Решение № 74 от 31.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Бургас, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Дарин В. Христов като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600120 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК и е образувано по повод въззивен протест на прокурор от Районна прокуратураБургас против присъда № 162/14.11.2025г., постановена по НОХД № 4628/ 2023г. по описа на Районен съд-Бургас.

С горепосочената присъда, постановена по НОХД № 4628/2023г. първоинстанционният съд е признал подсъдимия К. М. Б., ЕГН **********, за невинен в това, че на 23.11.2022г. в гр.Бургас, в немаловажен случай, след предварителен сговор с А. М. Б. от гр.Бургас, лично и чрез посредственото извършителство на М. С. Н. от гр.Бургас, чрез използване на техническо средство - апарат за газопламъчно рязане отнел от владението на Е. Н. Б. от с.М., общ.Поморие, без нейното съгласие с намерение противозаконно да присвои чужда движима вещ - катализатор за лек автомобил, марка „Мазда“, модел „***“ с p e n № ******* на стойност 477,30 лева, собственост на „В.“ЕООД-гр.Бургас, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5 във вр. чл.194, ал.1 от НК.

Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия А.

М. Б., ЕГН **********, за невинен в това, че на 23.11.2022г., в гр.Бургас, в немаловажен случай, след предварителен сговор с К. М. Б. от гр.Бургас, лично 1 и чрез посредственото извършителство на М. С. Н. от гр.Бургас, чрез използване на техническо средство - апарат за газопламъчно рязане отнел от владението на Е. Н. Б. от с.М., общ.Поморие, без нейното съгласие с намерение противозаконно да присвои чужда движима вещ - катализатор за лек автомобил, марка „Мазда“, модел „***“ с peг. № ******* на стойност 477,30 лева, собственост на „В.“ ЕООД-гр.Бургас, поради което на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5 във вр. чл.194, ал.1 от НК.

С присъдата съдът е постановил вещественото доказателство един брой диск, да остане приложен по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да бъде унищожен по предвидения ред, и е върнал на подсъдимите веществено доказателство - катализатор за МПС, предоставен в съдебно заседание от 03.06.2025г..

Недоволен от постановения съдебен акт, представителят на Районна прокуратура-Бургас е подал протест в законоустановения срок, с доводи за неправилност, с искане за отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото обвинение на основание чл.334, т.2 вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК. Въззивният протест е подаден в преклузивния срок и е допустим. С него са въведени бланкетни оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт. В срока по чл.320, ал.4 от НПК е депозирано допълнително писмено изложение към протеста, с който присъдата се оспорва, като незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните правила, без конкретни доводи. Оспорва се анализа и оценката на доказателствата, както и извода на съда за липсата на умисъл у подсъдимите. Твърди се, че по делото няма доказателства, изключая обясненията на подсъдимите, че същите са демонтирали процесния катализатор, за да ремонтират автомобила. Аргументира се с липсата на специални знания у подсъдимите, инструменти и помещение за извършване подмяна на катализатора, изхождайки от нормалната житейска логика. Твърди се, че изводът на съда за липса на умисъл се опровергавал от показанията на свидетелите Х. и П., че подсъдимият А. Б. се е информирал за цената на катализатора при евентуална продажба, преди да го свали, както и от показанията на свидетелите Ч. и Н., според които подсъдимите заявили пред тях, че автомобилът е техен и ще го продават за скраб. Изразява се несъгласие и с аргументите на съда за липса на умисъл, тъй като деянието било извършено публично, в светлата част на денонощието, пред свидетели и охранителна камера. Иска се отмяна на обжалваната присъда на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.2 от НПК и постановяване на нова, с която съдът да признае подсъдимите К. М. Б. и А. М. Б. за виновни по повдигнатото им обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас в съдебно заседание поддържа протеста по изложените доводи. Пледира за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите на основание чл.334, т.2 вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК да бъдат признати за виновни по повдигнатото обвинение.

Защитникът на подсъдимите адв.В.Василева от АК-Бургас оспорва протеста, като неоснователен, като моли съда да потвърди присъдата на 2

Районен съд–Бургас. Според него първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство не е било доказано извършено престъпление от двамата подсъдими. Счита, че по наведените с протеста доводи от страна на прокуратурата, съдът е дал отговор в мотивите към обжалваната присъда.

Подсъдимите поддържат становището на защитника си. Заявяват, че желаят присъдата да бъде потвърдена.

След цялостна преценка на наличния по делото доказателствен материал в рамките на предмета и пределите на въззивния контрол по чл.313 и чл.314 от НПК, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният протест е подаден в законоустановения преклузивен срок, пред компетентния съд, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустим. Разгледан по същество е неоснователен.

За да постанови протестираната присъда първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелката Е. Н. Б. била управител на „В.“ ЕООД със седалище и адрес на регистрация гр.Бургас. Дружеството било собственик на лек автомобил, марка „Мазда“, модел „***“ с peг.№ *******. Автомобилът няколко години престоявал на паркинг пред блок *** в ж.к.„***“ гр.Бургас, без да бъде използван.

На неустановен ден през месец ноември на 2022г. свидетелката Б. провела разговор с лицето А. Р., гражданин на ***, който пожелал да закупи собствения на дружеството лек автомобил. Двамата постигнали съгласие, преди обсъждането на продажната цена, автомобила да бъде огледан от определено от Р. лице, имащо необходимите технически познания, с оглед установяване на актуалното му техническо състояние. Б. се съгласила и Р. се свързал с подсъдимия К. Б.. Р. уговорил Б. да се срещне със свидетелката Б., да вземе ключа за моторното превозно средство, да го огледа и да установи актуалното му техническо състояние.

