Определение № 256 от 16.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Варна, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

И.ка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500046 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№37049/24.04.2025г., подадена от Ф. К. Ч., ЕГН **********, чрез адвокат Г. А., срещу Решение №990/21.03.2025г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №2527/03.07.2025г., постановени по г.д.№5848/2023г. по описа на ВРС, 50 състав, с което:

- е прието за установено в отношенията между ищеца „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, и ответника Ф. К. Ч., ЕГН **********, че „Строителен и технически флот“ АД е собственик на недвижим имот, находящ се в град Варна, к.к. „Чайка“, местност „Кабакум“, по КК на град Варна - Бунгало с идентификатор ***, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м., на два етажа, разположено в поземлен имот №***, целият с площ от 10 650 кв.м. и ответникът Ф. К. Ч., ЕГН **********, е осъден да предаде на ищеца „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, фактическата власт върху описания недвижим имот, на основание чл.108 ЗС;

- Ф. К. Ч., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, сумата от 6064,30 (шест хиляди шестдесет и четири лева и тридесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на недвижим имот, находящ се в град Варна, к.к. „Чайка“, местност „Кабакум“, по КК на град Варна Бунгало с идентификатор ***, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м., на два етажа, разположено в поземлен имот №***, целият с площ от 10 650 кв.м., собствен на „Строителен и технически флот“ АД, за периода от 20.10.2022г. до 10.05.2023г., на основание чл.59 ЗЗД. Решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 6 064,30 (шест хиляди 1 шестдесет и четири лева и тридесет стотинки) лева до пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева, не е обжалвано и е влязло в сила.

- е отхвърлен предявеният насрещен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от Ф. К. Ч., ЕГН **********, против „Строителен и технически флот“ АД, ЕИК 103328302, за признаване за установено в отношенията между страните, че Ф. К. Ч. е титуляр на вещно право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, местност „Кабакум“, по КК на гр. Варна, представляващ: Бунгало с идентификатор ***, представляващ курортна, туристическа сграда с площ от 52 кв.м., на два етажа, разположено в поземлен имот № ***, целият с площ от 10 650 кв.м., на основание давностно владение, установено от пролетта - лятото на 2006г. до датата на завеждане на исковата молба от „Строителен и технически флот“ АД – 10.05.2023г.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и като такова следва да бъде отменено. Изтъква се, че исковата претенция е недопустима, доколкото изхожда от лице, което не притежава активна процесуална легитимация. Конкретизира се, че считано от 17.11.2022г. Съветът на директорите на дружеството е останал без законоустановения брой членове, поради което и не може да представлява и управлява акционерното дружество, а взетите от него решения се явяват нищожни. Сочи се, че първоинстанционният съд е възприел, че ответникът е установил фактическа власт върху процесното бунгало на основание договор за заем за послужване, поради което се явява негов държател, а не владелец.

Акцентира се обаче, че този договор е бил сключен от ответника Ч., в момент, в който е бил изпълнителен директор на акционерното дружество и за него е важала забраната да договаря в собствен интерес с представляваното от него дружество. С тези доводи се твърди, че посоченият договор е нищожен и не може да породи действие. Обобщава се, че от горното следва, че имотът се владее от ответника явно и несмущавано в продължение на повече от 10 години и презумпцията по чл.69 ЗС не е била оборена. Допълва се, че и разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели са установили това обстоятелство, а приложените писмени доказателства, отразяващи направените разходи за консумативи, за поддръжка на недвижимия имот, както и за негово ограждане, установяват, че ответникът го е владял необезпокоявано и без прекъсване, считано от 2006г. Тези доводи се въвеждат и за обосноваване на основателността на предявения насрещен положителен установителен иск за собственост. Изтъква се, че претенцията на ищеца по чл.59 ЗЗД е останала недоказана, а вещите лица са посочили, че имотът не е годен за постоянно обитаване. Оспорва се и заключението на тройната съдебнооценителна експертиза, чрез което е определен средният пазарен наем на процесното бунгало. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Строителен и технически флот“ АД, чрез адвокат И. Р., в който се оспорва жалбата и се моли решението да бъде потвърдено. Твърди се, че липсата на минимален състав на Съвета на директорите не води до липса на надлежна процесуална легитимация. Акцентира се, че едва във въззивната жалба се излагат твърдения за нищожност на договора за заем за послужване, сключен между 2 въззивника Ч. и „Строителен и технически флот“ АД, което възражение се явява преклудирано. Допълва се, че безспорно се е доказало, че ответникът е установил фактическа власт върху процесното бунгало на валидно правно основание, поради което и презумпцията по чл.69 ЗС е била оборена. Относно претенцията по чл.59 ЗЗД се обобщава, че тройното експертно заключение е обективно и безпристрастно изготвено и от него се установява средната пазарна наемна цена за спорното бунгало. Относно насрещния иск за собственост се сочи, че правилно е бил отхвърлен, доколкото ответникът се явява държател на имота, а не негов владелец. С тези доводи се моли решението в обжалваните му части да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

