Решение № 4546 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4546 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110119757 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. Р. Ч. срещу „***, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5618,20 лв. (след допуснати от съда изменения на размера на иска в проведените на 23.10.2025 г. и 11.12.2025 г. открити съдебни заседания), представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното ****е, извършено със заповед № 1308/30.10.2023 г., за периода от 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2025 г., до окончателното плащане.

- иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1054,69 лв.

(след допуснати от съда изменения на размера на иска в проведените на 23.10.2025 г. и 11.12.2025 г. открити съдебни заседания), представляваща обезщетение за 26 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.11.2022 г. до 16.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.04.2025 г., до окончателното плащане.

В исковата молба на Р. Р. Ч. са изложени твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 2924 от 03.11.2022 г. за длъжността „***“, код по НКПД 7215, със срок - до завършване на определена работа на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, при 8-часов работен ден и 5дневна работна седмица. Било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - по 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит, както и размер на основния платен годишен отпуск - 20 работни дни. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед за дисципЛ.рно ****е № 1

1308/30.10.2023 г., връчена на ищеца на 16.02.2024 г., както и че ****ето е признато за незаконосъобразно и посочената заповед е отменена с влязло в сила решение № 21490/27.11.2024 г. по гр. д. № 22002/2024 г. на СРС. Поддържа се, че ищецът не е встъпвал в ново трудово правоотношение след незаконното ****е през първите 6 месеца след това, тоест до 16.08.2024 г. Първоначално ищецът твърди, че последното начислено и изплатено му брутно трудово възнаграждение е за месец август 2023 г. и е в общ размер на 3897,28 лв. за 19 отработени дни, следователно брутното трудово възнаграждение за пълен месец възлиза на 4717,76 лв., с оглед на което отправя искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 28 306,56 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното ****е за периода от 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Претендира се и сумата от 10 461,12 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 51 дни, от които: 2 работни дни за 2022 г., 20 работни дни за 2023 г., 20 работни дни за 2024 г. и 9 работни дни за 2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Впоследствие, след запознаване със становището на ответната страна и представените фишове за работна заплата, ищецът намали размера на исковете си чрез частичното им оттегляне, поддържайки, че изплатените командировъчни плащания не следва да се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи като основа за изчисление на размерите на претендираните обезщетения. С оглед на това, процесни останаха претенциите на ищеца за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5618,20 лв. за оставане без работа вследствие на незаконното ****е в периода от 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г., както и за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 1054,69 лв. за 26 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 02.11.2022 г. до 16.02.2024 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба oт ответника *** ЕООД, с който исковете се оспорват по основание и по размер. Поддържа се, че ищецът не е доказал оставането си без работа и неправилно е изчислил размера на дължимите обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и чл.

225, ал. 1 КТ, като се е позовал на сума, включваща изплатени за същия месец командировъчни пари и бонуси, които суми не са елемент от брутното му трудово възнаграждение. Сочи се, че последното начислено и изплатено на ищеца трудово възнаграждение преди ****ето е за м. август 2023 г. Излагат се подробни съображения, че съгласно НСОРЗ, при определяне на основата за изчисляване размера на обезщетенията по чл. 228 КТ, в брутното трудово възнаграждение се включва основното трудово възнаграждение, както и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, които не включват командировъчните пари и бонусите, в която връзка се цитира и съдебна практика. Изтъква се, че изплащаните на ищец бонуси са в различен размер за всеки месец и не зависят от отработеното време, с оглед на което не са допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 КТ се поддържа, че обезщетението за неплатен годишен отпуск се изчислява пропорционално на отработените дни през съответната година и се дължи до датата на незаконното ****е, т.е. до 16.02.2024 г., до която дата неизползваният от ищеца платен годишен отпуск е в размер на 22 дни. Поради това се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

2

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че между страните е бил сключен срочен трудов договор № 2924/03.11.2022 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „***“ при ответника, със срок - до завършване на определена работа, при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица. Договорът е сключен при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - по 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит (чл. 8), като всички обезщетения по КТ се изчисляват на база договорената сума по чл. 8 от трудовия договор. Съгласно чл. 13 от договора ищецът има право на 20 работни дни основен платен годишен отпуск. С анекс към трудовия договор от 03.11.2022 г. страните са уговорили, че за всеки обект, по преценка на прекия ръководител, може да бъде договорено допълнително възнаграждение въз основа обема и качеството на извършената работа.

Не се спори още, че със заповед № 1308/30.10.2023 г. на работодателя „*** на Р.

Ч. е наложено дисципЛ.рно наказание „****е“ поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – от 09.10.2023 г. до 27.10.2023 г., и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовият му договор е прекратен, считано от датата на получаване на заповедта – 16.02.2024 г.

С влязло в сила на 12.12.2024 г. решение № 21490/27.11.2024 г. по гр. д. № 22002/2024 г. по описа на СРС, 119 с-в, което е задължително за настоящите страни на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, е признато за незаконно ****ето на ищеца, извършено с ъ с заповед № 1308/30.10.2023 г. на „***, като заповедта е отменена и ищецът е възстановен на заеманата преди ****ето длъжност „***“ при „***.

Установява се, че Ч. е отправил към ответното дружество покана за доброволно изпълнение от 11.02.2025 г., изпратена на електронната поща на работодателя на същата дата, за заплащане на дължимите му обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и чл.

