Присъда № 5 от 24.02.2022, Окръжен съд - Кюстендил

МОТИВИ към присъда № 5 от 24.02.2022 г. по НОХД №319/ 2021г. по описа на Кюстедилския окръжен съд

Обвинението срещу С. В. М. от гр.Д., Кюстендилска област е за извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.

198, ал. 1 във вр.чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК вр. чл.20, ал.2 НК- затова, че на 22.11.2020 г. около 12, 20 часа в съучастие със СЛ. В. М. като съизвършител е отнел чужди движими вещи – сума в размер на 250 лева и златен ланец с кръст с общо тегло 8 грама и на стойност 640 лева, или вещи на обща стойност 890 лева от владението на И. А. Б.. от гр. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и е извършил деянието в условията на опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1 ,б. „А“ и б. „Б“ НК, след като е осъден за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на ЛС не по- малко от 1 година и след като е осъждан два или повече пъти на ЛС за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК, а именно- с присъда по НОХД № 218/2013 г. на ОС- Кюстендил, в сила от 24.02.2014 г., с която е осъден на ЛС в размер на 4 години за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК и по НОХД № 439/2014 г. на ОСКюстендил, в сила от 04.12.2015 г., с която му е наложено наказание ЛС в размер на 4 години за престъпление по чл.142, ал.3, т.1 вр. чл.20, ал.2 НК вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК и от изтърпяването им не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал. 1 от НК срок .

КнОП е повдигнала обвинение и срещу СЛ. В. М. от гр. Д. за това, че по същото време и място в съучастие като съизвършител със С. В. М. е отнел същите движими вещи, като е употребил за това сила, владението на И. А. Б.. от гр. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и е извършил деянието в условията на опасен рецидив по см. на чл.29, ал.1 ,б. „А“ НК, след като е осъден за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на ЛС не по- малко от 1 година, а именно- с присъда по НОХД № 439/2014 г. на ОС- Кюстендил, в сила от 04.12.2015 г., с която му е наложено наказание ЛС в размер на 3 години за престъпление по чл.142, ал.3, т.1 вр. чл.20, ал.2 НК и е приведено в изпълнение наказание по НОХД № 585/2013 г. на ДнРС, като наказанията са изтърпени на 10.07.2017г. и от изтърпяването им не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал. 1 от НК срок.

Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че същото е доказано. По отношение на двамата подсъдими пледира за налагане на наказание ЛС, като счита, че при определяне на наказанието им следва да се съобразят с многобройните осъждания на подсъдимите.

Пострадалият И. А. Б.. е предявил граждански иск и е конституиран като граждански ищец в процеса. Същия е предявил срещу двамата подсъдими граждански в размер на 890 лева, претендирани като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Същият е починал в хода на процеса и като негови правоприемници са конституирани законните му наследници А.И.Б.. и Ц.И. Б.а. А. Б. е заявил, че поддържа гражданския иск.

Служебният защитник на подс.С. В. М.- адв.М.Ч. твърди, че събраните по делото доказателства не водят до категорични изводи за участието на двамата подсъдими в твърдяното деяние. Пледира за оправдаване на подс. С.М.; алтернативно- да се съобрази процесуалното поведение на същия при определяне на наказанието.

Служебният защитник на подс.СЛ. В. М.- адв.С. Я. пледира за оправдателна присъда по отношение на този подсъдим. Сочи, че фактите по делото са различни от описаните в обвинителния акт и че обвинението по делото е недоказано. Алтернативно счита, че ако се приемат доводите на КОП за доказаност на обвинението срещу подс. С.М., то на същия следва да се определи минимално наказание. Иска се приложение на чл.25 от НК, респ. групиране на настоящите присъди с други влезли в сила присъди.

1

Подсъдимият С. В. М. дава обяснения пред окръжния съд. Твърди, че вещите, предмет на обвинението, са му дадени доброволно в изпълнение на сексуална услуга от негова приятелка по отношение на пострадалия и че брат му подс. С.М. не е присъствал на деянието.

Подсъдимият СЛ. В. М. дава обяснения пред окръжния съд. Твърди, че не е участвал в инкриминираното деяние, а единствено е придружил брат си подс. С.М. при продажбата на златния синджир, предмет на обвинението. Иска да бъде оправдан, алтернативно- да му се наложи минимално наказание.

