Протокол № 205 от 19.11.2024, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 205 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Г. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600226 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим В. Л. З., се явява лично и с упълномощен защитник адв. В. П..

За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Х..

Не се явяват частните обвинители А. М., М. А., както и Ю. С. – всички редовно призовани.

Не се явява упълномощеният повереник адв. Ц. В..

Явява се преупълномощеният от адв. В. повереник адв. К. К. от АК-Б..

ПРОКУРОРЪТ: Получил съм препис от допълнението към жалбата на защитника и от възражението на частното обвинение.

АДВ. К.: Мисля, че допълнението към въззивната жалба е получено и сме запознати.

АДВ. П.: Получили сме възражението на частните обвинители.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Липсва процесуална пречка, да се даде ход на делото.

1

Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази обстоятелството, че неявяването на частните обвинители, които са редовно призовани, не са посочили уважителна причина за отсъствието си и са представлявани от надлежно упълномощен повереник, не е пречка за разглеждане на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът дава ход на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Няма да соча доказателства.

АДВ. П.: С оглед Вашето определение, моля още веднъж да вникнете в същността на основната въззивна жалба и допълнението, което съм направил с оглед изложените съществени процесуални нарушения, обосновката, която съм дал във връзка с казаното от вещите лица и ще Ви моля да реновирам искането по отношение допускане отговор само на този въпрос, който съм формулирал.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с искането, което е депозирано с въззивната жалба, запознат съм и с определението на Апелативния съд, с което не се допуска. Относно днешните искания считам, че вече има влязло в сила определение. Освен това, не се посочиха и данни, такива, въз основа на които да се допусне допълнителна задача на осморната експертиза, която ще допринесе за изясняване на обективната истина, поради което имайки предвид доказателствата по делото, считам че не е необходимо допускането на такава допълнителна задача на вещите лица, поради което се противопоставям.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моето персонално мнение, пък и то е съобразено със становището на адв. В. е, че от събрания до момента 2 доказателствен материал в него се съдържат изрични доказателства, които вече са установили въпросите, които са повдигнати, поради което мисля, че назначаването на такава задача към вещите лица не е наложено от обективна необходимост в настоящия случай, поради което намираме същото за неоснователно.

РЕПЛИКА на АДВ. П.: Няма как от определението до тук да измисля нови аргументи, но все пак искам да Ви кажа следното: не съм го казал, това са експертите, които го казват, то е протоколирано. Все пак обективната истина е задача на съда и на нашето общество да я разкрие. Считам, че в конкретния случай фактите, които са събрани и най-вече протоколът, в който е записано тяхното експертното мнение, ясно и категорично показва, че имаме нужда от този отговор.

Що се отнася до това, че не е обжалвано определението, то не подлежи на обжалване.

Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по направеното искане.

След проведено тайно съвещание настоящият състав счита, че има достатъчно фактически данни в делото и отговори на вещи лица, които съдът да прецени и да достигне до извод и за този въпрос, който е поставен, за това не се налага допълнителна експертиза, която да отговори на поставения от защитника въпрос, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника адв. П. за назначаване на допълнителна автотехническа експертиза.

Страните поотделно заявиха, че няма да сочат други доказателства.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

3

ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото производство е инициирано по въззивна жалба на подсъдимия З. срещу присъда № 45 на Бургаски окръжен съд, с която той е признат за виновен за извършено престъпно деяние по чл. 343, ал. 1, б.В, вр.чл. 20, ал. 2 изр. 2. Като основание в жалбата се изтъква, че на първо място са допуснати процесуални нарушения във фазата на ДП, като са назначени множество съдебно автотехнически експертизи и накрая е дал вяра единствено на една от тях, в която се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение във фазата на ДП.

Твърди се също, че във фазата на съдебното следствие и при решаване на делото също са допуснати процесуални нарушения изразяващи се в нарушение чл. 13 и чл. 14 НПК с факта, че съдът се е позовал единствено на осморната експертиза и не е изследвал всички факти по делото, както и не се е съобразил с искането да допусне допълнителна експертиза, която да изчисли ъгловата скорост на движение на автомобила, т.е. не е възложил такава задача на вещите лица, с което не е изследвана цялата фактическа обстановка и при това положение се е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

Считам, че в правото на прокурора е да прецени при разследването, на коя експертиза ще даде вяра и коя експертиза ще посочи като доказателство и именно във фазата на ДП, с цел изясняване на обективната истина и при сложната фактическа обстановка, прокурорът е положил всички усилия като е назначил няколкократно експертизи, за да се изясни цялата фактическа обстановка и въз основа на изяснената вече фактическа обстановка е извел своя правен извод, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен, базирайки се на свидетелските показания, т.е. на всички доказателства по делото, включително и с осморната експертиза.

Считам, че съдът също не е допуснал процесуално нарушение явяващо се такова като допускане на процесуални следствени действия, които да изяснят фактическата обстановка по делото, тъй като запознавайки се подробно със свидетелските показания по делото е видно, че свид. Б., който е 4 единствен пряк свидетел на събитието, той е карал непосредствено след управлявания от подсъдимия автомобил и до сблъсъка на автомобила с пострадалия, подсъдимият не е предприел каквато и да е маневра наляво или надясно, поради което и считам, че не е било необходимо, тъй като нямаме отклонение и движение ъглово, както се изрази в искането, не е допуснато такава експертиза, а именно да се изчислява каква ще е скоростта и времето за пълното спиране на управлявания от подсъдимия автомобил и предотвратяване на сблъсъка, тъй като дефакто ние нямаме ъглово движение наляво, за да изчисляваме това движение и да изясняваме този факт с допълнителна задача на експертизата.