225, ал. 1 КТ.

Като доказателства по делото са приети фишове за работна заплата на ищеца за периода м. 11.2022 г. - м. 10.2023 г. Установява се, че за месец юли ищецът е отработил всички общо 21 работни дни, като му е била начислена сумата от 1604,63 лв., от която 780 лв. - основна заплата, 440 лв. - командировъчни, и 384,63 лв. - възнаграждения „****“, а за месец август ищецът е отработил 19 от общо 23 работни дни, като му е начислена сумата от 3897,28 лв., от която: 644,35 лв. - основна заплата, 640 лв. командировъчни, и 2612,93 лв. - възнаграждения „****“. Установява се още, че във фиша за м. 10.2023 г. на ищеца е начислена сумата от 838,20 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 КТ за 18 дни платен годишен отпуск за 2023 г.

Въз основа на представеното по делото копие от трудовата книжка на ищеца, идентично с представения в съдебно заседание на 23.10.2025 г. оригинал, по делото се установява, че в периода от 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г. Р. Ч. не е постъпил на работа при друг работодател.

По делото са приети основно и допълнително заключения на съдебносчетоводната експертиза.

Според основното заключение на вещото лице последният пълен отработен месец на ищеца Р. Р. Ч. е м. юли 2023 г., през който е отработил 21 от общо 21 работни д н и , като му е начисленото брутно възнаграждение в размер на 1604,63 лв., включващо: основна заплата - 780,00 лв., командировъчни - 440,00 лв. и възнаграждение „****“ - 384,63 лв. В първи вариант брутното трудово възнаграждение 3 за последния пълен работен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение (м. юли 2023 г.), определено въз основа на основното месечно възнаграждение, е в размер на 780,00 лв., при което положение обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за претендирания период от шест месеца възлиза на сумата от 4680,00 лв. Вещото лице е дало и вариант, при който в базата за изчисление са включени сумите за командировъчни и възнаграждение „****“, при което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за процесния период възлиза на 9627,78 лв. На следващо място, вещото лице констатира, че по време на действие на трудовия договор от 03.11.2022 г. до 16.02.2204 г. ищецът не е ползвал платен годишен отпуск. Вещото лице изчислява, че полагащият се на ищеца платен годишен отпуск за периода от 03.11.2022 г. - датата на постъпване на работа до датата на незаконното ****е - 16.02.2024 г., е 26 работни дни, които към момента на прекратяване на трудовото правоотношение са останали неизползвани.

Вещото лице посочва, че във фиша за м. октомври 2023 г. на ищеца е начислено обезщетение по чл. 224 КТ за 2023 г. за 18 работни дни платен годишен отпуск в размер на 838,20 лв. брутно и нетна сума за изплащане - 754,38 лв., но без да е представен документ, удостоверяващ плащането на начисленото обезщетение. Според вещото лице последният месец, през който ищецът има отработени най-малко 10 работни дни, е м. август 2023 г., през който брутното му трудово възнаграждение е в размер на 3897,28 лв., включващо: основна заплата за 19 отработени дни - 644,35 лв., командировъчни - 640,00 лв., и възнаграждение „****“ - 2612,93 лв. Вещото лице е дало два варианта на размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение, съответно с включена сума за командировъчни и възнаграждение „****“ - 205,12 лв., и включващо само основната заплата - 33,19 лв. С оглед на изложеното, експертът е достигнал до извода, че при първия вариант обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 5333,12 лв., а при втория вариант - на сумата от 881,74 лв.

В депозирано допълнение към основното заключение вещото лице е изчислило обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за посочения в исковата молба период 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г., съобразявайки броя на включените в него работни дни. При това изчисление обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, определено на база основното месечно възнаграждение от 780 лв., възлиза на 4696,88 лв., а при включване на изплатени командировъчни и възнаграждение „****“ - на 9662,51 лв.

В допълнителното заключение на ССЕ вещото лице отново сочи, че последният пълен отработен месец на ищеца Р. Ч. е м. юли 2023 г., през който е отработил 21 дни от общо 21 работни дни. Дадени са два варианта на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, като при първия обезщетението е изчислено на база основното месечно възнаграждение в размер на 933,00 лв., съобразено с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от HCOР3 и съобразно работните дни, включени в исковия период, при което размерът му възлиза на 5618,20 лв. При втория вариант, освен основната заплата, в базата за изчисление е включено и възнаграждението „****“, при което възнаграждението за м. юли възлиза на сумата от 1164,63 лв., а обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 16.02.2024 г. до 16.08.2024 г. възлиза на 7012,99 лв. По отношение на неизползвания платен годишен отпуск вещото лице потвърждава становището си, че полагащият се на ищеца платен годишен отпуск за периода от 03.11.2022 г. до 16.02.2024 г. е в размер на 26 работни дни (3 дни за 2022 г., 20 дни за 2023 г. и 3 дни за 2024 г.), както и че последният месец, през който ищецът има отработени най-малко 10 работни дни, е м. август 2023 г. Отново са дадени два варианта на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ: при първия вариант, при изчисляване на среднодневното възнаграждение, е взета предвид само основната месечна заплата, при прилагане на разпоредбата на чл. 19, ал.