След служебна проверка относно редовността на въззивната жалба съдът констатира, че въззивната жалба е изпратена на въззивната инстанция, без да е изпълнена процедурата по чл.262, ал.1 вр. чл.261, т.4 ГПК по нейното надлежно администриране от първоинстанционния съд, тъй като не е събрана дължимата държавна такса, съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което и настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на ВРС.

В случая, първоинстанционният съд следва да съобрази обстоятелството, че дължимата държавна такса се изчислява поотделно върху обжалваемия интерес за всеки един от предявените искове, които са предмет на въззивно обжалване.

В конкретната хипотеза предмет на обжалване е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, както и отхвърленият насрещен иск с правно основание по чл.124 ГПК, т.е. следва да се събере държавна такса за всеки един от трите иска, предмет на обжалване. Общият размер на дължимата държавна такса е в размер на 331,21 лева, а по делото са представени доказателства за внесена сума в размер на 226,25 лева, сформирана от дължимата държавна такса за въззивно обжалване на исковите претенции по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.

С оглед горното въззивникът следва да внесе по сметка на ВОС разликата в размер на 104,96 лева – 53,67 евро и съответно да представи вносен документ в указан от администриращия съд, срок.

Отделно в хода на осъществяване на проверка за допустимостта на въззивното производство, съдът констатира, че в диспозитива на първоинстанционното съдебно решение е допусната очевидна фактическа грешка. В мотивите на обжалваното решение са изложени съображения относно това, че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот на конкретно основание – Разделителен протокол от 16.05.1994г., с който се разделя Почивна станция „Транстрой“, в местност „Златни пясъци“ – гр.

Варна, на база на който впоследствие са издадени Нотариален №50, том V от 07.06.2000г. на СВ - гр. Варна и Нотариален акт за поправка на Нотариален акт за собственост на недвижим имот вх. peг. №28203, акт. №127, том LXXII, дело №17763/2009 г. на СВ - гр. Варна, но е пропуснато основанието да се опише в диспозитива на решението.

С оглед обстоятелството, че обективните и субективни предели на 3 силата на пресъдено нещо се формират само от диспозитива на решението, то е налице още едно обстоятелство, което предполага образуваното въззивно производство да се прекрати и делото да се върне на Варненски районен съд за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка, както и за изпълнение на процедурата по чл.262, ал.1 вр. чл.261, т.4 ГПК, във връзка с администрирането на подадената въззивна жалба. Едва след това, делото следва да се изпрати на ВОС за разглеждане на подадената въззивна жалба.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.г.д. №46/2026г. по описа на ВОС, Va състав.

ВРЪЩА г.д.№5848/2023г. по описа на ВРС, 50 състав за отстраняване по реда на чл.247 ГПК на допусната в диспозитива на съдебното решение очевидна фактическа грешка и за изпълнение на процедурата по чл.262, ал.1 вр. чл.261, т.4 ГПК, във връзка с администрирането на подадената въззивна жалба.

След извършване на дадените в мотивната част на настоящото определение указания, делото следва да бъде изпратено отново по компетентност на Варненски окръжен съд за произнасяне по депозираната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4