Определение № 629 от 27.06.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 629 гр. Враца, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500414 по описа за 2024 година Производство по чл.130, вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на О. М. Р., ЕГН **********, с адрес с.***, обл.Враца, представляван по пълномощие от адв. К. Ю. от САК, срещу Определение №288/22.04.2024г. по гр.д.№283/2024г. по описа на Районен съдОряхово, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск. В частната жалба се инвокира оплакване, че обжалваното определение е постановено в противоречие с материалния закон и с правото на Европейския съюз и "стопира" развитието на упражняването на правата на частния жалбоподател. Поддържа се, че поради нарушаване на правата му от ответното дружество – ответник по иска ищецът е легитимиран да се защити срещу завишените лихвени проценти по сключен между страните договор за кредит, съдържащ неравноправни клаузи, и несъобразен с правото на ЕС и промените в ГПК от 2019г. Според частния жалбоподател, въпреки че договорът е сключен през 2015г. и малко след това е постановено арбитражно решение, националният съд е бил длъжен да съобрази законодателните промени от 2019г. и да обяви за неравноправни отделни клаузи на договора за кредит.

Заявено е искане обжалваното определение да бъде отменено, като се претендират разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално 1 допустима, но по същество неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от О. М. Р. срещу "Профи Кредит България"ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че клаузите в раздел VІ от сключен между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт от 26.03.2015г. са неравноправни и недействителни.

В исковата молба се твърди, че процесният договор за кредит е сключен след кандидатстване по телефона и проведен телефонен разговор, след което ищецът е получил и усвоил сумата 3 500лв., към която се добавя и възнаграждение за кредитното дружество като закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2 625.12лв. със срок на връщане 24 месеца, ГПР 49.9% и годишен лихвен процент 41.17%. Като цитира отделни договорни клаузи, ищецът твърди, че ответникът се е възползвал от безизходното му положение, като признава, че е заплатил само три месечни вноски, след което е преустановил обслужването на кредита.

Ищецът сочи, че ответното дружество е предявило иск пред Арбитражен съд към Фондация за юридическо развитие, който не се е занимал с неравноправните клаузи и през 2016г. го е осъдил да заплати общо сумата 8 335.34лв.

Нататък в исковата молба се сочи, че през м. декември 2016г. ищецът е завел пред СГС дело за възстановяване на срока за обжалване и несъгласие със сумата, която е осъден да заплати, но молбата му не е уважена, като към момента срещу него има образувано изп.д.№377/2017г. по описа на ЧСИ Р.

А..

Ищецът поддържа, че промените в ГПК през 2019г. му дават основание да предяви установителния иск за "преглеждане" на процесния договор за кредит и установяване на неравноправни клаузи в него, като оспорва начисления пакет от допълнителни услуги, начислената такса – възнаграждение по раздел VІ, както и годишния процент на разходите и годишния лихвен процент.

С исковата молба е представен процесния договор за потребителски кредит от 26.03.2015г., в който се съдържа клауза, че страните по него ще отнасят за решаване всички възникнали помежду им спорове, произтичащи от или във връзка с договора, вкл. спорове, породени или отнасящи се до 2 неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване до арбитражни съдилища, изрично избрани от страните и посочени в чл.14 от ОУ. Чл.14 от представените Общи условия, подписани от страните, съдържа арбитражна клауза, съгласно която всички спорове, произтичащи от или във връзка с договора, включително породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение и прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване от изброени в текста арбитражни съдилища, сред които Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие – София.

Ищецът представя протокол от открито арбитражно заседание по арб.д.

№464/2016г. по описа на Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие от 14.09.2016г. и Решение №1082/15.09.2016г., с което е осъден за заплати на "Профи Кредит България"ЕООД сумата 8 335.34лв., ведно със законната лихва от датата на постановяването му до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Представено е удостоверение №6683/21.11.2016г., с което Арбитражен съд при Фондация за юридическо развитие удостоверява, че арбитражното дело срещу ищеца е образувано на 27.07.2016г., за арбитър е назначен Александър Трионджиев, откритото съдебно заседание е насрочено и проведено на 14.09.2016г., както и че ответникът е редовно уведомен за образуваното арбитражно производство и за насроченото открито арбитражно заседание чрез куриерска фирма "М и БМ Експрес"ООД с товарителница №5100014903216, доставена на адреса за кореспонденция на 29.07.2016г., както и че постановеното арбитражно решение е доставено на О. Р. чрез същата куриерска фирма на 04.10.2016г. и е влязло в сила. Обстоятелствата, отразени в удостоверението, не се оспорват от частния жалбоподател.

Вземайки предвид изложените обстоятелства, районния съд е приел, че предявеният иск е недопустим, поради което е постановил обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото.

Настоящият въззивен състав счита, че обжалваното определение е правилно, като споделя напълно изложените от първата инстанция правни съображения.

В разглеждания случай нито се твърди от частния жалбоподател, нито се представят доказателства да е предявяван иск по чл.48, ал.1 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение на АС при ФЮР. Нещо повече, както е посочил в 3 мотивите си и районният съд, в чл.47, ал.1 ЗМТА в действащата към момента на постановяване на арбитражното решение редакция са предвидени изчерпателно основанията, на които ВКС може да отмени арбитражното решение: страната, която иска отмяната, да е била недееспособна при сключване на арбитражното споразумение; арбитражното споразумение да не е било сключено или да е недействително, съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор – съобразно този закон; предметът на спора да не подлежи на арбитраж или арбитражното решение да противоречи на обществения ред на Република България; страната да не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър или за арбитражното производство или поради независещи от нея причини да не е могла да вземе участие в производството; решението да разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора; образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура да не е съобразено със споразумението на страните освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на този закон, а ако липсва споразумение – когато не са приложени разпоредбите на този закон.

С оглед на това, че арбитражното решение е връчено и не е отменено по реда и в сроковете по чл.47 и чл.48 ЗМТА, на основание чл.41 , ал.1, изр. посл. ЗМТА същото е станало задължително за страните, в отношенията между тях се ползва със сила на пресъдено нещо и подлежи на принудително изпълнение, следователно е налице процесуална пречка за разглеждане на предявения от ищеца иск по смисъла на чл.299 ГПК. Съвсем отделен е въпросът, че ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на иска единствено с настъпили след сключването на процесния договор за кредит промени в законодателството.

Както правилно е отбелязал и районният съд, сключеният между страните договор е за потребителски кредит, при което ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Правилен е и изводът, че към момента на сключване на процесния договор – 26.03.2025г. нормата на чл.19, ал.1 ЗЗП, изменена със ЗИД на ГПК /ДВ, бл.8 от 24.01.2017г./ чрез добавянето накрая на текста "или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП", е била неприложима.

4

По изложените съображения Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №288/22.04.2024г., постановено от Районен съд-Оряхово по гр.д.№283/2024г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5