Решение № 20184 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20184 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110132832 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД. В условията на евентуалност с писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. Н. Г. против Столична община, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2023 г. до окончателното изплащане и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3171,80 лева, представляваща причинени имуществени вреди през периода от 31.10.2023 г. до 17.04.2024 г., в резултат на увреждането.

В исковата молба ищцата твърди, че на 14.10.2023 г., около 17:00 часа в гр.София, ************* паднала и контузила лявото си коляно. Твърди, че причина за падането й била необезопасена улична, водосточна шахта на пътното платно, по което се движела при пресичане на улицата. Задно с нея бил й съпругът й, който след инцидента, с помощта на минаващи наблизо две момчета, я пренесли на тротоара.

Веднага била откарана в Пирогов, където направили рентгенография на лява колянна става. Била поставена стационарна шина, ангажираща почти цялото бедро, коленната става и почти цялата подбедрица. При направена магнитнорезонансна томография била установена контузия на ляво коляно с разкъсване на медиалния холатерален 1 лигамент, както и на медиалния пателарен ретинакулум. Последвали още няколко прегледа при различни специалисти, които се обединили около извода, че найподходящото лечение за ищцата било обездвижване на пострадалия крак и кинезитерапия, предвид травмата и възрастта на пациента. Ищцата твърди, че последвало продължително и болезнено лечение, включващо многократни платени прегледи, манипулации и закупуване на предписани лекарства. Поддържа още, че и към датата на подаване на исковата молба в съда е в тежко състояние, левият й крак е обездвижен и отекъл, изпитва силни болки и страдания, придвижването е изключително трудно и с патерици. Излага, че през цялото време е принудена да разчита на помощта на близки и приятели, за всякакви ежедневни битови нужди и пазаруване. Липсата на възможност да се грижи сама за себе си, както и да върши каквито и да било дейности, кара ищцата да се чувства зле и влияе на психиката й. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявените против ответника искове, като счита, че именно ответната община е отговорна за ремонта и поддържането на пътната настилка, като претърпените от нея вреди са в резултат от неизпълнение на това задължение. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК от Столична община е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорват се твърденията за бездействие от страна на служители на ответната община, като се поддържат доводи, че от приложеното към исковата молба доказателство се установявало, че шахтата е ремонтирана и в добро техническо състояние. Поддържа се становище, че не би могла да бъде установена причината за „разместване“ на процесната шахта, като се твърди, че същото представлява „случайно събитие“ и е налице безвиновна отговорност. С оглед предходното се навеждат и доводи за приложението на чл.81 ЗЗД. На следващо място ответникът оспорва механизма на настъпване на инцидента и наличието на причинно-следствена с вредите. Оспорва се приложеното по делото удостоверение, издадено месец след инцидента от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като неотносимо към спора. Поддържа се становище, че по делото не са представени доказателства, че направените от ищцата разноски за медикаменти са били необходими. Сочи се, че по делото няма рецепта, а от лист за преглед на пациент се установявало, че й е предписано терапия с „ортопедична шина“.

Изразява се и становище за недоказаност на претендираните неимуществени вреди, алтернативно – за намаляване размера им с доводи, че не отговоря на принципа за справедливост, както и че е налице съпричиняване. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за 2 установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО, от който се установява, че на 14.10.2023 г. ищцата е била прегледана от лекар в спешен кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД. В снетата анамнеза е посочено „паднала в шахта“, а в обективно състояние „болка в ляво коляно“.

Назначена е рентгенография на лява колянна става и е предписана терапия с шина.

По делото е приложено образно разчитане от 31.10.2023 г. от направена магнитнорезонансна томография на лявата колянна става на ищцата. Видно от заключението е, че са установени руптури на медиалния колатерален лигаменти и медиалния пателарен ретинакулум. Дегенеративни промени на менискусите тип 2а, без убудителни данни за руптури. Хондромалация на артикулационните повърхности на феморалните кондили.

Видно от приложения по делото амбулаторен лист е, че на 07.11.2023 г. на ищцата е извършен преглед в УМБАЛ „Софиямед“ ЕООД, при който е установена валгусна нестабилност в ставата, като от направен ЯМР са установени данни за скъсване на вътрешната странична връзка. Препоръчана е кинезитерапия.

Видно от приложения по делото амбулаторен лист е, че на 13.11.2023 г. ищцата е извършен преглед в друг медицински център, в който е констатирана хипотрофия на бедрената мускулатура, медиална нестабилност, назначена е физиотерапия и ортеза.