Кюстендилският окръжен съд, след като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.14, чл.303 и сл.от НПК, приема за установено следното: по фактическата обстановка

Подсъдимият С. В. М. е роден на 31.03.1982 г. в гр. Кюстендил, с ЕГН **********, живущ гр. Д., кв. „***, българин, безработен, с българско гражданство, разведен, с основно образование, осъждан, понастоящем изтърпява друга влязла в сила присъда.

Същият е осъждан както следва:

С присъда

№20/28.05.2013 г. по НОХД № 218/2013 г. на ОС- Кюстендил, в сила от 24.02.2014 г.- на ЛС в размер на 4 години за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 НК;

С присъда №3/10.02.2015 г. по НОХД № 439/2014 г. на ОС- Кюстендил, в сила от 04.12.2015 г.- на ЛС в размер на 4 години за престъпление по чл.142, ал.3, т.1 вр.ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл. чл.20, ал.2 НК вр. чл.29, ал.1, б. „А““ НК.

Видно от отбелязването в бюлетина за съдимост на лицето, последното наказание е изтърпяно 28.09.2020 г.

До постановяване на настоящата присъда подс. С.М. е осъден с още една влязла в сила присъда- по НОХД № 765/21 г. на ДнРС, за престъпление по чл.196, т.2 НК, извършено в периода от 28.09.2020 до 04.02.2021 г.- на ЛС в размер на 4 години. Присъдата е в сила от 16.09.2021 г.

Под съдимият СЛ. В. М. е роден на ******* г. в гр. Бобов дол, Кюстендилска област, с ЕГН ***, живущ гр. Д., кв. „***, българин, с българско гражданство, разведен, безработен, с основно образование, осъждан, понастоящем изтърпява друга влязла в сила присъда.

Същият е осъждан както следва:

С присъда по

НОХД № 585/2013 г. на РС-Д., в сила от 26.04.2013 г.- на ЛС в размер на 4 месеца с приложение на чл.66 от НК за престъпление по чл.195 НК;

С присъда по НОХД № 439/2014 г. на ОС- Кюстендил, в сила от 04.12.2015 г.- на ЛС в размер на 3 години ефективно за престъпление по чл.142, ал.3, т.1 вр.ал.2, т.2 вр. ал.1 вр. чл. чл.20, ал.2 НК вр. чл.29, ал.1, б. „А““ НК.

Видно от писмо № 259/10.07.2017 г. – л.59 от делото последното наказание на С.М. е изтърпяно на 10.07.2017 г., когато и е освободен от затвора.

До постановяване на настоящата присъда подс. С.М. е осъден с още три влезли в сила присъди, както следва:

По НОХД № 568/20 г. на ДнРС за престъпление по чл.196, ал.1 НК, извършено на 08.10.2020 г.- на ЛС в размер на 10 месеца ефективно. Присъдата е в сила от 16.03.2021 г.

По НОХД № 171/21 г. на КнОС за престъпление по чл.199, ал.1 НК, извършено на 12.11.2020 г.- на ЛС в размер на 4 години. Присъдата е в сила от 29.05.2021 г.

По НОХД № 765/21 г. на ДнРС за престъпление по чл.196, т.2 НК, извършено в периода от 28.09.2020 до 04.02.2021 г.- на ЛС в размер на 4 години. Присъдата е в сила от 16.09.2021 г.

2

С протоколно определение № 454/26.10.2021 г. по ЧНД № 997/21 г.на ДнРС е приложена разпоредбата на чл.25 НК по отношение на НОХД № 568/20г., НОХД № 171/21 г. и по НОХД № 765/21 г.; определено е общо най- тежко наказание- ЛС в размер на 4 години, което е увеличено по реда на чл.24 от НК с 1 година.

Двамата подсъдими са братя. И двамата са безработни и са осъждани многократно.

Подс.С.М. е бил освободен от затвора при изтърпяване на последната си присъда през м. юли 2017 г., а подс. С.М. - на 28.09.2020 г.

