Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3448 от 18.12.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 709/2024
Вид
Определение № 3448
Подписан
18.12.2024
В сила
18.12.2024
Състав
Бонка Йонкова, Иванка Ангелова, Петя Хорозова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2, пр.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.287, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.265 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 83, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3448 гр. София, 18.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

И.ка Ангелова като разгледа докладваното от И.ка Ангелова Касационно търговско дело № 20248002900709 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Антех“ Инк. – САЩ, дружество регистрирано в регистъра на Държавния департамент на САЩ с рег. № С1242343, действащо в Република България чрез клона си „Антех - клон България“ и по касационна жалба на „Водстрой Пловдив“ АД, чрез процесуални представители, против Решение № 103 от 27.11.2023 г. по в. т. д.

№ 162/2023 г. на Апелативен съд – Бургас. С посоченото решение след отмяна на Решение от 27.06.2022 г. по т. д. № 141/ 2019 г. на Окръжен съд - Сливен ответното дружество „Антех“ Инк. – САЩ е осъден о да заплати на „Водстрой Пловдив“ АД сумата от 310 673,25 лв., възнаграждение по Договор за строителство от 15.08.201г. след извършено прихващане с насрещно вземане на „Антех“ Инк за обезщетение за вреди в размер на 203 215,63 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 310 673,25 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 07.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът до пълния му предявен размер от 574 320,90 лв. е отхвърлен; сумата от 346 020 лв., представляваща неустойка по чл.8.4 от Договор за строителство от 15.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 346 020 лв., считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Със същия съдебен акт са отхвърлени предявените от „Водстрой Пловдив“ АД срещу „Баджак инженеринг ДОО импорт експорт Скопие“ 1 искове за солидарното осъждане на ответника заедно с „Антех“ Инк. да заплати претендираните суми от 574 320,90 лв. - възнаграждение по договор за строителство и 346 020 лв. - неустойка.

В касационната жалба на „Антех“ Инк. – САЩ се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваната осъдителна част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Излага подробни съображения срещу приетата от съда основателност на претенциите.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. За задължението на съда да тълкува клаузите на договора и да изхожда от действително изявената воля на страните;

2. За задължението на съда да приложи правилата на чл.20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните относно предмета на договора съответно техните изявления;

3. За задължението на съда да обсъди всички допустимо събрани и относими към предмета на спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и всички доводи на страните, които имат значение за решаването на делото, и да обоснове решението си. За задължението на съда да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право;

4. За задължението на въззивния съд, разглеждащ иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка по търговска сделка служебно да следи за евентуална нищожност на съдържащите се в договора уговорки за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави (закона).

Според касатора, поставените въпроси обосновават самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, както и допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като изводите на въззивната инстанция противоречат на практиката на ВКС, намерила израз в решения на ВКС, съответно описани.

2

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, за очевидна неправилност на въззивното решение, е аргументирано с твърдението, че въпреки правните и фактически констатации на въззивната инстанция за допуснато от страна на изпълнителя „Водстрой Пловдив“ АД неизпълнение на договора, съдът е приел, че гаранцията по т.5.3 от договора за строителство от 15.05.2018 г. обезпечава само изпълнението на договорните задължения.

Изразява несъгласие с приетото, че „Антех” Инк., САЩ, като възложител по този договор, дължи връщането на гаранцията, тъй като условието за връщането й се е сбъднало, предвид приемането от страна на инвеститора на възложената работа.

Ответникът по касационната жалба „Водстрой Пловдив“ АД не представя отговор.

Ответникът „Баджак инженеринг ДОО импорт експорт Скопие“ не представя отговор.

В подадената от „Водстрой Пловдив“ АД касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която са отхвърлени исковете на дружеството за солидарното осъждане на „Баджак инженеринг ДОО импорт експорт Скопие“ и „Антех“ Инк. за заплащане на сумата от 574 320, 90 лв. – възнаграждение по договор за строителство и сумата от 346 020 лв. – мораторна неустойка, както и в частта, с която след извършено прихващане с насрещно вземане на „Антех“ Инк. за обезщетение за вреди в размер на 203 215, 63 лв., е отхвърлен частично главният иск на „Водстрой Пловдив“ АД за заплащане на възнаграждение по договора за строителство от 15.08.2018 г. – за разликата над присъдената сума от 310 673, 25 лв. д о пълния размер на предявения иск от 574 320, 90 лв. Сочи се, че въззивното решение, в обжалваните части, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира частичната му отмяна и уважаване на предявените искове в пълен размер, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване т о з и касатор обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, самостоятелното основание по чл.280, 3 ал.2, пр.3 ГПК е обосновано с твърдението за пороци на въззивното решение, произтичащи от нарушаване на един от основните принципи на гражданския процес - този на диспозитивното начало, поради което касаторът счита, че не са постигнати целите на правораздаването - законосъобразност и справедливост на постановения съдебен акт. Сочи се, че въззивният съд изрично е приел в мотивите на решението си, че значителна част от забавата на изпълнителя се дължи на обективна причина, която не може да му бъде вменена във вина, но независимо от този по същество правилен извод, е приел за основателна неустоечната претенция в пълен размер, респективно - за целия период на забавата, поради което разпоредбите на чл. 81, ал.1 и чл. 83, ал.1 ЗЗД са били приложени неправилно, в техния обратен, противоположен смисъл, като същевременно обжалваният акт е явно необоснован.

