Решение № 139 от 05.04.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. ****, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20221420200313 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по жалба на К. Д. Г. против НП № 11-01-533/05.11.2015 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция гр.****, с което за нарушение на чл.90, ал.1,т.8 ЗОП и на основание чл. 130, ал.1 ЗОП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 лв.

В жалбата се се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон и липса на реално осъществено нарушение. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя моли НП да бъде отменено съгласно развитите доводи в жалбата, като допълнително се позовава и на изтекла погасителна давност.

Ответната страна – АДФИ чрез упълномощения си процесуален представител прави възражение за процесуална недопустимост на жалбата поради просрочие.

Излагат се подробни доводи, че в случая АНО е изпълнил законовите си задължения и е използвал всички възможни законови способи за редовно връчване на обжалваното НП на жалбоподателката, които са се оказали неуспешни само по нейна вина. Поради това е приложен чл.58, ал.2 ЗАНН, обуславящо влизане в сила на обжалваното НП и просрочие на жалбата. На тази база се отправя искане за оставянето й без разглеждане и прекратяване на съдебното производство. Други доводи по същество на спора не се 1 излагат.

След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, настоящият съдебен състав намира за установено следното:

Конкретното административно-наказателно производство е образувано със съставянето на АУАН №11-01-533/29.05.2015 г. против настоящата жалбоподателка за извършено нарушение по чл.90, ал.1,т.8 ЗОП. Актът е съставен в присъствието на един свидетел и е подписан от „нарушителя“-настоящ жалбоподател.

Въз основа на този АУАН, наказващият орган е издал атакуваното НП, с което при идентично словесно и цифрово описание на нарушението, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 лв. на основание чл.130, ал.1 ЗОП.

Видно от приложените към административната преписка материали, след издаване на обжалваното НП, АНО е предприел действия по връчването му /както и на още четири други НП/ на жалбоподателката на известния й настоящ адрес- гр.****, ул.“****“№6, вх.**** като са използвани възможните способи чрез пощенска пратка /върната в цялост/ и чрез органите на РУ-****, при които жалбоподателката не е открита. Съгласно изготвена от ст.пол. **** от РУ-**** докладна записка, след многократни посещения на горепосочения адрес жалбоподателката не е открита и по данни на РУ-**** след извършена официална справка, същата е с постоянен адрес в гр.****, ж.к.“****“ №****. В проведен телефонен разговор ****. потвърдила, че това е адреса на който живее и желае НП да й бъде изпратено на този адрес.

След горното неуспешно връчване на НП, АНО предприел действия по връчването му чрез съответните полицейски органи на 06 РУ-СДВР. Според изготвена от пол.инспектор **** –служител на 06 РУ-СДВР докладна записка, при посещението му на посочения от АНО адрес на жалбоподателката „гр.****, ж.к.****,бл.****“, жалбоподателката не само не е открита, но е отворило лице, което заявило, че е собственик на имота и лице с имена К. Г. никога не е живяло на адреса.

С писмо от 07.03.2016 г. на 06 РУ –СДВР, на АДФИ били върнати невръчени 5 бр. НП, в т.ч и процесното. След това връщане АНО е предприел приложение на чл.58, ал.2 ЗАНН, полагайки съответни щемпел и печат за дата на връчване и влизане в сила на НП и последващо изпращане на НП като „влезли в законна сила“ на съответните изпълнителни органи. От тези изпълни органи настоящата жалбоподателка е и научила за съществуването на 5-те НП, в т.ч. и процесното, поради което и ги е обжалвала с жалбата, инициирала настоящето съдебно производство.

Според представеното по делото удостоверение от Столична Община-район „****“ съществуват два отделни и различни административни адреси:

„гр.****,ж.к.“****“, бл.2А“ и „гр.****,ж.к.“****“,бл.2“. Според наличните по делото официални справки за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателката от служба 2

ГРАО, постоянният й адрес е именно и само първия от горепосочените. Той остава непроменен и понастоящем, в т.ч. и е посочен в частта за личните данни на жалбоподателката в настоящата жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

1.В рамките на настоящето производство, въпросът за процесуалната допустимост на жалбата вече е предходно решен с определение №382/18.07.22 г. по ЧКАНД№429/22 г. на АС-****. В него е прието, че съгласно чл.58, ал.2 ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, АНО отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването.В случая обаче, и предвид наличните доказателства се оказва, че жалбоподателката Г. в качеството й на „нарушител“ е била търсена на адрес, различен от посочения й и известен адрес и очевидно няма как да бъде намерена на него, като тази грешка не може да й бъде вменена във вина и се дължи на изцяло техническа грешка на самия АНО. Не е налице не намиране на посочения адрес поради отсъствие на адресата от него, нито пък е налице хипотезата на неизвестен адрес, за да се приеме, че АНО е можел да приложи разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН.

Предвид гореизложените мотиви на касационната инстанция, настоящият съдебен състав приема, че в случая АНО незаконосъобразно е провел процедурата по връчване на обжалваното НП, съответно и че незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН.В логическа последователност от това неправилно приложение на процесуалния закон, обжалваното НП понастоящем се явява не „влязло в сила“, съответно и жалбата срещу него не е просрочена, процесуално допустима е и подлежи на разглеждане по същество, противно на твърденията и възраженията на процесуалния представител на АНО.

2.Разгледана по същество, жалбата е и основателна:

Гореконстатираното процесуално нарушение на чл.58, ал.2 ЗАНН, на свой ред е довело до запазване висящността на административно-наказателното производство с всички произтичащи от това законови последици.В конкретния случай тези последици се изразяват в безпрепятствено изтичане на всички възможни давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност, както обикновена, така и на абсолютна давност, съгласно чл.80, ал.1,т.5, вр.чл.81, ал.3 НК и които давностни срокове са приложими в настоящето производство, съгласно чл.11 ЗАНН, вр.т.2 от ТП№1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС. В конкретния случай посочената в обжалваното НП дата на извършване на нарушението е 10.06.2013 г., спрямо която абсолютния давностен срок за санкционирането му /четири години и половина/ се явява изтекъл още на 10.12.2017 г.

При горните съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено, а 3 административно-наказателното производство прекратено.

При този изход от делото на жалбоподателката се дължи присъждане на разноски, които в случая се претендират и явяват доказани /съгласно представените договор за правна помощ, допълнително споразумение към него и списък на разноски/ в размер от 820.00 лв. Този размер се явява определен над минимума по чл.7, ал.2,т.2, вр.чл.18, ал.2 НМРАВ /в случая 600.00лв./. Отчитайки обаче, че конкретното дело е търпяло процесуални усложнения в развитието си /свързани с двукратни обжалвания на предходно постановявани две определения от предходен съдебен състав пред АС****/, както и че се е развило в множество с.з. с участие на защитника, то и съдът приема, че направеното от ответната страна възражение за прекомерност се явява неоснователно. Затова и адвокатското възнаграждение на жалбоподателката следва да бъде присъдено в горепосочения пълен размер от 820.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.6 ЗАНН, вр.чл.24, ал.1,т.3 НПК, вр.чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1,т.5 НК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №11-01-533/05.11.2015 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което за нарушение на чл.90, ал.1,т.8 ЗОП и на основание чл.130, ал.1 ЗОП, на К. Д. Г., с ЕГН:********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00 лв. и ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство по това НП.

ОСЪЖДА АДФИ да заплати на К. Д. Г., с ЕГН:********** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 820.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.

**** в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________

4