Определение № 2071 от 01.09.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2071 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Въззивно частно гражданско дело № 20261800500797 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 5408/22.04.2026 г. по описа на Районен съд – Ботевград, депозирана от В. Н. З., представлявана от ЕАД „Е. И.“, чрез адв. И., против Определение № 275/30.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2183/2024 г. на РС – Ботевград, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от такси и разноски по делото.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението, тъй като първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК неправилно, тълкувайки я ограничително, възприемайки, че ищцата разполага със средства да заплати дължимите разноски по делото, тъй като получава доход, а кредитната задлъжнялост не е основание за освобождаване от разноски, като не било отчетено и обстоятелството, че ищцата има наложен запор и получаваният от нея доход е в минимален размер, а определеният депозит е около ½ от дохода й. Сочи се, че с това съдът препятства достъпа до правосъдие на ищцата, поради невъзможността да заплати дължимите разноски по делото, а постановеният отказ не е съобразен и с практиката на ВКС. С оглед на горното се иска отмяна на атакуваното определение по чл. 83, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

Окръжен съд – София, като съобрази изложените в жалбата доводи и представените пред първоинстанционния и въззивния съд доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, 1 от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателката – адв. Е. И., в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (препис от разпореждането е връчен на процесуалния представител на жалбоподателката на 14.04.2026 г., а частната жалба е подадена по пощата на 18.04.2026 г.), като отговаря и на изискванията за съдържание по чл. 260, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и тези по чл. 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Производство по гр. д. № 2183/2024 г. по описа на РС – Ботевград е образувано по искова молба на В. Н. З., подадена чрез ЕАД „Е. И.“, представлявано от адв. Е. И., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове 1) с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с. чл. 10а, ал. 2 ЗПК за прогласяване нищожността на клауза за заплащане на такса преференциално обслужване в размер на 99,96 лева по Договор за кредит от 12.08.2023г.; 2.) с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в размер на 1294,48 лева по Договор за кредит от 12.08.2023г.; 3.) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за връщане на сумата от 50,00 лв., представляваща платено без основание по договора като такса за преференциално обслужване и неустойка, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Посочено е в исковата молба, че цената на първия иск е 99,96 лева, на втория – 1294,48 лева, а на третия – 50,00 лева.

С разпореждане № 1595/25.11.2024 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена по сметка на РС – Ботевград държавна такса в размер на 201,78 лева.

Разпореждането е връчено на процесуалния представител на ищцата на 11.12.2024 г., като в законоустановения едноседмичен срок – на 13.12.2024 г., по пощата е изпратена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищцата от държавна такса в производството. Към молбата е представена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която не е посочено семейното положение на ищцата, но същата е декларирала, че получава трудово възнаграждение в размер на 1700,00 лева, че не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, акции, облигации, движими вещи със значителна стойност, влогове в банки и вземания от трети лица.

Декларирани са задължения към кредитни институции в размер на 160 000,00 лева.

При така декларираните данни, с Определение № 15/08.01.2025 г. районният съд е оставил молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК без уважение, тъй като ищцата е в трудоспособна възраст, реализира регулярен и немалък доход по трудово правоотношение, не е омъжена, не издържа низходящи и не се твърди да страда от здравословни проблеми. Приел е, че само по себе си 2 обстоятелството, че ищцата има кредитна задлъжнялост (в размер обичаен за повечето граждани на Република България) не е основание за освобождаването й от държавна такса.

Така постановеното определение било потвърдено с Определение № 399/07.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 227/2025 г. по описа на Окръжен съд – София.

След връщане на делото на РС – Ботевград, ищцата е внесла дължимата държавна такса, като разглеждането на производството е продължило, като е бил подаден и отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.

С Определение № 84/30.01.2026 г. съдът на основание чл. 140 ГПК е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е допуснал поисканата от ищцата с исковата молба ССЕ, като е определил и депозит за вещото лице в размер на 250,00 евро, вносими от ищцата в едноседмичен срок.

По повод така даденото указание по делото е постъпил молба вх. № 2401/20.02.2026 г., с която ищцата, чрез процесуалния си представител – адв.

Е. И., моли да бъде освободена от внасяне на разноски по делото.

С разпореждане 596/25.02.2026 г. съдът е указал на страната, в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи декларация по чл. 83 ГПК и съответни доказателства, отразяващи нейните семейно положение, имуществено и материално състояние, с оглед направеното искане за освобождаване от внасянето на разноски в производството, доколкото наличната по делото декларация не е актуална и не може да бъде съобразявана.