По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № 492/2023 г., издадено от специалист по съдебна медицина при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, от което се установява, че на 13.11.2023 г. на ищцата е извършен преглед, при който са описани констатираните травматични увреждания: контузия на ляво коляно с разкъсване на медиалния холатерален лигамент, както и на медиалния пателарен ретинакулум, като същите причиняват трайно затруднение движенията долния ляв крайник.

Видно от приложения по делото амбулаторен лист от 15.11.2023 г. е, че при преглед на ищцата е установено, че се движи самостоятелно, без помощно средство, със затруднена походка, използва ортеза. Колянната става е леко оточна, нестабилна, с ограничена флексия до 30 градуса.

Видно от приложения по делото амбулаторен лист от 13.12.2023 г. е, че при преглед на ищцата е установена хипотрофия на бедрената мускулатура, лек оток и медиална нестабилност. Назначена е физиотерапия.

По делото са приложени фискални бонове и фактури за заплатени суми за медицински прегледи, ЯМР, терапии, помощно средство и лекарства през периода от 15.11.2023 г. до 17.04.2024 г.

По делото е приложено ЕР на ТЕЛК от 04.07.2025 г., от което се установява, че ищцата е освидетелствана с 50,00 ТНР поради злокачествен меланом на кожата, наложил провеждане на оперативно лечение за първите пет години.

3

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.С.В. и Е.Н.Г..

В показанията си св.Г. разказва, че на 14.10.2023 г. чакал да си вземе храна от китайският ресторант на ул.Кръвеник в гр.София, когато чул писък на жена. Обърнал се и видял, че същата е пропаднала в шахта с целия й крак. Заедно със съпруга на ищцата и друг човек, притекъл се на помощ, извадили ищцата от шахтата и я поставили да седне на тротоара. Свидетелят разказва още, че шахтата била със счупен капак, но тъй като е непосредствено след тротоара и е по-ниска от бордюра, не може да се забележи.

В показанията си св.В. /съпруг на ищцата/ разказва, че на процесната дата бил заедно със съпругата си и внучката им. Движел се пред тях, когато чул съпругата му, че изкрещяла. Обърнал се и видял, че левия й крак е пропаднал в шахта на пътното платно. С помощта на двама непознати я качил в автомобил и я откарал в Пирогов.

Там направили снимка и сложили шина на крака на съпругата му. Казали им да отидат пак след 15 дни. На другия ден отишли в общината, за да съобщят за инцидента.

Срещнали се с инспектор, който им казал, че знае за проблема с шахтата и вече е подавал сигнали. Когато след 15 дни отишли отново в Пирогов, докторът назначил ЯМР, при който установили скъсани меки връзки. Лекарят им казала, че е трябвало да се оперира още първите дни. При преглед в болница „Софиямед“ им казали, че трябва да се сложи имплант, който не се поема от НЗОК и струва около 4000,00 лева.

Свидетелят разказва, че след инцидента съпругата му носела шина в продължение на два месеца, която не позволявала сгъване на крака в коляното. Започнала рехабилитации за период от 3-4 месеца, в резултат на които започнала да си сгъва коляното. В първите месеци свидетелят разказва, че бил неотлъчно до съпруга си, тъй като й носел храна в леглото, придружавал я до банята и тоалетната. Първите 3-4 месеца тя се оплаквала от интензивни болки, най-вече при сядане. След инцидента съпругата му се притеснявала и плачела, тъй като си мислела, че няма да проходи. В продължение на 7-8 месеца свидетелят не ходел на работа, за да й помага. Свидетелят разказва още, че към датата на разпита му ищцата ходи самостоятелно, но махне ли шината, се чувства нестабилна и сякаш ще падне. Сочи, че до момента не са направили операция, тъй като съпругата му се страхува, а й дали много пари за рехабилитация.

По делото е допуснато и изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза, в което вещото лице след запознаване с медицинската документация е посочило, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв тип увреждания е около 4 месеца. През периода на възстановяване ищцата е търпяла болки и страдания, като първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице е посочило, че прогнозата за пълно възстановяване на ищцата е песимистична, тъй като при преглед от ортопед4 травматолог, извършен на 15.01.2024 г. е установено силно положителен тест за увреда на вътрешната странична връзка на лявата колянна става и е препоръчано оперативно лечение. При анализ на представените по делото финансови документи вещото лице е посочило, че разходите са във връзка с проведеното лечение на полученото от ищцата увреждане.

Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.).