Определение № 32891 от 10.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32891 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110145423 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 213267/02.07.2026г. от ответника *******, както и молба с вх. № 214028/03.07.2026 г. от ответника ****** ЕИИД, с които се иска изменение на решение № 11422 от 10.06.2026 г. по гр.д. № 45423/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските. Ответниците излагат съображения за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което не съответства на фактическата и правната сложност на делото, във връзка с което е формиран голям обем от съдебна практика и между страните са налице множество безспорни обстоятелства. Делото било разгледано срочно, като по време на отритото съдебно заседание не се е явил процесуалният представител на ищеца. Акцентира се и върху задължението на съда да следи служебно за нищожността на договорите. Молят поставеното решение да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на ищеца да се присъди за адвокатско възнаграждение сумата в размер общо от 200 евро (по 100 евро от всеки ответник).

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца, който оспорва исканията, като поддържа, че решението в частта за разноските е правилно и не следва да бъде ревизирано. Изложени са подробни доводи, в обобщение на които е заявено искане молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадени от ответниците, да бъдат оставени без уважение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 27 с-в, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Молбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страна, имащи право да искат изменение на решението в частта за разноските, поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователна, като от изложените в тях доводи съдът не намира основание да ревизира изложените съображения по отношение размера на адвокатското възнаграждение.

По делото е представен договор за правна защита, в който е уговорено общо възнаграждение в размер на 910 лева (465,28 евро) по всички искове, като е отбелязано, че същото е заплатено в брой, като в тази част договорът има характер на разписка за получената сума. Доколкото липсва разграничаване каква част от сумата от 910 лева е заплатена по двата установителни иска за нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство, съдът е приел, че сумата е заплатена поравно - 455 лева (232,64 евро) по иска за нищожност на договора за кредит и 455 лева (232,64 евро) по иска за нищожност на договора за поръчителство.

Както е посочил съдът и в постановеното решение, не се установява по делото ответниците да са направили възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В отговорите на исковата молба се оспорва наличието на предпоставките по чл. 38 ЗАдв, тъй като ищецът не е материално затруднено лице, но в случая не е уговорена безплатна адвокатска защита, поради което тези 1 съображения за неотносими към настоящия случай. Предвид това, съдът намира, че не е наведено възражение за прекомерност в преклузивния за това срок (до приключване на устните състезания), като е недопустимо това възражение да бъде направено по-късно едва с молбата по чл. 248 ГПК.

Дори и да се приеме, че това съставлява възражение за прекомерност, съдът намира, че същото не е мотивирано и не може да доведе до присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Към приключване на съдебното дирене е прието изменение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК (изм. и доп. с ДВ. бр.17 от 13 Февруари 2026 г.). Същата предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Това правомощие на съда, обаче, е обусловено от наличието на мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна.

В тази връзка се налага извода, че възражението за прекомерност не може да бъде формално или бланкетно, а трябва да съдържа конкретни доводи, обосноваващи защо заплатеното адвокатско възнаграждение надхвърля разумните граници с оглед конкретните особености на делото. При липса на такива мотиви не е налице основание за упражняване правомощието по редуциране на разноските. В случая двамата ответници посочват бланкетно и чисто формално в отговорите на исковата молба, че следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че следва да се съобрази практиката на СЕС, която е посочена, без да се съдържа нито един аргумент относно това защо смятат, че възнаграждението е прекомерно. Липсват каквито и да било съображения относно конкретната сложност на делото в настоящия случай и обстоятелствата, които да обосноват нейната липса. Не е посочено кои процесуални действия на адвоката, респ. липса на такива обуславят извод за недължимост на адвокатското възнаграждение в пълния заплатен размер, както и защо обемът на извършената работа не съответства на заплатеното. Посочването на съдебната практика на СЕС не съставлява излагане на мотиви, които да са конкретно съобразени със сложността на поставения за разрешаване пред настоящия състав спор, както и относно неговата сложност. Поради това, съдът счита, че дори и съображенията по чл. 38 ЗАдв да съставляват възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, то същото е бланкетно, не е мотивирано и не може да доведе до присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение. При липса на надлежно мотивирано възражение от насрещната страна, решаващият съд не следва да намалява размера на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като не са налице предпоставките за прилагане на чл. 78, ал.

5 от ГПК. Претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. След тази фаза на устните състезания съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно, те не могат да въвеждат нови искания, включително за присъждане на разноски или промяна на техния размер, както и да представят нови доказателства, свързани с исканията за разноски.

В този смисъл, ответниците е следвало да релевират своите мотивирани възражения за прекомерност до приключване на фазата на устните състезания пред настоящата инстанция, а формулираните в тази насока доводи едва с молбите по чл. 248 ГПК се явяват преклудирани. В горния смисъл са и Решение № 4579 от 02.07.2026 г. по гр. д. № 8783/2024 г. на Софийски градски съд; Решение № 5104 от 24.07.2026 г. по възз. гр. д. № 14362/2024 г. на Софийски градски съд; Определение № 18050 от 26.08.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 8729/2026 г. на Софийски градски съд.

С оглед горното съдът не намира основание да измени постановеното решение в частта за разноските, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 213267/02.07.2026 г, подадена от *******, както и молба по чл. 248 ГПК с вх. № 214028/03.07.2026 г., подадена от ****** ЕООД, с които се иска изменение на решение № 11422 от 10.06.2026 г. по гр.д. № 45423/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от 2 съобщаването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3