенно-битови условия. Бащата е едноличен търговец – има собствена фирма за таксиметрови услуги, като освен това е на свободна практика като енергиен терапевт и масажист. Детето споделя, че има приятели от квартала и в селото, с които имат общи занимания. Малолетният А. е ученик в 6-ти клас към ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с.
Н.Х.. Класният ръководител споделя, че детето посещава редовно учебните занятия, няма проблеми с дисциплината, общува нормално със своите връстници, като му е подсигурено всичко необходимо за учебния процес. Детето А. се справя отлично с учебния материал.
Бащата се интересува активно от образователния процес на сина си и присъства редовно на родителските срещи. Налице е емоционална връзка на детето и с двамата родители. Детето споделя, че обича и двамата родители, като посещава майка си по режим на свиждане, но 3 желае да прекарва поравно времето си и с двамата родители.
Според социален доклад от 19.09.2022 год. на ДСП-С., район „М.“ определеният режим на лични отношения на майката с двете деца се спазва от ответника С. А.. Децата остават при майката с преспиване, чувстват се добре и имат изградена емоционална връзка с нея. А. е с установена дислексия, като майката му оказва подкрепа за учебния материал в училище, води го два пъти седмично при специалист, който работи допълнително с детето.
Пред социалните работници майката е заявила, че желае промяна на родителските права по отношение на детето А., тъй като то се чувства по-добре при нея. Ищцата има и подкрепа от страна на своята майка, която също живее в гр. С.. Майката не е променяла жилището си в гр. С., ж.к. „М.“, което представлява апартамент, обзаведен с всичко необходимо за детето А.. В момента ищцата е безработна и получава пенсия за инвалидност.
Според показанията на св. Т., който е специалист по проблеми на детското развитие, детето А. имал затруднения в образователния процес и задръжки на психичното развитие, поради което два пъти седмично било водено на консултации от майката. От контактите с детето свидетелят има впечатления, че същото се чувства добре с майка си и споделя, че иска да прекарва повече време с нея. Детето А. обича спорта и в частност плуването.
Съгласно показанията на св. Г. – майка на ищцата, последната живее в гр. С., ж.к.
„М.“. Свидетелката живее в ж.к. „Х.Д.“. Бащата след раздялата на страните обещал, че няма да мести детето А. от училището в гр. С., където учило до 4-ти клас, но въпреки това го преместил в учебно заведение в с. Н.Х., където същото учи и понастоящем. Свидетелката има възможност и желание да помага в грижите за детето, както и да го кара с автомобила си, където се налага. Не знае А. да е посещавал уроци по плуване и по английски език.
Поради известни затруднения в образователния процес детето взема допълнителни уроци по математика и други общообразователни предмети, включително ходи на уроци при св. Т..
Майката на свидетеля е психолингвист и известно време детето я посещавало за консултации по инициатива на ищцата. Майката искала да запише детето в 128 ОУ в гр. С., кв. „М.“, в което обръщали повече внимание на деца с потребностите на А.. Бащата обаче отказал да го премести.
Според свидетелката П. – майка на ответника, А. живее заедно с баща си, баба си и брат си в с. Н.Х., като има самостоятелна стая, телефон и компютър. Бащата полага всички необходими грижи за детето. То учи в с. Н.Х.. Общителен е и има приятели в селото. Бащата му дава джобни пари, когато детето пътува до гр. С.. Детето е много привързано към баща си и към свидетелката. Братът на А. му помага в уроците по английски език и математика.
Детето много обича природата и в с. Н.Х. има парник и полага много грижи за растенията в него. Детето се чувства щастливо в с. Н.Х.. Има много приятели. Свидетелката смята, че детето няма проблеми с уроците и училище.
При изслушване на детето А. от въззивния съд в проведеното о.с.з. на 15.11.2023 год. същото заявява, че е на 12 години, живее в с. Н.Х. с баща си и баба си, като се вижда с майка си всяка първа и трета седмица от месеца в почивните дни с преспиване, както и всяка сряда. Детето само пътува до гр. С. с автобус, за да се срещне с майка си, която живее в ж.к.
4
„М.“. Учи в с. Н.Х., като училището му харесва. Има приятели в класа. При нужда и двамата родители му помагат да подготвя уроците си и домашните в училище. Не изпитва сериозни затруднения в обучението. През последната година не спортува и не ходи на допълнителни уроци. Иска да прекарва поравно времето си с двамата родители. Не желае да се мести и да живее в гр. С., като предпочита да остане в с. Н.Х. за постоянно.