Пострадалият св.И.Б. живеел в гр.Д.. Същият разполагал със собствена банкова сметка в „Банка ДСК“ АД. На 22.11.2020 г. в 11, 40 часа - неделен ден, изтеглил с банкова карта сума в размер на 200 лева от банкомат на същата банка, находящ се в гр. Д.. (срвн. писмо от Банка „ДСК“ АД- София №14498/21 г.). Поставил изтеглената сума в чантичка, в която имало още 50 лева, сложил я през рамо и тръгнал по посока пощата в гр. Д., към павилион за книги, находящ си на ул. „***“ (на алеята между сградата на Община Д. и сградата на пощата“). Същият имал уговорка с продавачката на павилиона за доставка на книга. Павилионът бил затворен и той решил да почака. Св.Б. бил облечен с яке с качулка и носел златен синджир от около 8 грама на врата си.

В близост до павилиона стояли двамата подсъдими С.М. и С.М.. Виждайки Б. и неговия интерес към будката, му казали, че преди известно врреме жената е затворила. Между тях се провел разговор, в хода на който подс. С.М. му казал, че ако желае, може да ползва сексуални услуги от някаква жена. Св.Б. му отказал, но казал, че ще чака продавачката. Двамата му казали, че знаят къде живее тя и че ще го заведат до дома й. Св.Б. се съгласил и тримата тръгнали по посока бившето студентско общежитие, намиращо се в района на „ПГ“ по облекло (известно с наименованието „Промишленото“). Стигайки дотам, двамата подсъдими казали, че „искат да пуснат по една вода“ и отишли до храстите. Св.Б. също отишъл с тях. Тогава двамата подсъдими го хванали за ръцете -единият от едната страна за едната ръка, а другия- от другата страна- за другата ръка, и го завлекли в едно мазе, находяща се под бившия стол на сградата. Подс. С.М. погледнал в съседно помещение, което било без матрак; казал – „Тя се облича“, при което св. Б. решил, че жената ще дойде отттам. В мазето имало матрак и двамата подсъдими го хванали за лактите. Подс. С.М. сложил качулката върху главата на св. Б., ударил го с ръка по главата. Двамата го бутнали върху матрака. Подс. С.М. взел летва от стената и с нея нанесъл удар върху матрака.

Той взел чантичката от рамото на св.Б., взел от нея 250 лева (в чантата имало и дребни монети, които му били оставени), и откачил златния ланец, който св. Б. носел около врата си. Намерил и телефона на св. Б.; от него извадил SIM- картата, взел я, а телефона хвърлил на матрака. Отправил закана към пострадалия, като му казал, че ако съобщи на някой какво се е случило ще го убие, след което заедно с брат си напуснали помещението.

След като постоял малко върху матрака, св. Б. усетил, че помещението е празно и станал.

Отишъл в РУ на МВР Д. и подал устен сигнал.

По същото време дежурен служител в сектор „Криминални престъпления“ в РУ на МВР Д. бил св. Б.Г.. Същият приел сигнала на св. Б. със даденото устно описание на лицата- заявено било, че са от ромски произход, че същите са го примамили към сградата на „Промишленото“ и са му взели пари и златен синжир с кръст. Било дадено външно описание на лицата. Били проведени ОИМ, при които бил извършен преглед на видеокамерите в района (записите от същите не били изискани по надлежния ред). Още на 22.11.2020 г. бил проведен разпит на свидетеля Б. от разследващ полицай, с който по реда на чл.212 НПК било поставено началото на разследването.

На 23.11.2020 г. в централизираната автоматизирана система за документооборота в РУ на МВР Д. е заведен заявителски материла №348/ ЗМ 655/23.11.2020 г. за това, че на 22.11.2020 г. в гр. Д. низвестен извършител е отнел сумата от 250 лева и златен ланец с кръст от около 8 грама от владението на И.Б., като са отправени заплахи и побой- срвн. писмо № 348000-7124/30.07.2020 г. на Началника на РУ на МВР Д..

На 23.11.2020 г. св. Г. изготвил докладна записка (л. 59 от ДП), в която посочил, че на 23.11.2020г. И.Б. е съобщил за подадения сигнал. (Разликата в датите се дължи на техническа грешка, потвърдена от самия свидетел Г. при разпита му от КнОС, по време на който същият потвърди, че съобщението за грабежа е постъпило предния ден – на 22.11.2020г.). В нея е посочено 3 даденото от св. Б. описание на лицата и е посочено, че самоличността (на двамата подсъдими) е установена. Било предприето издирване на обитавания от тях адрес, но поради честата смяна на местонахождението им в този период от време, двамата подсъдими не били открити.