Напротив, всички свидетелски показания по делото както и огледният протокол сочат единствено и само, че подсъдимият при управление на МПС, с което е допуснал ПТП, се е движил до самия сблъсък само в права линия като не е променял посоката на движение и траекторията на автомобила, поради което считам,че и тук съдът не е допуснал процесуално нарушение изразяващо се в несъбиране на всички възможни доказателства за изясняване на обективната истина. Базирайки се на тези обстоятелства считам, че няма допуснато процесуално нарушение и съобразявайки се с всички доказателства по делото, считам че в случая, както е посочено по нататък в жалбата, че се явява деянието случайно събитие, че не са налице основания за приложението на чл. 15 НК, т.е. не е такова събитие, което той да не е могъл да предвиди и предотврати. Напротив, пострадалият е забелязан от свидетеля Б. на достатъчно разстояние на банкета на пътя, такова разстояние, от което подсъдимият е бил длъжен да го забележи и да предприеме съответните мерки за недопускане на ПТП, т.е. в случая той е в нарушение на чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП.

Считам, че при воденето на ДП, съдебното следствие и постановяването на съдебния акт, не са допуснати процесуални нарушения.

По делото са събрани всички възможни и необходими доказателства, като съдът при постановяването на своя съдебен акт, е изследвал всички доказателства, тяхната взаимна връзка, които не си противоречат и е стигнал до правилен и законосъобразен извод, че подсъдимият е извършил деянието в което е обвинен, а именно деяние по чл. 343, ал.1, б. В НК и присъдата не страда от пороци.

На следващо място, относно определяне на наказанието съдът е отчел 5 всички смекчаващи обстоятелства, като е изложил подробно в мотивите на своя акт и е счел, че деянието е извършено при условията на чл. 54, т.е., следва за това деяние да се приложи чл. 54 НК в минимално предвидената граница на наказанието, поради което и е наложил минимално наказание от 1 година лишаване от свобода и правилно е счел, че в случая не са налице основанията на чл. 55 НК, а именно да са множество такива смекчаващи обстоятелства, че най-минималното наказание предвидено в нормата, се явява прекалено тежко за извършителя.

Поради изложеното, предлагам да не уважавате въззивната жалба, а да постановите решение, с което потвърдите присъдата като законосъобразна, мотивирана и обоснована.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, от името на частните обвинители заявявам, че поддържаме съображенията, които са изложени във възражението представено по повод на постъпилата жалба и досежно нейното допълнение. Нашето становище е, че присъдата е правилна и законосъобразна, като считаме, че не са допуснати процесуални нарушения, които да са нарушили правата на подсъдимия, нито пък е налице неправилно приложение на материалния закон.

Аз считам, че в този случай не може да се възприеме тезата на защитата за наличието на случайно събитие, защото доколкото е видно, е налице нарушение на правилата за движение. Съдебната практика е категорична за това, че такава хипотеза, подсъдимият не може да се позовава на този институт доколкото е налице негово неправомерно поведение. Това възражение намираме за неоснователно. Може би единствената критика към първата инстанция по мое мнение е това, че съдът е бил доста лаконичен изразявайки своите мотиви при индивидуализиране на наказанието, но всъщност безспорно ми е ясно, че съдът е взел предвид както факта на съпричиняването на събитието от страна на пострадалия, така и значително високата продължителност на разследването по причини, които не са зависели от подсъдимия. Безспорно е, че съдът не е отчел тези обстоятелства при индивидуализацията на наказанието, поради това считаме, че това оплакване също не е основателно, доколкото съдът правилно и законосъобразно е наложил наказание в неговите минимални предели, макар и пестеливо, е 6 заявил какво е основанието да наложи наказание в този минимален размер.

Представителят на прокуратурата беше доста подробен, поради което аз няма да повтарям казаното от него.

Моля да поставите акт, с който оставите въззивната жалба без уважение и да потвърдите присъдата като правилна и законосъобразна.

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, това дело е доста интересно според мен. Продължи по някакви причини 10 години. Не упреквам съдебната система, защото делото тук се движи точно в рамките, но наблюдаващият прокурор, за което аз имам оплаквания по отношение на неговите действия, които рефлектират и по отношение несправедливостта на тази присъда, мина през „осанна до разпни го“.

За мен беше много странно, аз съм автомобилен инженер преди да стана юрист. Завършил съм „автомобили, транспорт, трактори“ и това ми е специалността. Познавам много добре ПТП, бил съм началник на ***, така че с това отклонение, което правя, искам само да Ви кажа, че ми беше интересно, че се тръгна от експертиза на експертизата, на експертизата на експертизата. В крайна сметка тези пет експертизи показаха ясно и категорично, че моят подзащитен няма вина за ПТП. Първата беше с някакви невероятни скорости – 141 километра в колона, после станаха прецизирания, прецизирания, като стигнахме и до петорна експертиза, която потвърди тезата на прокурора, стигнахме до арбитражна и в един момент прокурорът прекрати това производство.