Решение № 2729 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2729 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно наказателно дело № 20241110201416 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „** срещу Наказателно постановление № 92-02-287 от 17.11.2023г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция по вписвания, с което на юридическото лице на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮНЦ е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП поради неправилно приложение на материалния закон. Претендира се маловажност на нарушението. Моли се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на основанията, изложени в нея.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. Към преписката е депозиран отговор на жалбата от процесуален представител на въззиваемата страна, в който се поддържа становище за законосъобразност на атакуваното НП и се моли същото да бъде потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 31.08.2023г. по електронната партида на „** със седалище и адрес на управление: гр.

1

София, жк. **в информационната система на Търговския регистър на юридическите лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ постъпило Заявление с вх. № 20230831120917 от 31.08.2023г. за вписване на следните обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове и промяна на едноличния собственик на капитала, освобождаване на досегашния управител и избор на нов.

Със заявлението за едноличен собственик на капитала на дружеството било вписано чуждестранно юридическо лице „***” Лтд. с ЕИК/ПИК **, държава Израел. Заявление № 20230831120917 било вписано на 07.09.2023г. с вписване № 2023090709814.

След вписване на Заявление № 20230831120917 за „** възникнало задължение да заяви действителния си собственик съгласно изискванията на чл. 63, ал. 6 т. 2 от ЗМИП, като за целта е следвало да подаде декларация по образец Б7 с отразените промени в данните по чл.

63, ал. 4 ЗМИП. Срокът за подаване на заявление за действителния собственик съгласно чл.

63, ал. 3 от ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ бил 7 дни, считано от вписване на новите обстоятелства. Този срок в конкретния случай изтекъл на 14.09.2023г., като до изтичането му юридическото лице не изпълнило задължението си да подаде заявление, в което да заяви действителния си собственик, с което на 15.09.2023г. извършило нарушение на чл. 118, ал.

1, т. 2 от ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮНЦ.

Нарушението било установено, след като длъжностно лице по вписванията – **, на която било разпределено разглеждане на Заявление вх. № 2023083112917, изготвила докладна до Директора на Дирекция „ПОЧРД” с оглед извършване на проверка.

След извършена проверка от страна на юрисконсулт при Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство” било констатирано процесното нарушение, за което бил изготвен констативен протокол № 92-02-287 от 15.09.2023г.

На 26.09.2023г. свид. К. К. на длъжност главен специалист в СР-ТР към АВ съставила срещу „** акт за установяване на административно наказание /АУАН/ № 92-02-287 за извършено нарушение на чл. 63, ал. 3 ЗМИП, вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

АУАН бил съставен в присъствие на представител на юридическото лице – адв. В. Р..

Препис от акта бил връчен на представляващия дружеството.

На 29.09.2023г. в ТР на ЮЛНЦ било депозирано заявление образец Б7, във връзка с което на 02.10.2023г. бил постановен отказ, като били дадени указания на заявителя.

Въз основа на акта на 17.11.2023г. било издадено процесното НП.

Съдът кредитира показанията на свидетелката К. К. – актосъставител, като съобрази, че същите са логични и последователни. Макар свидетелката да не е лицето, констатирало процесното нарушение, същата потвърждава, че е съставила акта въз основа на констативен протокол, какъвто се съдържа в административната преписка.

Съдът кредитира и материалите по преписката, в частност разпечатките от ТР на ЮЛНЦ, от които се установяват датите на подаване на съответните заявления, включително обстоятелствата, които са вписани. Писмените доказателства не се оспорват от страните, като съдът и служебно не намери основание да ги изключи от доказателствената съвкупност.

Самата фактическа обстановка не се оспорва от дружеството – жалбоподателя, като основните възражения касаят правната страна на спора, която ще бъде разгледана по-долу в изложението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 63, ал. 6, т. 2 от ЗМИП - учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от ДР, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на 2 капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от ДР не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Страните по делото не спорят, че новият притежател на акциите и собственик на „**Д е регистриран в Израел, който факт определя задължението по чл. 63, ал. 6, т. 2 ЗМИП.