Формулирани са следните въпроси, които според касатора покриват селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на касационната инстанция:

1. В кой момент от развитието на първоинстанционното производство ответната страна, от която се претендира договорна отговорност, следва да упражни възражение за недействителност на противопоставения й договор като сключен от лице без представителна власт? След като такова възражение не се съдържа в подадения от ответника отговор на исковата молба и е направено едва със становището от 27.09.2023 г., депозирано във въззивното производство, то това възражение своевременно ли е или се явява преклудирано?;

2. Процесуалните нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, вследствие на които ответникът не е участвал пълноценно в процеса след първата фаза по размяна на книжа, лишили ли са ответника от възможността за своевременно упражняване - с отговора на исковата молба, на възражение за недействителност на договора за строителство като сключен от лице без надлежна представителна власт?;

3. При липса на своевременно възражение от заинтересованата страна за недействителност на относима към предмета на делото правна сделка, поради сключването й от лице без надлежна представителна власт, допустимо ли е съдът да се произнася в мотивите на решението за нейната нищожност, след като тази нищожност не произтича пряко от сделката или от събраните по 4 делото доказателства ?;

4. Допустимо ли е съдът служебно да вменява задължения на страна в процеса да представя доказателства за учредяване на представителна власт на лицето, сключило правната сделка и съответно да прилага последиците на чл.

161 ГПК от непредставянето на изискания документ, след като заинтересованата от установяване на твърдяната недействителност страна няма такова доказателствено искане? Това процесуално действие на съда нарушава ли диспозитивното начало в процеса?

По тези правни въпроси се твърди, че формираните от въззивната инстанция изводи противоречат на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС.

Поддържа се също така искане за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси, свързани с ъ с : Служебното задължение на въззивния съд да изложи фактически и правни изводи след обсъждане на всички доводи и възражения на страните и всички релевантни доказателства и с регламентираното в чл. 202 ГПК задължение на решаващия съд за цялостна оценка на заключението на вещите лица, заедно с другите доказателства по делото, които за яснота на изложението следва се номерират под №№ 5 и 6, по отношение на които се сочи, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, обективирана в решения на ВКС, съответно описани.

Формулиран е и материалноправен въпрос / под № 7/ - за обективната невъзможност по чл.81, ал.1 ЗЗД и предпоставките за намаляване на обезщетението или освобождаването на длъжника от отговорност по чл.83, ал.1 ЗЗД, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в Решение № 31 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 1393/2010 г. , IV г. о.

Ответниците по касационната жалба „Антех“ Инк. - САЩ и „Баджак инженеринг ООД импорт-експорт Скопие“, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представят отговори, с коит о оспорват сочените основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на сторените разноски.

5

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявени от „Водстрой Пловдив“ АД против „Антех“ Инк., САЩ, дружество, регистрирано в регистъра на Държавния департамент на САЩ, и „Баджак инженеринг ДОО импорт експорт Скопие“, дружество, регистрирано в Република Северна Македония, искове за осъждане на ответниците да заплатят солидарно, а при условията на евентуалност разделно, в съотношение 51 % за „Антех“ Инк и 49% за „Баджак инженеринг ДОО импорт експорт Скопие“, съответно на притежаваните от ответниците дялове в учреденото от тях гражданско дружество, сумите от: - 574 320,90 лв., представляваща стойност на изпълнени и незаплатени СМР по договор от 15.

05.2018 г.; - 26 000 лв., частично от 346 020 лв., представляваща неустойка за забава за 237 дни, за времето от 13.03.2019 г. до 05.11.2019 г. за невъзстановена гаранция за изпълнение (впоследствие, с допълнителната искова молба претенцията за неустойка е увеличена до пълния й размер от 346 020 лв.), както и законна лихва върху двете суми, считано от датата на депозиране на исковата молба. С Решение от 27.06.2022 г. по т. д. № 141/ 2019г. на Окръжен съд – Сливен исковете са уважени частично, като „Антех“ ООД и „Баджак инженеринг ДОО импорт експорт Скопие“ са осъдени солидарно да заплатят на „Водстрой Пловдив“ АД сумата от 385 369, 09 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договора за строителство от 15.08.2018г., след извършена компенсация с насрещно вземане в размер на 202 940 лв., представляващо неустойка за забавено изпълнение за периода от 26.09.2018г. до 12.02.2019г., дължима от „Водстрой Пловдив“ АД;