Решение № 110 от 21.09.2021, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 110 от 21.09.2021 г. по АНД № 907/2021 г. по описа на БОС Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК, във вр. чл. 78А НК и е образувано по повод внесено постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас, с което се предлага обвиняемият С. Н. Г., ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл. 248а ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, Окръжна прокуратура – Бургас не изпраща свой представител.

В съдебно заседание, обвиняемият, редовно призован, не се явява и не взема отношение по обвинението. Упълномощеният защитник на обвиняемия изразява становище за доказаност на обвинението. Не оспорва фактическата обстановка, описана от прокуратурата, както и правната квалификация на инкриминираното деяние. Моли, след като обвиняемият Г. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът да го освободи от наказателна отговорност и му наложи минимално по размер административно наказание „глоба“, предвид многото смекчаващи отговорността му обстоятелства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият С. Н. Г. е роден на *** г. в гр. ***, живее в гр. ***, обл.

***, *** гражданин е, със завършено *** образование е, ***, ***, ***.

През м. август 2020 г. обвиняемият Г. кандидатствал в „Банка ДСК“ – клон *** за отпускане на ипотечен кредит за покупка на недвижим имот. Бил обслужван от кредитния инспектор С. Д.. Един от документите, изискуеми от банката, които обвиняемият трябвало да представи, за да се прецени дали да му бъде ли отпусната исканата сума, било удостоверение за доход за последните три месеца. С. Д. дала на обвиняемия С.Г. празна бланка на удостоверението, изготвена от „Банка ДСК“, за да бъде попълнено от неговия работодател.

Обвиняемият работел като *** в „***“ *** от 20.12.2019 г. с брутно месечно трудово възнаграждение 850 лв. и нетно 667,50 лв. Пряк негов ръководител бил свидетелят Г., на когото Г. предоставил празната бланка с логото на „Банка ДСК“ и го помолил да бъде попълнена с доходите му. Тъй 1 като дружеството „***“ *** ползвало външно счетоводство, което се намирало в гр. ***, С. Г., след като получил от счетоводството необходимите данни за попълването на удостоверението за доход, както и съответен изходящ номер, ги вписал в него, като по този начин създал Удостоверение с изх. № 48/26.08.2020 г., издадено от името на „***“ *** с ЕИК ***.

Свидетелят Г. подпечатал и подписал удостоверението от името и на счетоводителя и на работодателя, за което бил изрично упълномощен от С. Д.

– управител на дружеството. После, С. Г. предал на обвиняемия Г. готовия документ.

Заради пандемичната обстановка, към този момент обвиняемият работел на половин ден и получавал значително по-нисък доход, който бил отразен в издаденото удостоверение. Г. се притеснил, че от банката няма да му отпуснат кредита, затова решил да поправи в предоставения му документ вписаните от работодателя действителни данни относно месечното му трудово възнаграждение. Така на 01.09.2020 г., в графата „Нетен доход“ на издаденото от работодателя удостоверение, обвиняемият Г. преправил на първия ред числото от „333,67“ на „833,67“ като допълнил цифрата „3“ и й предал вид, че е „8“. На втория и третия ред преправил числото от „667,50“ на „1167,50“ като между първата цифра „1“ и втората цифра „1“ заличил цифрата „6“. После Г. посетил банковия клон на „Банка ДСК“ в гр. *** и представил на С. Д. преправеното удостоверение.

Свидетелката веднага забелязала поправките. Тя обяснила на Г., че по този начин не може да приеме удостоверението и му дала нова бланка.

След неуспеха, обвиняемият казал на свидетеля Г., че е изгубил удостоверението и поискал същото да му бъде издадено отново, като повторно предоставил празна бланка на „Банка ДСК“. В нея Г. вписал същите данни, с които вече разполагал и същия изходящ номер, който вписал и на първото удостоверение. Оформил удостоверението с подписи и печат и отново го предал на обвиняемия.

На 14.09.2020 г. обвиняемият Г., с помощта на коректор, заличил в новото удостоверение цифрите изписани от Г. и върху тях изписал новите суми, а именно: 833,76 на първи ред и 1167,50 на втори и трети ред (т.1 л. 41 от ДП). Когато представил документа същия ден на С. Д., тя повторно му обяснила, че не е възможно в този вид удостоверението да се използва за отпускане на кредита и поискала да донесе трето удостоверение.

Г. за трети път се обърнал към ръководителя си с молба за издаване на удостоверение. На въпроса защо му трябва трето удостоверение, той отговорил, че от банката не го одобрили, но щял да пробва в друг клон. С. Г. попълнил и третата бланка със същите данни, както и първите две бланки.

Вписал същия изходящ номер, подписал и подпечатал удостоверението и го предал на обвиняемия.

2

На 16.09.2020 г. обвиняемият Г. извършил поредната поправка на издаденото от работодателя удостоверение, като в графата „Нетен доход“ на първия ред числото „333,76“ било преправено на „833,67“, а на втория и третия ред числата „667,50“ били преправени на „1167,50“, като цифрата „6“ била преправена на „1“ и била дописана още една цифра „1“. Същият ден обвиняемият депозирал така преправеното удостоверение пред кредитния инспектор.

Всички удостоверения, представени от Г., кредитният инспектор приложила в досието му. При проверка на кредитното досие, от банката преценили, че има нещо нередно във вида на приложените удостоверения и сигнализирали полицията.

