Определение № 605 от 26.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 605 гр. Ловеч, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500369 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане №1138/16.04.2025г., пост.по ч.гр.д. №344/2025г. по описа на РС-Тетевен.

Счита, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е превишил правомощията си в заповедното производство. Възразява,че в чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс включва предоставената сума като кредит в размер на 6673.64лв., индивидуализирана като „общ размер на кредита“ и включва 5000лв.-предоставена на кредитополучателя сума и 1673.64лв.-предоставени в кредит за заплащане на задължение за застрахователна премия. Посочената в т.10 „Обща сума, дължима от потребителя“ от 10250.28лв. представлява сбор от отпуснатия финансов ресурс и уговореното възнаграждение,с което се олихвява,изразено като годишен лихвен процент- тук 30.39 %. Възразява,че кредитополучателят сам е пожелал да сключи застраховка и изявлението му е обективuрано в Заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Твърди,че разходът за застраховки следва да се включва в общите разходи само когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита. Твърди,че в случая няма задължителни застраховки,като клиентът може да ги сключи по своя преценка.

Незадължителният характер на застраховките е причината разходите за тези премии да не се включват в разходите по кредита. Развива,че застраховките осигуряват спокойствие при евентуално настъпване на застрахователно събитие. Те са рационален начин за компенсиране на финансови затруднения,поради което заключава, че не противоречат на добрите нрави. Независимо дали кредитополучателят е заявил желание за отпускане на парична сума,за да заплати стойността на стока или за да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат по негова изрична воля и формират стойността на отпуснатия кредит. Възразява, че ГПР е посочен в договора съгласно изискванията на ЗПК. Възнаградителната лихва е начислявана върху общо предоставения финансов ресурс, включващ отпуснатата главница и сумата,отпусната за заплащане на застраховките. Не смята, че това противоречи на някоя от разпоредбите, регламентиращи потребителския кредит.Сочи,че по договора са извършени плащания в общ размер от 2 518.80лв.

Моли да се отмени разпореждането и да се уважи заявлението изцяло.

1

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 30.04.2025г., а жалбата е подадена на 07.05.2025г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№344/2025г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 27.03.2025г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№344/2025г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу М. С. М. от с.****, за следните вземания - главница от 5799.35лв., възнаградителна лихва от 569.64лв. за периода от 15.02.2024г. до 23.08.2024г., обезщетение за забава от 466.48лв. за периода от 15.02.2024г. до 13.03.2025г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането.

Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 7053456990 от 06.06.2023г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №7053456990 от 06.06.2023г., Декларация за присъединяване към застрахователна програма, Сертификат №170534569902023 за застрахователна програма, Общи условия за застрахователни програми,Общи условия за ползване на медицинска услуга, Заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчване на 23.08.2024г., пълномощни.

С Разпореждане №941/28.03.2025г. съдът е оставил заявлението без движение, с указания за уточняване на претенцията.

В срок заявителят е представил становище,в което е възразил по необходимостта да прави исканото уточнение. Въпреки това е посочил, че общият размер на предоставена на кредитополучателя сума включва 5000лв.-предоставени му директно по сметката, 1673.64лв.сума, предоставена в кредит за заплащане на застраховка. Посочената в т.10 от заявлението „Обща сума,дължима от кредитополучателя“ е в размер на 10250.28лв. и представлява сбор от отпуснатия финансов ресурс(6673.64лв.) и уговорената възнаградителна лихва от 30.39%. Уточнено е,че сумата по сключената застраховка е включена при изчисляването на ГПР, но също така е включена и в главницата по кредита,тъй като е преведена на кредитополучателя по негово искане,като допълнителен финансов ресурс към трето лице(застрахователя). Посочил е, че по договора е извършено плащане в общ размер на 2 518.80лв.,без да уточнява как е отнасяно по отделните задължения.

С обжалваното Разпореждане №1138/16.04.2025г. РС-Тетевен е приел,че заявлението не е редовно,тъй като не са изпълнени указанията за констатирани нередовности и го е отхвърлил изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за частично основателна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че са приложими норми на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

При проверка на Извлечението от счетоводните книги на банката, съобразявано с направеното уточнение на заявлението, съставът намира,че съществените договорни задължения и 2 претенции са уточнени и може да се пристъпи към разглеждане на заявлението по същество.

