Решение № 254 от 25.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. В.Т., 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Явор Данаилов

Ангелина Богданова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20244100500047 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ответника в първоинстанционното производство «С.» ЕООД, ЕИК: 104619481, седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул. »Г.М."», № 17 въззивна жалба против Решение № 1262 от 20.10.2023г. постановено по гр.д. № 20224110101375 по описа за 2022 година на Районен съд – гр. В. Търново.

С атакуваното решение, съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на «С.» ЕООД, ЕИК 104619481, седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул.» Г.М."» № 17, че ДЪЛЖИ на «КИМЕКС» ЕООД, ЕИК: 148014306, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. »Баба Тонка», № 4, сумата от 5 078,33лв. / пет хиляди седемдесет и осем лева и 33 ст./ главница, от която 458,71лв. неплатена сума по фактура № **********/30.11.2020г.; 2 859,80лв. неплатена сума по фактура № 1000005333/9.12.2020г. и 1 759,82лв. неплатена сума по фактура № 1000005359/29.12.2020г., ведно със законната 1 лихва върху главницата от 21.01.2022г. - подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от общо 562,68лв. / петстотин шестдесет и два лева и 68 ст./ лихва за забава върху главницата, от която 52,75лв. върху сумата от 458,71лв. по фактура № **********/3011.2020 г. за периода 1.12.2020г. - 18.01.2022г.; 321,73лв. лихва за забава върху сумата от 2 859,80 лева по фактура № 100005333/9.12.2020г. за периода от 10.12.2020г.- 18.01.2022г. и 188,20лв. върху сумата от 1 759,82 лв. по фактура № 1000005359/29.12.2020г. за периода 30.12.2020г. - 18.01.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 174/22г. по описа на ВТРС; осъдил е «С.» ЕООД, ЕИК: 104619481, гр. В.Т. да заплати на «КИМЕКС» ЕООД, ЕИК: 148014306, гр. Варна сумата от 1 236,80лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и 80 ст./, представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 551,84лв. / петстотин петдесет и един лева и 84 ст./, представляваща направените в заповедното производство разноски.

Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство «С.» ЕООД, ЕИК: 104619481, гр. В.Т., който обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр. В. Търново.

Твърди, че е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поради необоснованост на фактическите изводи, съдът приложил неправилно материалния закон, като приел, че искът е основателен. Въз основа на изложеното моли съда да се произнесе с акт, с който да отмени атакуваното решение в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да отхвърли предявения иск.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК такъв е постъпил. Оспорва се изцяло въззивната жалба.

Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

2

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата съдебна инстанция доказателства намира, че обжалваното решение в атакуваната част е правилно и обосновано, и следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че възприетата, формирана и изложена в мотивите на решението от районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което изследвайки я препраща към нея, като споделя и крайните правни изводи.

Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, е определил правната квалификация на предявения иск, като такава по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Депозираната искова молба формално отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, относно нейните задължителни реквизити по закон, тъй като са точно формулирани фактическите твърдения и обстоятелства, на които се обосновават претенциите. Посочен е и точния размер на тези претенции. Направени са съответно доказателствени искания и съдът приема, че е предявен иск по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът е направил доказателствени искания и е представил доказателства.

От събрания доказателствен материал в разглеждания случай се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения.

Ответникът не отрича съществуващите между него и ищцовото дружество търговски отношения, по повод на които ищецът е доставял арматурни заготовки на строителни обекти, по които ответникът е бил изпълнител. Горното се потвърждава от управителя на ответното дружество, който лично е подписал възражението по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. Така той признава неизгоден за него факт - че е закупил стоки от заявителя, за което са издадени процесните три фактури и че е извършил частични плащания по тях, поради което оспорва частично издадената заповед. От друга страна са налице и насрещните признания на 3 неизгодни за ищеца факти - погасяването чрез плащане на сумата от общо 4 530 лева по първата фактура, извършено от ответника на три пъти.

Признанието на неизгоден за страната факт следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК в съответствие с останалите по делото доказателства, като в случая няма значение обстоятелството, че това признание е направено пред заповедния съд. Ценено с останалия доказателствен материал - приложените фактури, експедиционните бележки, показанията на св. К. и св. С.а, заключенията по счетоводната експертиза, всички те водят до единствено възможния извод, че ищецът в действителност е доставил на ответника стоките, описани в трите фактури - арматурна заготовка, цената на която е платена частично от ответното дружество.

Св.К. потвърждава, че е подписал първата приложена експедиционна бележка за доставката на 52кг. арматурна заготовка, която сумирана с доставените 3762 кг. арматурна заготовка по експедиционна бележка № 0000019423/24.11.2020г. представлява точното количество арматурна заготовка от 3814 кг., за което е издадена фактура № **********/30.11.2020 г. на стойност 4 988,71 лева, по която има извършено частично плащане от 4 530 лева.

Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, ответникът не е отразил в счетоводството си фактура № 1000005333/9.12.2020г., фактура № 1000005359/29.12.2020г., както и фактура № **********/21.12.2020г. Това обаче не опровергава доказателствената стойност на процесните фактури, тъй като, освен, че те са отразени в счетоводството на ищеца съобразно изискванията на ЗДДС, приемането им се признава и от самия ответник - именно той ги посочва като документи, установяващи доставката на стоки от ищеца в депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение.

ВТРС анализирайки събрания доказателствен материал, включително направените и от двете страни признания на неизгодни за тях факти правилно е преценил, че безспорно се установява наличието на облигационни отношения между страните по повод доставката на арматурна заготовка, за което са издадени процесните три фактури, по които е извършено частично плащане от ответника.

Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното 4 решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на доказателствата по делото, достига до същите правни изводи като тези на районния съд, които от своя страна обуславят уважаване на ищцовата претенция.

Първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно, като такова следва да се потвърди.

Следва на ответник жалба да се присъдят направените разноски.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1262 от 20.10.2023г. постановено по гр.д.

№ 20224110101375 по описа за 2022 година на Районен съд – гр. В. Търново.

ОСЪЖДА «С.» ЕООД, ЕИК: 104619481, седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул. »Г.М."», № 17 да заплати на «КИМЕКС» ЕООД, ЕИК: 148014306, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. »Баба Тонка», № 4, направените по настоящото дело разноски, общо в размер на 580,00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5