Решение № 595 от 17.06.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Перник, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. С.ОВА при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. С.ОВА Гражданско дело №

20241720107113 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 82307338, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Борислав Иванов срещу А. П. А., ЕГН ********** от гр. Перник, кв.

**********, бл.**,вх.*,ет.*,ап.**

Ищецът твърди, че при него е открита партида, с абонатен № 1160886 на името на П.А.А, който е бил потребител на „В и К“ – услуги за собствения си имот, присъединен към водопроводната и канализационната мрежа, с административен адрес: гр. Перник, кв.

**********, бл.**,вх.*,ет.*,ап.** Поддържа, че след смъртта му неговите наследници по закон – ответникът А. П. А. и С. П. А. са придобили в собственост посоченото жилище, но не са изпълнили задължението си да променят титуляра на партидата. Излага, че независимо от това между него и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по силата на Общите условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги.

Сочи, че в изпълнение на своето задължение по облигационното отношение е предоставял в жилището, съсобствено между ответника и лицето С. П. А. и свързано с водопроводната и канализационната мрежа, „В и К“ услуги през периода от 21.06.2019 г. до 16.08.2023 г. на обща стойност 344.98 лв. Поддържа, че потребителите не са изпълнили своето задължение да заплатят стойността на доставените услуги. Твърди, че поради изпадането в забава те дължат лихва за забава върху всяка просрочена главница, считана от началната дата на просрочието – 11.03.2020 до 04.12.2023 г. в общ размер на 73.01 лв.

Излага, че тъй като ответникът е собственик на ½ ид. ч. от имота, в който са предоставяни „В и К“ – услуги, той дължи само ½ част от стойността им, а именно 172.49 лв. – главница и 36.50 лв. – обезщетение за забава.

Твърди, че за вземанията си срещу двамата съсобственици на недвижимия имот е подал 1 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК въз основа на което е образувано ЧГД № 2107/2024 г. по описа ПРС. Исканата ЗИПЗ е издадена и е влязла в сила в частта, с която С. П. А. е задължен да заплати на „В и К“ ООД Перник сумата от 172.49 лв. – представляваща ½ част от общо дължимата главница за полазване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 21.06.2019 г. до 16.08.2023 г. и сумата от 36.50 лв. – ½ част от дължимото обезщетение за забава за периода от 11.03.2020 г. – 04.12.2023 г.

Сочи, че ЗИПЗ, в частта, с която ответникът е задължен да заплати на ищеца сумата от 172.49 лв. – представляваща ½ част от общо дължимата главница за полазване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 21.06.2019 г. до 16.08.2023 г. и сумата от 36.50 лв. – ½ част от дължимото обезщетение за забава за периода от 11.03.2020 г. – 04.12.2023 г., не е влязла в сила, тъй като съобщението е връчено на длъжника по чл. 47, ал. 5 от ГПК и е установено, че същият не живее на адреса.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 172.49 лв. – представляваща ½ част от общо дължимата главница за полазване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 21.06.2019 г. до 16.08.2023 г. и сумата от 36.50 лв. – ½ част от дължимото обезщетение за забава за периода от 11.03.2020 г. – 04.12.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 25.04.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 2107/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски в исковото и в заповедното производство.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Исковете са оспорени изцяло, като неоснователни.

Ответникът признава, че той и С. П. А. са законни наследници на П.А.А и са придобили в собственост по силата на наследствено правоприемство недвижим имот с административен адрес: гр. Перник, кв. **********, бл.**,вх.*,ет.*,ап.**

Твърди, че въпреки това, той не дължи заплащане на исковите претенции, тъй като през последните 15 години, жилището се ползва само от другия наследник, като ответникът няма достъп до него. Сочи, че той и семейството му от 5 години живеят извън територията на Република България.

Сочи, че по негова искова молба за делба на процесното жилище е образувано гр. д. № 4781/2023 г. по описа на ПРС, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 447/05.05.2023 г., с което имотът е изнесен на публична продан. Излага, че за изпълнение на решението е образувано изпълнително дело № 551/2023 г. по описана ЧСИ Елена Добренова, с район на действие ПОС, приключило с възлагане на имотът на С. П. А., за което е издадено постановление за възлагане.

Твърди, че в хода на гр. д. № 4781/2023 г. по описа на ПРС другият съсобственик на жилището е представил доказателства, че той ползва същото, като съдът е приел за безспорен между страните този факт.

Оспорва да е ползвал „В и К“ – услуги в процесния недвижим имот, като сочи, че не е негов собственик или ползвател по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

Оспорва качеството си на потребител на „В и К“ – услуги.