От уточнението става ясно, че кредиторът е формирал главницата като сбор от отпуснатата т.н.“чиста стойност“ на кредита и преведената на трето лице(застраховател) сума по сключената застраховка. Този сбор кредиторът приема за общ размер на кредита и върху нея са начислявани задълженията за лихви. Твърди,че е съобразявал застраховката както при изчисляването на ГПР, така и при формирането на главницата. По кредита е извършено погасяване от М.,като заявителят сочи сумата в общ размер от 2518.80лв., без уточнение как е отнасяна за погасяване на главницата и лихвите.

При проверката по реда на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК съставът намира,че клаузата за дължима застраховка по кредита е неравноправна.

Същата противоречи на чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото този договорен ангажимент е наложен на потребителя без да е имал възможност да се запознае с него и последиците за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е дадена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя.

На следващо място неправилно този договорен ангажимент е включен както при формиране на главницата,така и при разходите по кредита, които формират ГПР-както се твърди.

Касае се за вземане,което по съществото си е разход по кредита и следва да е елемент единствено от ГПР. Включването му към главницата по кредита,а от там и в основата,на която са изчислявани дължимите договорна и лихва при неизпълнение, е неправилно,защото води до оскъпяване на кредита, завишавайки размера на главницата,съотв. влияе и върху размера на възнаградителната лихва. Отново е налице неяснота за кредитополучателя на реалния размер на дълга му.

Макар да се твърди в уточнението,че застраховка е отчетена при формиране на ГПР, видно от чл.10 от договора,регламентиращ този ангажимент, в него липсва посочване на всичките му компоненти, от които е формиран. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК елементите на ГПР следва да са посочени ясно- какво включва и с какви размери.Тук липсва и така потребителят отново е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му. При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална.

При тези нарушения на изискванията на ЗПК,съгласно чл.22 от същия договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед на това и при наличието на уточнение от заявителя в какъв размер е извършено погасяването по кредита, съставът приема,че това е достатъчно за прилагане на правилото на чл.23 от ЗПК,а именно за присъждане на чистата стойност на кредита. По този начин ще се осигури съответствие с принципа за ефективност на защитата(§ 48 от Реш.на Съда от 30.06.2022г. по дело C-170/21 по тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО)., също и предвидената в чл.19,ал.6 от ЗПК последица - служебно прихващане в случаите, когато дадена клауза е нищожна по силата на ал.5 от същата.

При определяне на размера й следва да се приспадне извършеното плащане в размер на 2518.80лв. от предоставената в кредит сума от 5000лв. Така дължимият остатък е в размер на 2481.20лв.,до който размер следва да се уважи заявлението. Дължима е и законната лихва върху нея от подаване на заявлението- 27.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

При установената недействителност на договора на основание чл.23 от ЗПК не следва да се присъждат договорната лихва или другите разходи по кредита-лихвата за забава.

По изложените съображения обжалваното Разпореждане №1138 от 16.04.2025г., пост.по ч.гр.д.№344/2025г. на РС-Тетевен, следва да се отмени в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК 131134023, срещу М. С. М. от с.****, за вземане в размер до 2481.20лв., представляваща дължим остатък от предоставената главница(чиста стойност на кредита),по Договор за потребителски кредит № 7053456990 от 06.06.2023г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 27.03.2025г. до окончателното изплащане на 3 сумата и вместо него се постанови уважаване на заявлението за тази част,като се разпореди да се издаде Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК 131134023,с длъжник М. С. М.. В останалата част,с която заявлението е отхвърлено за остатъка от главницата до общо претендирания размер от 5000лв., за договорна лихва в размер на 569.64лв.,за периода от 15.02.2024г. до 23.08.2024г. и лихва за забава в размер на 466.48лв. за периода от 15.02.2024г. до 13.03.2025г., Разпореждане №1138/16.04.2025г.,пост.по ч.гр.д.№344/2025г. на РСТетевен,следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл.418,ал.5 от ГПК, ОС-Ловеч ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1138/16.04.2025г. на РС-Тетевен, пост.по ч.гр.д.

№344/2025г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт М. Н., срещу М. С. М. с ЕГН **********, от с**** за вземане в размер до 2481.20лв., представляваща дължим остатък от предоставената главница (чиста стойност на кредита),по Договор за потребителски кредит № 7053456990 от 06.06.2023г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 27.03.2025г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него ПОСТАНОВЯВА :