Решение № 198 от 29.07.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Л, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладВ.ото от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310201061 по описа за 2024 година

С наказателно постановление № 24-1762-000317/18.11.2024 г. на Златин Щерев Михайлов, Началник на РУ Л при ОД на МВР - Л, е наложена на В. О. Б., с ЕГН **********, от гр. Л, бул. Б №***, на осноВ.ие чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ - глоба в размер на 250.00 лева, за това, че на 04.11.2024 г. в 10:05 часа, в гр. Л на ул.

Георги С. Раковски, като водач на лек автомобил, О М, ** **** **, Б, при обстоятелства: Гр.

Л, ул. Г. С. Раковски до номер ** с посока на движение ул. Търговска, управлява собствения си лек автомобил "О М" с peг. номер ** **** **, като на път отворен за обществено ползВ.е към момента на проверката няма сключен и действащ договор за ЗЗГО на автомобилистите.

В автомобила пътува сам, с което е извършил:

1. Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.

Б и не е спряно от движение.не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.483 ал. 1 т.1 от КЗ.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят О. В. Б., който го обжалва в срок чрез адв. Т. от ЛАК като излага, че оспорва наказателното постановление, тъй като счита същото за незаконосъобразно и неправилно съставено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи че от издаденият акт за установяВ.е на административно нарушение, както и последствие издаденото наказателно постановление не става ясно кой е самият нарушител. Счита, че това е особено съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно осноВ.ие за отмяна на цялото наказателно постановление. Сочи, че издаденото Наказателно постановление на името на „В. О. Б." не отговаря на неговото име и ЕГН и че това несъответствие и погрешно изписВ.е на трите имена, без значение че е и чужд гражданин, същият притежава документ за пребиваВ.е и единен граждански номер, на нарушителя съставлява явен недостатък във формата на Наказателното постановление, който не може да бъде отстранен чрез тълкуВ.е.

Сочи, че е налице противоречие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, както и неизпълнение на задълженията на наказващия орган по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Счита, че не следва да се пренебрегва и това, че административно - наказващия орган е Началник на полицейско управление в системата на МВР, който имал пълен и законоуреден достъп до всички лични данни на българските и чужди (които имат разрешение за пребиваВ.е) 1 граждани, поради което посочената небрежност от негова страна не можело да бъде оправдана, нито от закона, нито от съда. Поради гореизложеното моли съда да ги призове на съд с Началника на РУ Л в ОДМВР Л и да отмени изцяло НП № № 24-1762-000317 от 18.11.2024 г. на началника на РУ Л в ОДМВР Л, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призоВ. не се явява, за него се явява адв. Т. от ЛАК, която поддържа жалбата на изложените в нея съображения и моли съда да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

АНО – Началника на РУ Л при ОД на МВР - Л, редовно призоВ. не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК показания на свидетелите Х. В. И., Ц. Г. Г. и С. Х. С., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 04.11.2024 г. бил съставен Акт № 1217416 за установяВ.е на административно нарушение от свид. Х. В. И. в присъствието на свид. Ц. Г. Г. и свид. С. Х. С. против *********., **. години, с ЕГН **********, дата на раждане **.**.**** г. живущ в Л, бул. Б“, №***, за това, че на 04.11.2024 г. в 10:05 часа, в гр. Л на ул. „Георги С. Раковски“, като Водач на лек автомобил, О М, ** **** **, Б, при следните обстоятелства: Гр. Л, ул. „Г. С.

Раковски“ до номер ** с посока на движение ул. Търговска, управлява собствения си лек автомобил "О М" с peг. номер ** **** **, като на път отворен за обществено ползВ.е към момента на проверката няма сключен и действащ договор за ЗЗГО на автомобилистите. В автомобила пътува сам, с което виновно е нарушил:

1. чл.483 ал. 1, т.1 - Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. Б и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил от КЗ.

С акта не са иззети доказателства. В акта е вписано имам възражения.

Въз основа на акта за установяВ.е на административно нарушение е издадено обжалВ.ото наказателно постановление.

С протокол за избор на съдия-докладчик от 09.04.2025 г. делото е преразпределено на съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Галя Маринова е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че делото е било обявено за приключено, не е бил постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, разглеждането на делото е започнало отначало.