Твърди, че между него и ищеца няма сключен договор и не е възникнало отношение по реда на Наредба № 4/14.09.2024 г.

Оспорва в жилището да са доставени и използвани „В и К“ – услуги на претендираната стойност. Поддържа, че уредите, с които е извършено измерването не са преминали през необходимия метрологичен контрол.

Прави възражение по чл. 111 от ЗЗД за погасяване на част от исковите претенции, а именно за стойността на доставените „В и К“ – услуги за периода от 21.06.2019 г. до 30.04.2021 г.

2

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ищецът, с писмена молба, е оттеглил частично предявените искове и съдът с протоколно определение от 06.06.2025 г. е прекратил производството за сумата от 61.50 лв., претендирана за доставени „В и К“ - услуги за периода 21.06.2019 г. – 17.02.2021 г. и за сумата от 21.11 лв., претендирана като обезщетение за забава върху тази главница за периода от 11.03.2020 г. до 04.11.2023 г.

Съдът констатира, че така постановеното определение не е връчено ответника, който не е присъствал в съдебно заседание и не му е разяснено правото на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред ПОС.

Ищецът е заявил, че поддържа исковете в останалата част. Искането към съда е да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 110.99 лв., представляваща ½ част от цялата сума от 221.98 лв. – доставена питейна вода и отведена и пречистена вода за периода от 17.02.2021 г. до 16.08.2023 г. и сумата от 15.40 лв., представляваща ½ част от цялата сума от 30.80 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 04.07.2021 г. – 04.12.2023 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2024 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ЧГД № 2107/2024 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат В. Ф. оспорва предявените искове по изложени в съдебно заседание и писмения отговор съображения.

Счита същите за неоснователна, евентуално за погасени по давност. Искането към съда е да ги отхвърли и да присъди в полза на ответника направените от него разноски.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава от приложеното ЧГД № 2107/2024 г. по описа на ПРС. От него е видно, че за процесните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като връчтелят е установил, че същият не живее на адреса. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, посоченото обстоятелство обосновава правния интерес на заявителя да предяви иск срещу длъжника за установяване дължимостта на вземанията. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледани по същество исковете са основателни. Съображенията за това са следните.

От служебно извършена справка на основание чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ в електронната страница на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че ищецът търговец, с предмет на дейност проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителните, канализационните, електро – и топлоснабдителни системи /включително пречиствателни станции/, всички други дейности и услуги в страната и чужбина, незабранени от закона.

От писмените доказателства, съдържащи се в приложеното гр. д. № 4781/2021 г. по описа на ПРС се установява, че П.А.А по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 10.10.1990 г. е придобил с обственост процесното жилище.

От удостоверение за наследници изх. № 17/ГРС – 3896/27.07.2017 г. се установява, че П.А.А е починал на 27.07.2017 г. и е оставил за свои наследници синовете си – С. П. А. и А.

П. А.. С Решение № 17/10.01.2022 г. по гр. д. 4781/2021 г. по описа на ПРС водоснабденият имот е допуснато до делба между С. А. и А. А. при равни дялове от по 1/2 ид. ч. С Решение № 477/05.05.2023 г. по същото дело недвижимият имот е изнесен на публична продан.

В открито съдебно заседание, проведено на 01.03.2023 г. по гр. д. № 4781/2021 г. по описа на ПРС, съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че към момента на откриване на наследството на наследодателя П.А.А съсобственият между наследниците му 3 имот е ползван само от С. П. А..

Видно от Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.04.2024 г. по изпълнително дело № 551/2023 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова апартаментът е възложен на С. П. А..

Постановлението за възлагане е влязло в сила на 25.04.2024 г.

По делото са представени справки за консумация, изготвени от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник за абонат № 1160886, справка-извлечение за дължимите суми на същия към 04.12.2023 г., справка от електронен карнет за абонат 1160886, карнети за същия абонат и приемо-предавателен протокол от 14.09.2021 г. От тях е видно, че в обекта е монтиран нов водомер на 14.09.2021 г. През процесния период 17.02.2021 г. – 16.08.2023 г. като потребени в жилището са отчетени общо 89.72 куб. м. питейна вода на обща стойност 221.99 лв. Горното се потвърждава от съдебно-счетоводната експертиза, изготвена по делото от вещото лице Янка Първанова. Съдът я кредитира, като пълна и обоснована, дадена от експерт с необходимите знания и професионален опит. След запознаване с приетите писмени доказателства и проверка на място в счетоводството на ищцовото дружество и в карнетите, съставени от инкасатора, вещото лице е установило, че за процесния период от 17.02.2021 г.