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и Законът за регистър БУЛСТАТ.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ - всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок.

По делото не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че на 31.08.2023г. „** е подало в Търговския регистър на юридическите лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ Заявление с вх. № 20230831120917 от 31.08.2023г., за вписване на следните обстоятелства: прехвърляне на дружествени дялове и промяна на едноличния собственик на капитала, освобождаване на досегашния управител и избор на нов. Установява се също така, че със заявлението за едноличен собственик на капитала на дружеството било вписано чуждестранно юридическо лице „**, държава Израел. Заявление № 20230831120917 било вписано на 07.09.2023г. с вписване № 2023090709814, като считано от следващия ден 08.09.2023г. започнал да тече 7-дневния срок за подаване на заявление относно действителния собственик съгласно изискванията на чл. 63, ал. 6 т. 2 от ЗМИП чрез подаване на декларация по образец Б7 с отразените промени в данните по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.

Видно от доказателствата по делото - такова заявление било подадено едва на 29.09.2023г., след изтичане на срока и във връзка с него бил постановен отказ. Срокът за подаване на заявление образец Б7 изтекъл на 14.09.2023г., като в деня следващ изтичането му, задълженото юридическо лице е осъществило състава на вмененото нарушение.

Юридическите лица носят без виновна – обективна отговорност, поради което изтъкнатите в жалбата причини за несвоевременното подаване на заявление образец Б7 са ирелевантни.

Санкционната разпоредба на чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП предвижда налагане на имуществена санкция на виновните лица в интервала от 1 000 лв. до 10 000 лв. С оглед обстоятелството, че нарушението е отстранено незабавно – до издаване на обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил правилно закона, като е наложил минималния размер на предвиденото административно наказание – в размер на 1000 лв.

В случая не може да се приложи институтът на "маловажен случай". В тази насока съдът съобрази, че със ЗМИП се регулират специфичен кръг обществени отношения, свързани с превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. В закона са очертани ясни критерии на понятието "изпиране на пари" като в найобщия случай това е преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или активно участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото, или да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие, с цел да избегне правните последици от деянието си. Т.е., 3 общественоопасните последици от всяко от деянията, визирани в закона и предмет на административните санкции по него, са с изключително тежки последици за обществото. По този начин и деянията, обект на административните санкции, не могат да бъдат окачествявани като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в ЗАНН, като нарушението е описано с необходимата яснота и конкретика. Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 123, ал. 2 ЗМИП – изпълнителния директор на АВ.

Съдът, обаче счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото АУАН и издаден от лице, което няма правомощия за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗМИП - актовете за установяване на нарушенията на чл. 63, ал. 1 – 8 и чл. 63а, ал. 4 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.

Във връзка с дадените от съда указания за представяне на доказателства относно материалната компетентност на лицето, издало АУАН, по делото е представена справка от Отдел „Човешки ресурси и канцелария” при АВ, видно от която К. Й. К. е заемала длъжността главен специалист в Служба по регистрация в ТР.

Представена е и заповед № РД-01-402 от 29.06.2022г. на ИД на АВ, съдържаща служителите в АВ, оправомощени да издават АУАН при установяване на нарушения по ЗТРРЮЛНЦ, ЗРБУЛСТАТ, ТЗ И ЗМИП.

Видно от тази заповед, обаче, в нея не фигурира К. Й. К., която е издала процесния АУАН.

При това положение, АУАН се явява издаден от лице, което няма правомощия в тази насока, което от своя страна води до незаконосъобразност и на атакуваното НП, което следва да бъде отменено.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя. Такива, обаче, не се претендират от негова страна.

Така мотивиран, Софийски районен съдия, НО, 114 състав,

РЕШИ:

ОТМ Е Н Я Наказателно постановление № 92-02-287 от 17.11.2023г., издадено от изпълнителния директор на Агенция по вписвания.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4