Актосъставителят и свидетелите по АУАН, редовно призоВ.и не са се явили в проведеното по делото съдебно заседание, в хода на което съдът е уважил искането на процесуалния представител на жалбоподателя за прочитане на показанията им на осноВ.ие чл.281, ал.1, т.5 от НПК, дадени пред предходния съдебен състав и е приобщил същите на осноВ.ие чл.281, ал.1, т.5 от НПК.

Видно от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК показания на актосъставителя и свидетелите по акта същите са дали подробни обяснения за извършената проверка и начина на констатиране на нарушението.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалВ.ото наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обосноВ.ост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуВ.ото НП, в установения от закона срок от връчВ.е на НП и пред надлежния съд – по местоизвършВ.е на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата 2 е процесуално допустима.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, която препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказВ.е на противното. Следва да бъдат спазени и изискВ.ията на ЗАНН за съставянето на акта и издаВ.ето на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследВ.е.

Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 19.11.2024 г. съгласно отбелязВ.ето направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуВ.ото наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазВ.ето на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяВ.е на административно нарушение и при издаВ.ето на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и преклузивните срокове на чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН са спазени изискВ.ията на чл.40, ал.1 и чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен от свидетеля И. в присъствие на свидетелите Г. и С., като и тримата са възприели управлението на л.а. О М, с рег. № ** **** **, по ул.

„Георги С. Раковски“, до номер ** с посока на движение ул. Търговска, където последния бил спрян за проверка, в хода на която било установено, че процесния л.а. се управлява на път отворен за обществено ползВ.е като към момента на проверката за същия не е имало сключен и действащ договор за ЗЗГО на автомобилистите. С оглед на това свид. И. изписал съдържанието на акта в присъствие на жалбоподателя и на двамата свидетели очевидци, като на жалбоподателя бил връчен препис от съставения АУАН.

В АУАН в достатъчна степен е направено описание на нарушението, като са отразени всички елементи от състава на нарушението по чл.483 ал. 1, т.1 от КЗ и нарушението е квалифицирано правилно.

Легална дефиниция на понятието "управление на МПС" се съдържа в Постановление №1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпВ.е на съставомерни последици, а в случая категорично се доказа по делото, че преди жалбоподателят да бъде спрян за проверка същия е управлявал процесното МПС на посочените дата и място в НП и в АУАН, в която насока са показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осноВ.ие чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, към която цитираната санкционна разпоредба препраща. Последната предвижда задължение за собственик на притежаВ.о моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република Б и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“. По делото бяха събрани доказателства, от които 3 безспорно се установи, че процесното МПС, към датата на проверката, не е било спряно от движение, както и че същото е било управляВ.о на път отворен за обществено ползВ.е.

Съдът намира обаче, че при издаВ.е на обжалВ.ото НП са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в следното:

В хода на съдебното следствие бяха представени и приобщени писмени доказателства, в частност разрешение за пребиваВ.е №701291972 и удостоверение за семейно положение, съпруга и деца с изх. №2075-33/27.01.2025 г., се установява, че имената на жалбоподателят са О. В. Б., ЕГН **********, докато и процесния АУАН и обжалВ.ото НП са издадени на името на В. О. Б.. Така констатираното съставлява нарушение на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН. Точното и недвусмислено посочВ.е на трите имена на нарушителя е абсолютно необходим реквизит на НП и липсата или неточното им посочВ.е не може да бъде отстранено в процеса на обжалВ.ето на наказателното постановление. Обстоятелството, че в НП е записано, че имено на санкционираното лице е В. О. Б., което е различно от името на нарушителя - О. В. Б. и не отговаря на действителните данни на самоличността му, според настоящата инстанция е довело до цялостно опорочаВ.е на административно-наказателното производство. Погрешното посочВ.е на имената на лицето в НП безспорно се явява пречка нарушителят да бъде установен еднозначно. Следва да се отбележи, че погрешното посочВ.е в наказателното постановление на имената на нарушителя, вместо действителните такива, най-общо би могло да доведе до идентификация на друг правен субект. С оглед горното, погрешното изписВ.е на имената на нарушителя в НП в случая е довело до липса на индивидуализация на наказаното лице. В тази връзка, съдът споделя възражението на процесуалтният представител на жалбоподателят, че при издаВ.е на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на императивната норма на чл.57, ал.1, т.4 ЗАНН. НеспазВ.ето на така установените нормативни изискВ.ия има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, доколкото безспорно, авторството на деянието следва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, а в случая АНО не е направил това.