На неустановен ден в средата на месец ноември на 2022г. свидетелката Б. се срещнала с подсъдимия К. Б. в района на бензиностанция „Газпром“, находяща се в гр.Бургас, ж.к.„***“, след което го отвела до паркинга пред блок ***, на същия жилищен комплекс, където се намирал лекия автомобил. Там му предала ключовете за автомобила, с уговорката, след като го огледа да й ги върне. Между Б., К. Б. и Р. бил проведен телефонен разговор, при който се обсъждало какво следва да се направи с автомобила, от който подсъдимият К.

Б. разбрал, че следва да извърши действия с цел привеждане на същия в движение.

След тази среща подсъдимият К. Б. споделил за лекия автомобил на *** си – подсъдимият А. Б., като му казал за уговорката с Б.. Двамата подсъдими огледали автомобила и преценили, че следва да се отстрани катализатора, тъй като не работел.

На 23.11.2022г., подсъдимият К. Б. се свързал по телефона със свидетеля А. Ч., като поискал от него да му помогне да демонтират катализатора на лекия автомобил, тъй като нямал ъглошлайф. Двамата се уговорили да се срещнат на работното място на подсъдимия.

3

Около 13:49 часа на 23.11.2022г. подсъдимият А. Б. отишъл до процесния автомобил „Мазда“ със своя автомобил „Сеат“ с peг. № *******.

Огледал го и си тръгнал около 14:19 часа. Малко след това Ч. отишъл при подсъдимия К. Б., като носел със себе си ъглошлайф. Там го очаквали двамата подсъдими. Около 17:04 часа тримата отишли на паркинга, където се намирал лек автомобил, марка „Мазда“, модел „***“ с peг.№ *******. Ч. бил със своя автомобил марка „Опел“. Предварително двамата подсъдими били повдигнали предната част на процесния автомобил с помощта на крик, дървета и камъни, за да може да се демонтира катализатора. Тъй като ъглошлайфът работел с електрически ток, а на паркинга нямало такъв източник, К. Б. заявил на Ч., че трябва да намерят друг начин да демонтират катализатора. Решили да отрежат катализатора с апарат за газопламъчно рязане, какъвто Ч. притежавал. Последният се върнал в дома си, като междувременно взел със себе си и свидетеля М. Н.. Двамата с Н., взели апарата за газопламъчно рязане, бутилки с кислород и газ и се върнали около 17:53 часа на паркинга с микробус. Свидетелят Н. монтирал и включил апарата, влязъл под автомобила и отрязал в двата края катализатора, като по този начин го отделил от автомобила. През това време двамата подсъдими поливали с вода около автомобила, за да предотвратят пламъка от апарата да възпламени и увреди намиращите се в близост паркирани автомобили. След като отделил катализатора от автомобила, Н. го увил в парцал и го подал на подсъдимия К. Б.. Последния го взел и го поставил в багажника на лек автомобил „Сеат“ с peг.№ *******, собственост и управляван от подсъдимия А. Б.. На свидетеля Ч. била заплатена сумата от 80 лева за демонтажа на катализатора от А. Б..

Свидетелите Ч. и Н. прибрали апарата в превозното средство, с което били пристигнали и напуснали паркинга. Двамата подсъдими освободили предната част на автомобила, К. Б. го заключил, взел ключа в себе си, след което с автомобила на А. Б. напуснали паркинга, като вече минавало 18:00 часа.

Описаните действия на подсъдимите и свидетелите Ч. и Н., били възприети от свидетелката Н. З., и записани от охранителна камера, монтирана на фасадата на блок *** в ж.к.“***“.

Подсъдимият А. Б. продал катализатора на свидетеля Н. Х., който му заплатил за него сумата от около 200 лева.

След известно време лицето А. Р. се отказал от покупката на процесния лек автомобил, марка „Мазда“, модел „***“ с peг.№ *******, като информирал за това свидетелката Б..

Подсъдимият К. Б. върнал ключовете за автомобила на Б. на неустановен ден в началото на месец декември на 2022г.. На 13.12.2022г.. Н. З. уведомила свидетелката Б. за извършените на 23.11.2022г. действия, на които станала свидетел, за което последната сигнализирала органите на Четвърто РУ - Бургас.

С протокол за доброволно предаване от 20.12.2022г., като веществено доказателство по досъдебното производство е бил приобщен един брой DVDR, 4,7 GB, марка „Classic“, съдържащ видеозапис от камера, разположена на фасадата на бл.*** в ж.к.„***“, гр.Бургас от 23.11.2022г. с видеофайлове, с 4 действията на двамата подсъдими и свидетелите Ч. и Н. на 23.11.2022г. на паркинга пред блок ***.

Съгласно заключението на комплексната видеотехническа и фотопортретна експертиза на приобщения оптичен носител на информация, не са установени данни за извършени интервенции, относно датата и часа на записа.

В рамките на досъдебното производство е назначена и изготвена, съдебно-оценъчна експертиза, от която се установява, че стойността на отстранения катализатор възлиза на 477, 30 лева.

Съобразявайки оплакванията в протеста срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, съдът осъществи контрол за спазването на процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно производство, както и в съдебната фаза пред първата инстанция са били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, дали те са отстраними във въззивното производство. Посоченото правомощие на въззивния съд е по силата на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало за цялостна проверка на правилността на оспорения съдебен акт, независимо от посочените основания от страната, инициирала въззивния контрол и претенциите й пред въззивния съд. Това е така, тъй като в случай на липса на такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съгласно чл.335, ал.2, пр.1 от НПК, без разглеждане на спора по същество.

Разпечатката съдържа 39 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b37d874e-d204-48f0-80ee-dbd14b1723ed