По делото е постъпила молба вх. № 4172/27.03.2026 г., подадена от процесуалния представител на ищцата, с която адв. И. е уточнила, че ищцата е декларирала всички относими обстоятелства и не е налице промяна.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за освобождаване на ищцата от заплащане на разноски по делото, по сходни на вече изложените в предходното определение по чл. 83, ал. 2 ГПК съображения, като е счел, че при съвкупна преценка на критериите по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК, не може да се направи извод за обективни пречки, възпрепятстващи ищцата да заплати указания депозит за вещо лице в размер на 250,00 евро. С тези мотиви съдът е оставил без уважение подадената молба.

Въззивният съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 278 ГПК и съобразявайки Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, е изискал справки от ОДМВР – София, Агенция по вписванията, НОИ и НАП, като от постъпилите такива се установява, че молителката не притежава недвижими имоти и МПС, както и че няма данни за изплатени доходи от пенсия.

Видно от справка вх. № 8801/17.08.2026 г., изпратена от НАП, към която 3 е приложена и справка за трудовите доходи на ищцата за периода от 01.08.2025 г. до 13.08.2026 г., в периода от 01.08.2025 г. до 31.12.2025 г. ищцата е получила общ трудов доход в размер на 12 962,88 лева, което се равнява на среден месечен доход от 2592,58 лева. За периода от 01.01.2026 г. до 31.03.2026 г. ищцата на свой ред е получила трудов доход в размер на 5264,20 евро, което се равнява на среден месечен доход от 1754,73 евро. След този период осигурител на ищцата е НОИ, поради което може да се приеме, че същата получава някаква форма на обезщетение, което обаче не е декларирано и размерът на което не е известен на съда.

С оглед на горното, при съобразяване на декларираното от ищцата и след преценка на служебно изисканата от съда информация, се установява, че средният месечен размер на дохода на ищцата за последните 12 месеца преди изискване на справките възлиза на 991,00 евро (при съобразяване, че за последните 4 месеца съдът не разполага с данни за изплащания от НОИ доход на ищцата, който не е взет предвид при изчислението). По делото няма данни ищцата да е във влошено здравословно състояние, което да налага да закупва лекарства за себе си, нито данни да полага грижи за лица, които е задължена да издържа.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно константната практика на ВКС, намерила израз в Определение № 573/12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, II т. о.; Определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о. и други, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК (която практика е относима и към искането за освобождаване от заплащане на разноски в производството) съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Следва да се има предвид, че макар и законодателят да не го е предвидил, в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът има право да събира доказателства и служебно (в който смисъл е и прието в Определение № 60431 от 1.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1786/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 1858 от 08.04.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 305/2026 г., IV г. о., ГК, Определение № 1852 от 23.06.2026 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1328/2026 г., I т. о., ТК и др.), доколкото така се охранява и интересът на съда, от чиито бюджет се плащат разноските в производството, когато страната е освободена от заплащането им. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на 4 дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

При преценката на възможността страната да плати дължимите такси правно значение имат както нейните доходи (действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа), така и обемът на притежаваното имущество, което се преценява и с оглед на възможността от него да бъдат извлечени доходи (граждански плодове) – например наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др., в т. ч. да бъде ползвано като обезпечение за получаване на кредит (в този смисъл е Определение № 553 от 01.10.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 448/2010 г., IV г. о.).

При обобщение на практиката на ВКС се стига до извод, че възможността за освобождаване от такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК е установена в интерес на определена категория материално затруднени лица, които са в обективна невъзможност да ги заплатят, за да им бъде осигурен достъп до правосъдие, като предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК не са налице, когато държавната такса като разход не е непосилна за страната и внасянето й би създало за страната само известни затруднения за определен период от време.

При съобразяване на гореизложената постановка касателно основанията за освобождаване от държавна такса и цитираната съдебна практика, съдът намира, че по отношение на жалбоподателката не са налице основанията за освобождаването й от заплащане на разноски в производството, доколкото средният доход на семейството й, състоящо от нея самата, възлиза на повече от 991,00 евро, при линия на бедност за 2026 г. на член на семейството от около 400,00 евро. Както беше изложено, по дело няма данни ищцата да полага грижи за друг член от семейството си, нито такива същата да е във влошено здравословно състояние, обуславящо направата и на допълнителни разходи за лекарства, като данните за съществуващи кредитни задължения не биха могли да бъдат причина за освобождаване от заплащане на разноски в производството, доколкото по делото няма каквито и да е данни тези задължения да са погасявани от ищцата. В този смисъл съдът намира, че заплащането на депозита за вещото лице в размер на 250,00 евро не е непосилна за страната и внасянето й би създало за нея само известни затруднения за определен период от време, което обаче не е основание за освобождаването й от задължението й за предварително заплащане на разноските по делото, които наред с това, в случай на основателност на претенциите й, ще й бъдат възстановени.