Видно от заключението на вещото лице по назначената в досъдебното производство графическа експертиза (т.1, л. 97 от ДП), в трите удостоверения са извършени подправки в цифрите на трудовите възнаграждения, но поради малкото графичен материал на подправените цифри не е възможно да се отговори кой е изпълнителят им.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, преценени на основание чл. 378 ал. 2 НПК като достоверни, относими и безпротиворечиви, а именно от обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства, заключението по назначената и извършена експертиза. От събраните по делото доказателства категорично се установява както авторството на престъплението, така и всички негови обективни и субективни признаци.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прие, че обвиняемият С.Н. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 248а, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 01.09.2020 г. до 16.09.2020 г. в гр. ***, при условията на продължавано престъпление, за да получи кредит, представил пред М.И.Д. с ЕГН **********, ***а като *** в „Банка ДСК“ ЕАД, Регионален център ***, неверни сведения относно размера на доходите си, съдържащи се в преправени три екземпляра на Удостоверение изх. № 48/26.08.2020 г., издадено от търговско дружество „***“ *** с ЕИК ***, а именно:

1. На 01.09.2020 г. в гр. ***, за да получи кредит, Г. представил пред М.И.Д. с ЕГН ********** – *** в „Банка ДСК“ ЕАД, Регионален център ***, неверни сведения относно размера на доходите си, съдържащи се в преправено Удостоверение изх. № 48/26.08.2020 г., издадено от „***“ ***, ЕИК ***, като в графата „Нетен доход“ на първия ред числата „333,76“ били преправени на „833,67“, а на втория и третия ред числото „667,50“ било преправено на „1167,50“;

3

2. На 14.09.2020 г. в гр. ***, за да получи кредит, обвиняемият представил пред М.И.Д. с ЕГН ********** – *** в „Банка ДСК“ ЕАД, Регионален център ***, неверни сведения относно размера на доходите си, съдържащи се в преправено Удостоверение изх. № 48/26.08.2020 г., издадено от „***“ ***, ЕИК ***, като в графата „Нетен доход“ на първия ред числото „333,76“ било преправено на „833,67“, а на втория и третия ред числата „667,50“ били преправени на „1167,50“;

З. На 16.09.2020 г. в гр. ***, за да получи кредит, обвиняемият Г. представил пред М.И.Д. с ЕГН ********** – *** в „Банка ДСК“ ЕАД, Регионален център ***, неверни сведения относно размера на доходите си, съдържащи се в преправено Удостоверение изх. № 48/26.08.2020 г., издадено от „***“ ***, ЕИК ***, като в графата „Нетен доход“ на първия ред числото „333,76“ било преправено на „833,67“, а на втория и третия ред числата „667,50“ били преправени на „1167,50“.

Престъплението по чл. 248а, ал.1 от НК е формално престъпление и е довършено с представяне на неверните сведения. В конкретният случай, обвиняемият Г. е осъществил престъплението по чл. 248а, ал.1 от НК от обективна страна, доколкото фактически е подал пред съответен служител на банката удостоверение, издадено от неговия работодател, в което били отразени, като нетно и брутно изражение, сумите, които обвиняемият получава като трудово възнаграждение. От обективна страна, представеното удостоверение е било необходимо на обвиняемия Г. за получаване на кредит, доколкото такъв документ е бил изискван от „Банка ДСК“ съобразно изготвените от самата банка критерии за сключване на договор за кредит.

Заявените в представеното удостоверение обстоятелства представляват неверни сведения, доколкото в него са отразени не действителните стойности на месечното трудово възнаграждение на обвиняемия, а по-високи стойности.

Правилно инкриминираните деяния на обвиняемия Г. са квалифицирани от прокуратурата като едно продължавано престъпление по чл. 248а, ал.1 от НК – всяко едно от деянията на обвиняемия, извършени на 01.09., 14.09. и 16.09.2020 г., осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, така че всяко следващо деяние се явява логическа последица от предходното.

От субективна страна деянието е осъществено виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Обвиняемият Г. е съзнавал, че при подаване на Удостоверение изх. № 48/26.08.2020 г., издадено от „***“ ***, ЕИК ***, вписаните в него обстоятелства са неверни, но въпреки това е представил удостоверението на кредитния инспектор.

Знанието на Г. относно невярното съдържание на удостоверението се установява от обективна страна както от факта на преправянето на цифрите 4 от удостоверението, извършено от самия обвиняем (по негово признание), така и от фактът, че самият обвиняем е знаел много добре какъв е действителният размер на месечното му трудово възнаграждение през време на пандемичния период. Следователно, може да се приеме, че С.Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянията си и е предвиждал, и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Съдът намира, че в настоящият случай са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за приложение на института за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78А от НК. Обвиняемият С.Г. е пълнолетно вменяемо лице.

Предвиденото от законодателя наказание за това престъпление към момента на извършването му е лишаване от свобода до три години и глоба от 1000 лв. до 5000 лева. Видно от приложеното по досъдебното производство свидетелство за съдимост, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК. Престъплението, предмет на обвинението, е формално, на простото извършване, като от него не е настъпил и несъставомерен вредоносен резултат. Липсват предпоставки за прилагане на ограничението по чл. 78А, ал.7 от НК – макар неверните сведения в инкриминираното удостоверение да се дължат на поправки, направени от самия обвиняем, чрез преправяне на първоначално изписаните в документа цифри, в конкретният случай не е налице хипотезата на множество престъпления. Конкуренцията между съставите на чл. 248а, ал.1 НК и тези за документните престъпления е привидна, доколкото съставът на чл. 248а, ал.1 НК би могъл да се осъществи и без да е извършено документно престъпление, тъй като в описанието на диспозицията липсва изискване за начина, респективно формата на „неверните сведения”. Както е посочено в съдебната практика, случаите, когато изпълнителното деяние по чл. 248а, ал. 1 НК се е реализирало чрез документно престъпление, последното губи самостоятелното си значение и се поглъща от престъплението по чл. 248а, ал.1 НК (вж. в този смисъл напр.